Сюзън Елизабет Филипс
Чаровник по рождение (13)

12

Един куп възмутени отговори прелетяха в главата на Блу, преди да стигне до очевидното заключение. Тя можеше да бъде купена. Да, поставяше се в опасна ситуация, но не беше ли това част от играта, която водеха? Целта оправдаваше риска — най-после щеше да има някакви пари в портмонето. Освен това имаше възможност да докаже на този всепризнат красавец колко е безразлична към легендарния му чар.

Грабна банкнотите.

— Добре, коварно копеле, печелиш. — Пъхна парите в задния си джоб. — Трябва да знаеш, че ги вземам само защото съм алчна и отчаяна. И защото спалнята няма врата, така че не можеш да си твърде палав.

— Съвсем справедливо.

— Не се шегувам, Дийн. Ако се опиташ само да ме докоснеш…

— Аз ли? Ами ти? — Погледът му се плъзна по нея като хладна глазура върху топъл кекс с подправки. — Какво ще кажеш да увеличим залога? Двойно или нищо.

— Какви ги плещиш?

— Ако ти ме докоснеш първа, ще задържа стотачката. Ако аз те докосна, ти получаваш още сто. Ако никой никого не докосне, остава сегашната сделка.

Блу обмисли предложението, но не съзря подводни камъни, освен опасността развратните й инстинкти да надигнат глава, но тя беше сигурна, че ще съумее да се обуздае.

— Съгласна.

Блу нямаше намерение да прекарва с него в онази спалня повече време, отколкото е необходимо, затова нямаше от какво да се притеснява. Сви бутилката му с бира и седна в другия край на леглото.

— Обаче първо… У теб явно се е натрупала голяма горчилка към родителите ти. Започвам да си мисля, че детството ти е било не по-малко шантаво от моето.

Той побутна глезена й с върха на крака си.

— Разликата е, че аз го превъзмогнах и станах стабилен човек, а ти още си откачалка.

Тя бързо отдръпна крака си.

— Обаче от всички жени на този свят, ти избра да се ожениш точно за мен^[1].

— Което си е вярно, вярно е. — Той повдигна бедро и пъхна обратно портфейла в джоба си. — Докато не съм забравил… Очевидно сега си решила да отскочим да се оженим в Париж вместо на Хаваите.

— И откъде ти хрумна това?

— Хей, не аз съм този, който не може да реши.

— Горкият Дийн. Сигурно е доста изтощително да отбиваш атаките на всички жени, които ти налитат в нощните барове, а? — Прасецът му се плъзна по крака й. — Питам просто от любопитство: защо ги разкарваш?

— Не ми е интересно.

Което означаваше, че или са омъжени, или стари.

— Я ми кажи, какво е да израснеш в среда като твоята?

Явно въпросът й успя да развали настроението му и той се намръщи.

— Беше супер. Имах цяла върволица от бавачки, които да се грижат за мен, докато не ме изпратиха в хубав и скъп пансион. Сигурно ще те разочаровам, но там не са ме били и не са ме изтезавали с глад, освен това се научих да играя футбол.

— Виждаше ли се с него?

Той измъкна бутилката от ръцете й, като за целта се наложи да отмести крака си.

— Наистина не искам да говоря за това.

Малко манипулация нямаше да навреди.

— Щом темата е толкова болезнена…

— Почти не съм го виждал. Дори до тринайсетгодишна възраст не знаех, че ми е баща. Преди това си мислех, че Боса е виновник за появата ми на белия свят.

— Мислил си, че Брус Спрингстийн ти е баща?

— Една от пиянските фантазии на Ейприл. Жалко, че не е истина. — Той пресуши бутилката и тя издрънча леко, когато я остави на пода.

— Не мога да си я представя пияна. Сега е толкова сдържана и се владее отлично. Джак от самото начало ли е знаел за теб?

— О, да.

— Това си е доста гадно. Ако Ейприл е била алкохоличка и наркоманка, той не е ли бил поне малко разтревожен за бременността й?

— Докато е била бременна, е зарязала алкохола и дрогата. Навярно се е надявала той да се ожени за нея. Никакъв шанс. — Дийн стана и нахлузи обувките си. — Хайде, стига си печелила време. Да вървим.

Младата жена неохотно се изправи.

— Наистина бях сериозна, Дийн. Никакво пускане на ръце.

— Обиждаш ме.

— Ни най-малко. Просто искаш да ме измъчваш.

— Като заговорихме за мъчение… — Нахалникът притисна длан върху най-чувствителното местенце на гърба й, малко над дупето.

Тя отстъпи и се загледа към прозореца на предната спалня.

— Тъмно е.

— Лудия Джак в леглото преди полунощ? Сигурно му е за пръв път.

Джапанките й поскърцваха във влажната трева.

— Ти не приличаш на него.

— Благодаря за комплимента, но има кръвен тест за бащинство.

— Нямах предвид…

— