Ивет Манесис Корпорън
Когато кипарисът шепне (32)

31.

Дафни не спря да тича, докато не стигна в хотел „Ница“. Там се спря за момент, подпря се с една ръка на табелата, с другата на хълбока, превита на две, мъчейки се да си поеме дъх и да се овладее. Боже, помогни ми, какво става тук? Тя постоя пред хотела още малко, благодарна за ранния час и липсата на хора наоколо. Това не е възможно. Омъжвам се. Най-сетне слагам живота си в ред. Губя връзка с реалността, заедно с я-я_._

Тя изобщо не беше очаквала да реагира по този начин на докосването му. Не беше предвидила това и сега беше изплашена, по-точно ужасена. Когато Яни протегна ръка и улови нейната, неочакваните тръпки отекнаха по цялото й тяло. Дори тук, на твърда почва, далеч от него и неговото каики, краката й продължаваха да треперят. Дафни опря чело на табелата и напусто се опита да успокои дишането си.

— Аху, виж кой е тук. Много рано си станала, Дафни му — Ница излезе през двойните врати. — Не те сдържа далеч от твоя мъж, нали?

— Още е рано, той сигурно е изморен от пътуването. Не искам да го будя — Дафни се помъчи да се съвземе, като приглади роклята си, но напразно.

Ница я огледа от главата до петите. После остави лейката на земята и извади цигара от джоба на престилката си.

— Той вече е буден, пие втора чаша кафе и работи на компютъра си във вътрешния двор. Е… — Ница засмука, вдигна глава към небето и изпусна една тънка, дълга струя бял дим. — Е… какво става? — тя отметна глава назад и размаха цигарата в кръг под носа на Дафни.

— Какво? С кое какво става?

— С теб, Дафни, какво ти става? Гледаш като обезумяла.

— Добре съм — излъга тя. — Ще вляза вътре и ще намеря Стивън — тя се наведе и прегърна Ница, преди да тръгне към стълбите. Дафни знаеше, че все още не беше съвсем на себе си — но щеше да се стегне, трябваше, нямаше друг избор. Случилото се с Яни беше най-обикновена реакция на трудния разговор, който беше провела с я-я снощи; тъжната истина, че възрастта накрая беше оставила отпечатък върху баба й и крехкото емоционално състояние, до което този факт бе довел Дафни. Нямаше друго обяснение. Всичко беше едно голямо недоразумение. Всъщност и тримата — я-я, Яни и Дафни — се бяха оплели в света троица от смесени сигнали и грешки.

— Роклята ти е мокра — Ница хвърли цигарата на земята и я смачка с крак. — И бузите ти горят — тя погледна през рамо към Дафни, която вече беше хванала дръжката на вратата, готова да влезе в хотела. — Искам да си довърша приказката, преди да отвориш вратата.

— Ница, наистина, няма нищо.

— Дафни му, аз нищо не те питам и ти не си длъжна да ми казваш нищо — тя се обърна с лице към Дафни. — Знам само, че твоята я-я има своята дарба, а аз имам моята. Чета всичко по лицето ти. Ти изглеждаш изтощена, сякаш не си спала от дни и носиш целия свят на раменете си. Но под повърхността има нещо друго. В очите ти има искра, Дафни. Помня тази красива искра от времето, когато ти беше младо момиче — но после изчезна от лицето ти. Търся я, откакто пристигна тук, но не я откривах. Беше си отишла… пуф, ей така — Ница размаха следващата цигара и във въздуха се образува едно облаче дим, като тамяна от кадилницата на отец Николаос. — Знам само, че нещо е върнало искрата в очите ти, Дафни. Лицето ти отново сияе… и това нещо е станало, докато Стивън е спал в хотела.

— Ох, Ница. Ти толкова обичаш клюките и драмите, нали? — Дафни се засмя, опитвайки се да омаловажи коментара на Ница.

— Да, да, така е — призна Ница със сумтене. — Но обичам и теб, и твоята я-я като свое семейство, Дафни. Затова ще го повторя още веднъж. Помисли си какво ще кажеш, когато отвориш тази врата. Добре помисли, преди да разсипеш всичко. Чу ли?

— Не се тревожи. Добре съм — Дафни изпрати въздушна целувка на Ница и влезе в хотела. Тя го чу, преди да го види.

