Стивън Кинг
Мистър Мерцедес (144)

40.

Първата мисъл на Холи е, че в крайна сметка Джером можеше да мине първи, тъй като плешивият и очилат мъж в инвалидната количка поне за момента въобще не гледа към сцената. Гаднярът е извърнал глава към някой в централния сектор и май му показва среден пръст. Но вече е твърде късно да се разменя с Джером, въпреки че револверът е у него. Мъжът е сложил ръка под снимката на коленете си и Холи се бои, че е готов да взриви бомбата. Ако е така, значи остават броени секунди.

„Поне е застанал до пътеката“ — помисля си тя.

Няма никакъв план — планирането на Холи обикновено се простира до сандвича или до пуканките, с които ще изгледа вечерния си филм, но сега умът й се е прояснил и щом стига до лудия, когото търсят, изрича няколко простички думи, които се оказват правилни. Всъщност гениални. За да надвика грохота на музиката и възторжените момичешки писъци, тя се навежда и изкрещява в ухото на Брейди:

— Майк? Майк Стърдевънт, ти ли си?

Брейди сепнато извръща поглед от Барбара Робинсън и в същия момент Холи — със сила, утроена от адреналина, — го цапва точно над слепоочието с Бияча, който Ходжис й даде. Тя не чува звук заради оглушителния шум, но вижда как на обръснатия череп се появява вдлъбнатина с размерите на чаена чашка. Ръцете на Брейди политат нагоре и събарят на пода снимката на Франки — стъклото й се строшава. Очите на Брейди сякаш я гледат, само дето са се подбелили и зениците не се виждат.

Момичето с крака като клечки е потресено. Същото се отнася за Барбара Робинсън. Никой друг от публиката не е забелязал случилото се. Всички са се изправили на крака, ръкопляскат, поклащат се в такт и пеят с бандата:

— ЗАВИНАГИ ЩЕ ТЕ ОБИЧАМ… ДО ГРОБ ВЪВ ВЯРНОСТ ТИ СЕ ВРИЧАМ…

Брейди отваря и затваря уста като риба, току-що изтеглена на сухо.

— ЩЕ ПРОГОНЯ ВСЯКАКВА ЗАБЛУДА… СЪС ЦЕЛУВКИ, СЛАДКИ ДО ПОЛУДА!

Джером полага ръка върху рамото на Холи и изкрещява, за да го чуе:

— Холи! Какво има под тениската му?

Тя го чува — толкова е близо, че усеща дъха му на бузата си, — но сякаш гласът му се разнася от лош радиоприемник късно през нощта и принадлежи на някой диджей или проповедник, от който те дели половината страна.

— Ето ти подаръче от Хънта-Мънта, Майк — казва тя и го удря точно на същото място, само че още по-силно, и вдлъбнатината в черепа му се увеличава. Тънката кожа се цепва и избива кръв — отначало на капки, после шурва по врата му и боядисва деколтето на синята му тениска с логото на „Раунд Хиър“ в кафеникавочервено. Този път главата на Брейди се килва на дясното рамо; той започва да се тресе и да удря с крака по пода. „Като куче, сънуващо, че гони зайци“ — помисля си Холи.

Преди да нанесе трети удар — действително се кани да го направи, — Джером я хваща и я обръща с лице към себе си.

— Той е в безсъзнание, Холи! В безсъзнание! Какви ги вършиш?

— Провеждам терапия — отговаря тя и изведнъж краката й се подкосяват. Сяда на пътеката. Пръстите й се отпускат и Бияча тупва до маратонката й.

На сцената свирят и пеят.