Томас Енгер
Фантомна болка (116)

113

Гюнхилд Дукен гледа с презрение към Хенинг Юл, който лежи на мократа, изровена пръст, докато от главата му шурти кръв. Тя маха мокрия перчем от очите си, прави крачка напред и забива лопатата в земята. Сигурна е, че е мъртъв. Дъждът измива част от кръвта, изтичаща от черепа му. Дукен се усмихва доволно и се оглежда. Напълно сами са.

Може би не трябваше да го убива, преди да го накара да й каже от къде знае къде е скрита брадвата, но в крайна сметка няма никакво значение. Не можеш да имаш всичко в този живот. Важното е, че го е неутрализирала навреме. „Това е достатъчно — казва си тя. — Сега е време да се размърдаш.“

Решила е да убие Хенинг още преди той да излезе от „Сила & респект“, след онези въпроси за часовника и най-вече за тениските й. Дори не се е прибрала вкъщи, за да вземе някакво оръжие — просто тръгва след него. Знае твърде много. И ако не е бил онзи полугол дъртак на стълбите, би позвънила на вратата му, да влезе вътре и да удуши Юл в собствения му апартамент. Така нещата биха били много по-прости. И би разполагала с много повече оръжия. Сега е трябвало да се задоволи с лопатата, която е намерила на гробището.

Но къде може да скрие трупа?

„Трябваше да помислиш за това, преди да го халосаш“ — казва си тя. Не че тогава е щяла да измисли нещо. Но много добре знае, че няма как да изнесе тялото от гробището, без да я видят, независимо от лошото време.

Съжалява само за едно — че не се е разправила с него много по-рано. Трябвало е да се досети, че представлява заплаха. Роберт също е бил заплаха, но по различен начин. Тя е тренирала с него няколко години и той я е научил на „удара на Пули“. И когато онзи ден й се е обадил, за да я попита дали го е показвала на друг, Дукен осъзнава, че Юл е успял да посее семената на съмнението в ума на Роберт. И за да предотврати поникването на тези семена, тя е трябвало да го убие. Погребението на Туре я е снабдило с идеалната възможност — онзи кретен Петер се оказва перфектната изкупителна жертва.

Дукен проверява джобовете на Юл и открива мобилния му телефон, който изглежда изключен или повреден. Тя няма как да знае със сигурност дали е имал време да сподели подозренията си с някой друг. Но е напълно възможно. Със сигурност трябва да се подготви за тази възможност. А това означава, че трябва да действа светкавично бързо. Но какво може да направи? Да го остави тук?

Не. Не и до гроба на Видар. Дукен се оглежда и забелязва нещо от другата страна на фонтана — купчина пръст, покрита с платнище.

Вратата на апартамента на Хенинг Юл отлита назад и се удря в стената. Бярне Бругелан кимва на пожарникаря, унищожил ключалките с няколко премерени удара на брадвата си, след което прекрачва прага. Нора влиза след него. След няколко секунди установяват, че апартаментът е празен.

— Кого се е опитвал да открие? — пита Нора.

— Не мога да ви кажа това — отговаря Бругелан.

— Хенинг каза, че е открил виновника — продължава Нора и се приближава до кухненската маса. — Виновник за какво?

Брогаланд отново отказва да отговори на въпроса. Вместо това клати глава, ядосан на себе си за това, че не се е обадил на Юл по-рано днес, когато е имал възможност. В този миг мобилният му телефон иззвънява. Бругелан бързо го изважда от джоба си и натиска зелената слушалка.

— Здрасти, аз съм — казва Фредрик Станг. — Според антената на „Теленор“, в момента Гюнхилд Дукен се намира в „Гамлебиен“. Или е била там преди малко.

— „Гамлебиен“ — промърморва Бругелан. Някой забива лакът в ребрата му. Обръща се и вижда Нора, която държи принтирана статия от „Афтенпостен“. Бругелан вижда снимката на Ирене Отнес и Гюнхилд Дукен, направена пред преобърнатата надгробна плоча на Видар Фел. Прочита текста под нея, в който се казва, че няколко дни след убийството на Юке Брулениус гробът на Фел в „Гамлебиен“ е бил осквернен.

— По дяволите! — псува Бругелан и поглежда Нора, след което нарежда нещо на Станг. Секунда по-късно излизат от апартамента.