— Не, малки специализирани магазинчета. Няма такива другаде, освен на островите, знам какво говоря — гласът му кънтеше в мраморното фоайе. Стивън седеше на ъгловата маса с чаша кафе, лаптопа си, джиесема, айфона и Попи.

— Попи, какво правиш тук? — Дафни се насочи към масата, където седяха братовчедка й и годеникът й. Стивън наклони глава, без да изпуска телефона, и я целуна. Дафни се наведе и прегърна Попи, потъвайки за момент в меките, топли ръце на братовчедка си. Тя си придърпа един стол и седна между тях. Стивън беше прекалено погълнат в телефонния разговор, за да забележи озадачения поглед изпод вдигнати вежди, който Попи хвърли на Дафни.

— Какво правиш тук? — повтори Дафни, благодарна за неведомата причина, която беше довела братовчедка й тук тази сутрин.

— Стивън ме повика да се видим. Харесаха му моите идеи от снощи и иска да ми помогне — помещението едва побираше вълнението на Попи. — Какво е станало с теб? — попита шепнешком тя.

Дафни прогони въпроса с махване на ръка, сякаш беше досадна муха.

— Е, какъв е този велик план? — попита Дафни.

— Фрапе — съобщи Попи.

— Фрапе?

— Добре, всичко е уредено. Супер. Ще се видим в Ню Йорк — Стивън прекъсна разговора, остави мобилния телефон на масата и се обърна към Попи. — Имаш ли валиден паспорт?

— Да, така мисля… не съм сигурна. Защо? — гласът й трепереше заедно с всяка гънка и трапчинка по тялото й.

— Идваш в Ню Йорк заедно с нас. Уредих финансирането и ще осъществим този проект.

Попи скочи и на практика се метна в скута на Стивън.

— Идвам в Ню Йорк. Идвам в Ню Йорк — целият хотел се разтресе. Дафни захлупи с ръце чашите с кафето, за да не се разлеят върху електронните устройства на Стивън. — Влизам в бизнеса, като теб, Дафни му. Също като теб. Ще отворим малки магазинчета за фрапе с гръцки сладкиши, малки сладки магазинчета — „Фрапе Попи“.

— Сериозно? — Дафни отмести поглед от просълзената Попи към Стивън.

— Сериозно. Няма начин да пропадне. Не и с моя бизнес план — той се обърна към Попи. — Ти, моя бъдеща братовчедке, скоро ще бъдеш много, много богата. Само прави каквото ти кажа и няма начин да не потръгне.

— Чу ли това, Дафни му? — Попи протегна ръце и сграбчи братовчедка си. — Много, много богата… много, много богата — затананика тя, като притегли Дафни и я притисна до гърдите си.

Това е той, мъжът, за когото ще се омъжа. Дафни видя как Стивън потъна отново в лаптопа си, докато Попи продължаване да я стиска. Мъж, който сбъдва мечти, който се грижи за мен и кара нещата да се случват… и това е мъжът, който ме обича. Я-я се е объркала. Как може да си мисли, че не бива да се омъжа за него, няма никакъв смисъл.

— Попи, ела тук. Виж това. Вече са превели парите по сметката ни. Готово. Трябва да се гордееш, Попи. Аз видях нещо специално в Дафни и сега го виждам в теб. Това, братовчедке Попи, е началото на велики неща за теб — той потърси ръката на Дафни. — За всички нас.

Не беше необходимо Дафни да поглежда към братовчедка си, за да разбере, че тя отново подскачаше, чуваше шляпането на сайонарите по мраморния под и чувстваше сеизмичните трусове под тежестта й. Вместо това тя наклони глава и погледна Стивън, който имаше изражението на котарак, който току-що беше облизал каймака на млякото.

— Казвам ти, Попи, аз умея да разпознавам добрите бизнес планове, а този е безпогрешен. Гарантирам ви, че всички ще станем богати. Казвам ви, това съдружие между нас тримата ще бъде магия. Няма начин да не успее.

Загледана в годеника си, Дафни отново се замисли какво беше казала баба й, докато стояха заедно и съзерцаваха разкъсаната дупка, през която мухата се беше измъкнала от мрежата на паяка. Виж, Дафни му, беше казала я-я. Хюбрисът е опасно нещо. Разсейваш се за един миг и твоите скъпоценни притежания могат да се откопчат дори от най-красивите капани. За стара жена, която вече губеше разсъдъка си, Дафни не можеше да не се удиви на прозорливостта на тези думи.