Томас Енгер
Фантомна болка (99)

96

Когато полицията изпраща отпечатъци в лабораторията, отговорът обикновено пристига след пет-шест седмици. Но след като открива колата на Бренден в Киркегатен и намира отпечатъка на дръжката до предната пътническа седалка, Бругелан убеждава съдебния лекар Ан-Мари Сара да накара лаборантите да изоставят всичко друго и да се съсредоточат върху тази нова улика. Идентификацията на отпечатъка отнема едва дванадесет секунди. След като резултатът е проверен ръчно, вече няма съмнение, че отпечатъкът е бил оставен от мъж на име Йорян Мьонес.

Бругелан помни Мьонес от дните си на униформено ченге. Освен това името му се е появило в списъка, съставен от Ньоклеби след описанието, дадено от Елизабет Холан на мъжа, известен като „Фурио“.

Бругелан си мисли колко е нелепо това, че толкова малко хора в управлението имат достъп до базата данни с информация за всички хора, събирана официално и неофициално. Ако имаш описание на някой човек, значи имаш достъп до информация за всички хора, отговарящи на това описание. Понякога тази информация е изключително подробна — не става дума само за криминално досие на въпросния човек.

Бругелан изучава информацията за Мьонес, принтирана от Ньоклеби. Криминалната му кариера започнала още когато бил тийнейджър. Има две предишни осъждания. Първото е за грабеж в Майорстюа, където използвал кола, за да разбие витрината на бижутерски магазин. Другото е за притежание на незаконно оръжие в бар в Осло. Когато ченгетата изненадващо претърсили подредения му апартамент, открили други незаконни оръжия, както и експлозиви и инструменти за влизане с взлом. Заподозрели го за серия от обири в околността, но нямали доказателства. Нещата около него утихнали в края на деветдесетте и началото на новото хилядолетие. По тази причина ченгетата заподозрели, че Мьонес се е издигнал в престъпната йерархия и вече не се занимава с дребни кражби и грабежи, а с организирана престъпност. Това можело да означава всичко — от събиране на дългове до извършване на поръчкови убийства. Но въпреки слуховете, ченгетата така и не открили доказателства срещу него.

Предния ден Бругелан позвънява на бивш свой колега от отдела по организирана престъпност, Ньол Видар Хамерстад.

— Имате ли нещо ново за Йорян Мьонес? — попита Бругелан.

— Не го наблюдаваме, но от време на време името му изскача някъде — отвърна Хамерстад. — Знаем, например, че има контакти с албанската мафия.

Но Хамерстад не знае за някаква връзка между Мьонес и Туре Пули. „В един съвършен свят Мьонес и всички като него ще бъдат наблюдавани от цивилни полицаи двадесет и четири часа в денонощието“ — мисли си Бругелан. Но това е твърде скъпо. Всяка година полицията в Осло харчи милиарди крони, за да се бори срещу организираната престъпност, но това не е достатъчно. Изобщо дори. „Норвегия е любимо място за мафиотските банди, защото сме богата нация с бедна и малобройна полиция“ — мисли си той.

Понякога жена му го пита дали му липсва да бъде униформен полицай. Той винаги отрича, но това е лъжа. Разбира се, че му липсва. Липсва му тръпката от преследването, въпреки че има и много скучни дни. Бругелан си спомня безкрайните часове стоене в служебни автомобили и дебнене от засада. Но след това винаги се е случвало нещо вълнуващо и Бругелан се е впускал в действие, давайки всичко от себе си. Без колебание. Но вече не може да живее така, защото има семейство. Твърде големите рискове и постоянните дежурства не са за семейни хора.

Бругелан въздъхва и поглежда снимката на Мьонес. Мъж, който се е крил в сенките в продължение на години, но сега е излязъл на светло, за да извърши покушение. „Най-вероятно вече е напуснал страната“ — мисли си Бругелан. Освен ако нещо не се е объркало. Но какво?