Ивет Манесис Корпорън
Когато кипарисът шепне (43)

Благодарности

Бих искала да изкажа моята най-дълбока благодарност на всички в „HarperCollins“; и най-вече на Джонатан Бърнам, Бренда Сигъл, Каролин Бодкин, Хана Уд, Хедър Дръкър и Миранда Отеуел.

Няма да ми стигнат думите или страниците, за да благодаря както трябва на моята редакторка Клер Уочтъл. Нейните прозрения и деликатни напътствия преобразиха тази книга и мен по прекрасен начин.

Прекланям се пред моя гръцки партньор в това престъпление, богинята на общественото внимание Тина Андреадис. Сътрудничеството с нея беше сладката черешка върху тортата… а може би върху баклавата?

Моите агенти Жан Милър и Нена Мадония. Вярвам, че една невидима нишка ни събра и преплете в красива мрежа. Извадих голям късмет с вас двете. Нена, ти си моята скъпоценна и доверена приятелка и един от най-красивите хора, който познавам.

Нашата невидима нишка нямаше да бъде завършена без Лора Скроф. Вижте вълните от един-единствен акт на доброта. Благодаря ти, че сподели твоята нишка и твоето приятелство.

Благодаря на доктор Спирос Орфанос, който запълни празнотите. Също на Исак Достис, чийто документален филм „Сбогом на моя остров“ ми позволи да науча историите на оцелелите евреи на Корфу, разказани от първо лице. Много благодаря на Марсия Хадад Икономопулос от комплекса музей и синагога „Кехила Кедоса“ в Янина, за нейната подкрепа и неуморна отдаденост да ми разказва историите на гръцките евреи, загинали в холокоста.

Аз съм благословена с най-невероятния кръг от приятели и духовни сестри. Бони Бърнстейн, моя довереница и боен другар, на която никога няма да се изморя да благодаря. Джоан Рендъл, която ме тикаше да пиша, страница след страница. На Карен Кели, Кати Джакония и на „Ел Пи Да бълю Динър Клъб“; на семействата Уд, Уетън и Брайдленд — и на Келси. И, разбира се, благодаря на Адиана Нионакис и Олга Какриас, която ме научиха в най-ранна възраст, че на човек не му трябват много приятели в живота, а само точните приятели.

Благодаря и на моето семейство в Екстра, най-добрите продуценти и най-талантливия екип в бизнеса. Специални благодарности на Лиса Грегорич, Тереза Кофино, Джереми Спигъл, Марио Лопес, Мария Менунос, Ей Джей Калоуей, Хилария Болдуин, Джери Пенаколи, Мерилин Ортис, Ники Фъртили… и на Мери Хики, разбира се, най-добрия шеф, приятел и читател, за когото човек може да си мечтае.

Всичко, което знам за вярата, семейството, силата и добротата, съм го научила от моето собствено семейство, по-точно от моите родители Кики и Тасо и от брат ми Емануел, известен още като Ноли. Моите две я-я и моите двама папу вдигнаха летвата много високо. До ден-днешен моята я-я Ламприни ми казва, че в този живот трябва да ми даде само своята благословия и наистина никога не ми е трябвало и не съм искала нещо друго.

Подобно на Дафни аз прекарвах вълшебни лета в Гърция, заобиколена от прелестна свита от лели, чичовци, братовчеди и братовчедки. Тази книга е за всеки един от вас, мои прекрасни луди роднини. Специални благодарности на Ефи Орфанос, моята Фруша, която отговаряше на безкрайните ми въпроси, и за свещите, които ми палеше в „Агиос Спиридон“. Той отново чу молитвите ни.

На Кристина и Нико, всеки ден вие ме вдъхновявате и ме изпълвате с гордост. Мама ви обича повече, отколкото си представяте. И на Дейв, разбира се. Без теб нямаше да го има Алекс. Без теб нямаше да я има и книгата… без теб нищо нямаше да го има.

Въпреки че сюжетът в тази книга е плод на художествена измислица, той е вдъхновен от родното място на моя баща, истинския райски остров Ерикуса. През Втората световна война местните жители се обединили, за да скрият от нацистите един евреин и двете му дъщери. Всички обединили усилия, за да спасят семейството, нито един човек не издал тайната на Савас и дъщерите му, въпреки че нацистите претърсвали от къща на къща. Местните хора делели оскъдния си залък и рискували живота си без колебание, защото били добри хора и защото така е правилно. След войната нямало награди, нямало отличия или почести за хората от Ерикуса, еврейското семейство оцеляло и животът на острова продължил. Надявам се, че макар и скромно, тази книга ще отвори очите на другите за красотата и смелостта на хората от Ерикуса. За мен е чест да разкажа тази история, както е чест да принадлежа към род от Ерикуса.