Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Green Shadows, White Whale, 1992 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Деян Кючуков, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Фея Моргана (2014 г.)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2015 г.)
Издание:
Автор: Рей Бредбъри
Заглавие: Зелени сенки, бял кит
Преводач: Деян Кючуков
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Сиела Норма АД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: повест; новела
Националност: американска
Печатница: печатна база Сиела
Отговорен редактор: Наталия Петрова; Светлана Минева
Художник: Любомир Пенов
Коректор: Стела Зидарова
ISBN: 978-954-28-1461-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3220
История
- — Добавяне
11.
Вече бях прочел целия „Моби Дик“ три пъти. Това прави три пъти по осемстотин и нещо страници. Някои части бях прочел по десет пъти. Някои сцени дори по двайсет. И през цялото време изхвърлях баласта, освобождавах се от маста, за да изследвам на рентген костите и мозъка в тях.
Бях и си оставах преследвач на Кита — мъничък Ахав без начален капитал. Чувствах, че колкото и бързо да плавам, Белотата винаги изпреварва жалката лодка и немощните ми весла — една пишеща машина и купчина празни листа, чакащи да бъдат покрити с кръв.
И той, и аз вкарвахме кръвта си в начинанието, но тя не беше достатъчна. Нужни бяха кръвта и сълзите на Мелвил. Той бе Хамлет, оживял на крепостната стена, и Лир насред полето. Понякога съвсем ясно чувахме виковете му. През останалото време гласът му тънеше в солени приливи, които с идването и отдръпването си ни изкарваха от равновесие. Имаше дни, когато дори моят Водач, при цялото си умение да извайва актьори в образи и да придава на сенките им узнаваеми форми, не можеше да ми помогне, нито аз на него.
С други думи, имаше дни, когато се гледахме един друг, после свивахме рамене и започвахме да се смеем. Уж бяхме захапали дребна рибка, а тя се бе оказала Левиатан, с целия си библейски размер и неистова ярост. Смехът бе единственото спасение от затъпяването, което можеше да прерасне и в глупост, ако доверяхме на хартията някои от идеите, излитащи от устните ни, вместо да ги удавим в уиски.
Един ден, насред мелвилското ни неведение, аз внезапно скочих на крака и извиках:
— Тръгвам!
— Къде? — попита чудовището от режисьорската гилдия.
— В кръчмата на Хийбър.
— Какво ще правиш там?
— Ще натъпча Кита в една голяма халба и ще го удавя.
— Може ли да дойда и аз? — рече чудовището.