Стивън Кинг
Мистър Мерцедес (150)

2.

Една дъждовна ноемврийска вечер на 2011 медицинската сестра бързо върви по коридора на Клиника за травматични мозъчни увреждания „Лейкс Риджън“, която се намира под шапката на Окръжна болница „Джон Кайнър“, най-добрата в града. Няколко пациенти в ТМУ не плащат за лечението си, включително един, покрит с позорна слава… въпреки че както славата, така и позорът се позабравиха с течение на времето.

Сестрата се опасява, че главният невролог може вече да си е тръгнал, но той още е в кабинета си — чете епикризи.

— Бихте ли дошли, доктор Бабино? Става дума за господин Хартсфийлд. Събуди се. — Той само вдига поглед, но при следващите думи на сестрата се вдига на крака. — Пациентът проговори.

— След седемнайсет месеца кома? Невероятно. Сигурна ли сте?

Сестрата е поруменяла от вълнение.

— Да, докторе, напълно.

— Какво каза?

— Оплака се, че го боли глава. И потърси майка си.