Стивън Кинг
Мистър Мерцедес (147)

43.

Ходжис се събужда в болничната стая, удивен, че още е жив. Не се изненадва, че бившият му партньор седи до леглото му. Помисля си, че Пийт — небръснат, с мътен поглед и с неоправена яка — навярно изглежда по-зле от него. Втората му мисъл е за Джером и Холи.

— Успяха ли? — изхриптява той. Гърлото му е пресъхнало. Надига се в леглото. Обкръжаващата го апаратура започва сърдито да бибитка. Ходжис се отпуска на възглавницата, но не откъсва очи от лицето на Пийт Хънтли. — Да?

— Да — потвърждава Пийт. — Жената твърди, че се казва Холи Гибни, но според мен всъщност е Шийна, Кралицата на джунглата. Онзи перко, деецът…

— Деятелят — поправя го Ходжис. — Той се мисли за деятел.

— Точно сега не се мисли за нищо и докторите предполагат, че е необратимо. Гибни добре го е подредила. Изпаднал е в дълбока кома. Минимална мозъчна активност. Когато отново се вдигнеш на крака, можеш да му отидеш на свиждане — през три стаи от твоята е.

— Къде съм? В Окръжната ли?

— В „Кайнър“. В интензивното.

— Къде са Джером и Холи?

— В управлението. Отговарят на милиони въпроси. Междувременно майката на Шийна търчи нагоре-надолу и заплашва, че тя самата ще убие някого, ако не спрем да тормозим нейното пиленце.

Довтасва медицинската сестра и пъди Пийт. Гневно се позовава на лекарските разпореждания, както и на тежкото състояние на господин Ходжис. Ходжис вдига ръка, за да я усмири, въпреки че му струва голямо усилие.

— Джером е непълнолетен, а Холи е… хахо. Цялата вина е моя, Пийт.

— О, ясно ни е — отвръща той. — Има си хас да не ни е ясно. Класически случай на превишени правомощия и укриване на информация от органите на правосъдието. За бога, Били, ти какво си мислеше?

— Че постъпвам правилно. — Ходжис затваря очи. Унася се. Сеща се за момиченцата, които припяваха с бандата. Те са живи и здрави. Заспива с тази мисъл.