Метаданни
Данни
- Серия
- Хенинг Юл (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Fantomsmerte, 2012 (Пълни авторски права)
- Превод от норвежки
- Неда Димова-Бренстрьом, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Томас Енгер
Заглавие: Фантомна болка
Преводач: Неда Димова-Бренстрьом
Издател: Персей
Година на издаване: 2014
ISBN: 9786191610518
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2111
История
- — Добавяне
72
— Ок, благодаря за помощта.
Йорян Мьонес затваря и зачерква името на Ян Ивар Фусбак от списъка. Над него има още четири зачеркнати имена: Бенямин Рьоке, Сивер Ойдегорд, Идун Скорпен-Волд и Свере Магнус Верайде. Мьонес се обляга назад и протяга ръце, след което обръща главата си наляво и надясно. Вратът му изпуква.
Става, прекосява полирания под и влиза в кухнята. Вади кутията с мляко от хладилника, намира чиста чаша в шкафа и я пълни до ръба. Изпива млякото на няколко големи глътки. Има още много работа. Той никога не би започнал това, ако не е знаел, че кондукторите са обучени да разпознават лица.
Мьонес се връща в дневната и сяда пред кръглата маса, на която е отворен лаптопът му. До него е списъкът, който му е даде Тере Еген, съдържащ имената на кондукторите, както и техните мобилни телефони и влаковете, на които са работили през онзи ден. Мьонес взима листа и прочита следващото име в списъка. Ниле Петер Кителсен.
— Ало?
— Обажда се инспектор Стиан Хенриксен от полицията — казва Мьонес със сериозен, нетърпящ възражения тон.
— П-полиция? — заеква Кителсен. — Да не се е случило нещо?
— Извинявайте, че ви безпокоя в петък вечер, но разследвам убийство, извършено вчера в Осло.
— Р-разбирам?
— Смятаме, че убиецът е избягал от Осло, като се е качил на влака за Берген около обяд. Тогава вие сте бил кондуктор на този влак. Опитваме се да разберем къде е слязъл убиецът и се надявам, че ще можете да ни помогнете.
Мьонес чува как Кителсен преглъща.
— Ще направя каквото мога.
Мьонес поглежда към снимката на Турлайф Бренден.
— Мъжът, когото търсим, е около тридесет и пет годишен, висок малко над метър и осемдесет и пет, облечен с тъмносини шорти, бяла тениска и бейзболна шапка. Помните ли да сте виждали мъж с това описание вчера?
Тишина.
— Не съм сигурен.
— Помислете добре. Важно е.
— Мисля — отговаря Кителсен и издишва шумно в слушалката. След това въздъхва разочаровано. — Съжалявам, но не помня да съм го виждал.
— Възможно е да не е бил на вашия влак — казва Мьонес, опитвайки се да скрие разочарованието си. Маха капачката на писалката си.
— Случайно да е носил слънчеви очила? — изведнъж пита Кителсен.
Мьонес спира и поглежда снимката на Бренден.
— Да.
— И черна бейзболна шапка?
— Възможно е. Видял сте го, така ли?
— Мисля, че да — отговаря развълнувано Кителсен. — Светла кожа, обръснат на катинарче?
— Това е той! — възкликва Мьонес, неспособен да скрие вълнението в гласа си. — Помните ли къде слезе?
Тишина.
— Имаше толкова много пътници — оправдава се Кителсен.
— Знам. Но опитайте, моля ви.
— Съжалявам, но…
— Помните ли дали е бил на влака дълго време или само за кратко?
Поредната пауза.
— Със сигурност не беше за кратко.
— Според вас колко дълго е бил на влака?
— Поне два часа.
— Ок. Може би три часа? Или четири?
— Не знам — отговаря Кителсен, разочарован от себе си. — Сигурен съм, че го видях малко след като потеглихме от гара Фло, но мисля, че вече бе слязъл, когато стигнахме Финсе.
— Колко гари има между Фло и Финсе?
— Шест — отговаря веднага Кителсен.
— Ок. Поне имаме с какво да работим. Много ви благодаря, господин Кителсен. Помогнахте ни страшно много.
— Няма за какво.