Томас Енгер
Фантомна болка (87)

84

Хенинг влиза под рубиненочервения навес и спира пред двамата охранители, запречили входа на клуб „Асгард“.

— Кой от вас е Петер Холте? — пита той.

Охранителите се споглеждат, след което по-грамадният от двамата изпъчва гърди.

— Не вдигате телефона си — казва Хенинг.

Холте не отговаря, а продължава да го гледа втренчено. Лампата над входната врата осветява плешивото му теме.

— Търсих ви няколко пъти — продължава Хенинг.

— А вие сте?

— Казвам се Хенинг Юл.

Изражението на Холте не се променя.

— Не ви познавам.

— Не, но аз познавам вас. Вие сте братовчед на Туре Пули.

Холте не отговаря.

— Ще влизате ли или не? — пита другият охранител.

— След малко. Първо искам да поговоря с Петер. Аз съм репортер.

— Не говоря с репортери — казва Холте и го поглежда с презрение.

— А пребивате ли ги?

Хенинг внимателно наблюдава как мускулите на Холте се стягат, а лицето му потъмнява. Самият Хенинг застава малко по-разкрачено и изпъчва гърди.

— Един мой колега беше пребит снощи. На връщане от този клуб.

Хенинг трябва да присвие очи, за да види зениците на Холте в дрезгавата светлина.

— Не знаем нищо за това — обажда се другият охранител. Хенинг не извръща поглед от Холте.

— Защо носите ръкавици?

Холте поглежда надолу към ръцете си, след което прави крачка напред. Загорилото му лице е почервеняло.

— Какво искате?

В миналото Хенинг би се уплашил от двамата здравеняци пред себе си.

— Искам да знам дали снощи сте пребил моя колега.

Холте изсумтява. Светлината от лампата над входа кара обецата на ухото му да заблести. Гласът на другия охранител е по-мек:

— Петер ви каза, че не иска да го интервюират. Трябва да уважите желанието му или ще ви помоля да напуснете.

Хенинг гледа Холте още няколко секунди, след което вдига ръце и казва:

— Добре.

Другият охранител му прави път и отваря вратата. „Може би ще е забавно ако на влизане «случайно» блъсна издутото от мускули рамо на Холте“ — мисли си Хенинг, но после решава, че си е играл достатъчно с огъня за една вечер. Въпреки всичко, той все пак иска да се прибере вкъщи жив и здрав.

Шведският барман му казва да се качи горе, където е офисът на Евен Нилунд. На малката сцена танцува жена с източноевропейски произход, която се опитва да събуди интереса на малобройната публика с чувствени движения.

Хенинг има чувството, че се качва в таванско помещение. Коридорът пред него завършва с вход, който прилича на вагина. Осветлението е приглушено. На стената вляво има картина на жена, която прави секс с посечен воин. „Сигурно е Фрейя^[1]“, мисли си Хенинг и помни това, което е учил в училище за викингите, умрели в битка. В скандинавската митология тази смърт се изобразява като еротично преживяване.

Хенинг тръгва надолу по коридора, спира пред една отворена врата и надниква вътре. Мъж, седящ на стол с гръб към него, се обръща.

— А, ето ви и вас.

Четири телевизионни екрана са монтирани на стената пред бюрото на Евен Нилунд. Той става, когато Хенинг влиза, и двамата се ръкуват.

— Значи ме намерихте.

Нилунд сочи към един стол и Хенинг сяда.

— Нещо за пиене?

Хенинг клати глава, въпреки че ризата му е залепнала за гърба, а гърлото му е пресъхнало. Оглежда се. Стените са украсени със снимки на разсъблечени жени, реклами и изрезки от вестници и списания. Картината на всеки монитор се сменя на няколко секунди. Хенинг вижда бара, сцената, някакъв коридор, тази стая от птичи поглед и улицата пред клуба. Петер Холте стои неподвижно с палци, втъкнати в колана си.

— Знам кой сте — казва Нилунд.

— Така ли?

— По-рано днес говорих с Гайр Грьонинген. Той ми намекна, че може да се отбиете. Това, което се случи с вашия колега, е ужасно.

Нилунд клати глава. Хенинг го изучава с поглед, чудейки се дали съчувствието, изписано в очите му, е истинско.

— Вашият колега ми каза, че според вас Туре Пули е бил невинен.

Хенинг вдига ръка пред устата си и кашля.

— Значи ви е казал? Да, така смятам. Чудя се дали е бил пребит заради това.

— От кого?

— Точно това е проблемът. Може би от вас.

Нилунд се усмихва.

— Погледнете ме — казва той. — Тежа шестдесет и осем кила. Някои от момичетата ми могат да ме бият на канадска борба.

— Възможно е. Но мъжете, които работят за вас, са нещо различно.

Хенинг сочи към екрана, където Петер Холте спира с ръка видимо пиян мъж на средна възраст, който иска да влезе в клуба.

— Мога да ви уверя, Юл, че никой тук не е бил замесен в нападението срещу вашия колега.

— Искате да кажете, че знаете какво правят служителите ви по всяко време на денонощието?

— Поне докато са на работа — да.

— И ги държите под око от тук?

Хенинг сочи мониторите.

— И лично, когато съм долу.

— Ясно. Тези монитори записват ли?

— Да.

— Значи можете да откриете кой е излязъл от клуба след моя колега?

— Мога.

— Бихте ли го направили?

Нилунд се усмихва.

— Съжалявам за случилото се с вашия колега, Юл, но клиентите ми имат право на дискретност. Не мога да ви пусна записи на нещата, които се случват тук просто защото искате да го направя.

— Мога да накарам полицията да ви принуди.

— Заповядайте. Полицаите могат да изгледат записите само ако имат необходимите документи. Искам да бъда пределно ясен — не е нищо лично.

— М-м.

Хенинг отново се оглежда. Една от камерите е насочена към врата, на която пише „Глитнир“^[2].

— Защо скандинавска митология? — пита Хенинг и отново се обръща към Нилунд.

— Видар предложи тази тема.

— Видар Фел?

— Да. Преди няколко години, когато обсъждахме отварянето на клуба, решихме, че ни трябва нещо, което да го отличава от останалите. Видар спомена Фрейя и викингите и други подобни. Бях силно заинтригуван от скандинавската представа за секса. Решихме, че това е една много оригинална идея и така се роди „Асгард“.

— Значи Видар се е интересувал от скандинавска митология?

— Да. Много.

„Интересно“ — мисли си Хенинг и си спомня, че бащата на Фел е професор по скандинавистика. Най-вероятно Видар е наследил любовта към скандинавската митология от него. Хенинг има чувството, че това откритие е много важно, но не знае защо.

Известно време седи и гледа часовника в долния десен ъгъл на един от мониторите. Сеща се за деветнадесетте минути, които Туре Пули не може да обясни. Ако наистина е бил невинен и е пристигнал навреме за срещата, как е възможно времето да е излетяло толкова бързо?

„Отговорът е очевиден“ — мисли си Хенинг. Той не може да повярва, че едва сега се сеща за тази възможност. Времето не тече бързо, освен ако някой не го ускори.

Някой е саботирал часовника на мобилния телефон на Пули. Някой с лесен достъп до него.