Томас Енгер
Фантомна болка (26)

23

Докато върви към офиса, Хенинг разсъждава върху своя разговор с Ньоклеби. Тя има право. Ако Пули е категоричен, че е пристигнал точно в единадесет часа, значи трябва да обясни тези деветнадесет минути. Хенинг се чуди дали изобщо може да му има доверие.

Взима си чаша кафе и сяда зад бюрото си. Изведнъж се сеща за Видар Фел. Кой е бил той всъщност?

Хенинг открива, че родителите на Фел, Линда и Ерик, живеят в Лилестрьом. Ерик е професор по скандинавистика в университета, докато единствената информация за Линда, която открива, е номерът на домашния телефон, който тя дели със съпруга си. Пресипнал женски глас отговаря след няколко иззвънявания.

— Здравейте, аз съм Хенинг Юл от интернет вестника „Новините 123“. Бихте ли ми отделили няколко минути?

— Зависи — отвръща тя с онзи премерен, резервиран глас, който придобиват повечето хора, когато осъзнаят, че разговарят с журналист.

— Става дума за сина ви.

Тишина.

— Защо пишете за Видар?

— Още не съм сигурен. Работя върху един случай, който го засяга косвено. Аз…

— Какъв случай?

— Обжалването на Туре Пули.

Линда Фел изсумтява.

— Видар е мъртъв. Не виждам защо вие журналистите трябва да ровите около смъртта му. Така само влошавате нещата.

— Аз…

— Не искам да говоря за Видар — прекъсва го рязко тя.

— Ами съпругът ви? Вкъщи ли си е?

— Не — отговаря бързо Линда.

Хенинг усеща, че тя се кани да затвори.

— Извинявайте, че ви се обаждам така — казва бързо той. — Не ви познавам и не познавам съпруга ви. Но знам как се чувствате. Аз също загубих детето си.

Тишина. Хенинг опитва да прогони картините, които изникват пред очите му всеки път, когато споменава Юнас. Сцени, които никога не е виждал, но не може да спре да си представя.

— Знам какво е чувството — казва нежно той. — И нищо не помага.

Чува дишането й. Дълбоко и накъсано.

— А вие как се справяте? — пита Линда Фел след дълга пауза.

Известно време Хенинг не може да й отговори.

— Кой казва, че се справям? — прошепва той накрая. Когато продължава, гласът му е тих и мек. — Но постоянно се опитвам да вдъхна живот на момчето си. Това означава да мисля за него толкова често, колкото мога да понеса. Говоря за него при всяка възможност. А понякога говоря със самия него — въпреки че всичко е в главата ми. Ако не можех да правя това, щях отдавна да съм се предал. Но продължавам да живея с една-единствена цел — да поддържам спомена за него жив. Той го заслужава.

Известно време двамата мълчат. Хенинг се чувства потен и лепкав.

— Може ли да ви задам няколко въпроса за Видар?

Линда Фел въздъхва тежко.

— Добре — казва тя и подсмърква.

— Много ви благодаря.

— Не знам от какво се интересувате, но…

— Защо просто не ми разкажете малко за сина си?

— А.

— Започнете с мястото, където работеше — казва Хенинг. — Фитнеса.

— „Сила & респект“ — отговаря гордо тя. — Много се гордееше с него. И правеше всичко сам. Никога не би се изкушил да го продаде на някоя верига или нещо подобно. Не. Не и Видар. Той винаги правеше нещата по свой начин, още откакто бе малък. Знаете ли, че той позволяваше на млади хора с проблеми да тренират безплатно във фитнеса?

— Да.

— Видар на практика ги завличаше от улицата. На погребението му имаше опашка, която стигаше чак до гробищата. В църквата нямаше място. Видар имаше толкова много приятели.

Гласът й става по-уверен с всяка изречена дума.

— Имаше ли много близки приятели?

— Да, имаше.

Линда Фел изброява имената, които Хенинг вече знае: Роберт ван Дерксен, Гайр Грьонинген, Петер Холте, Кент Хари Хансен. Но не и Туре Пули. Хенинг я пита дали Туре е бил близък приятел на Видар.

— Не.

— Извинявайте, че казвам това, но от къде знаете?

— Защото истинските приятели си помагат в нужда.

— А Туре не му е помогнал?

— Да.

— За нещо конкретно ли става дума? Все пак Пули бе осъден за това, че е отмъстил за смъртта на сина ви.

Линда Фел изсумтява.

— Така ли един човек доказва, че е добър приятел? Като убива хора? Говоря за нещо напълно различно. Преди няколко години Видар имаше проблеми във фитнеса. Финансови проблеми. Наемът беше удвоен, а субсидията, която получаваше от общината, нямаше да стигне, за да го плати. Туре имаше толкова пари, че не знаеше какво да прави с тях. Видар го помоли за помощ. И знаете ли какво каза той? Каза не.

— За много пари ли става дума?

— Не знам. Така и не разбрах точната сума, но със сигурност е била по силите на човек като Туре. И знаете ли какво направи той на следващия ден? Купи си нов мотор. А вече имаше три-четири! Господи.

Хенинг записва думата „стиснат“ в бележника си.

— Видар как го прие?

— Как мислите? Беше много разстроен, разбира се.

— Хм.

Следва неловка пауза. Хенинг затваря няколко минути по-късно, останал с впечатлението, че Туре Пули не е бил толкова популярен, колкото си мисли — дори преди смъртта на Видар Фел.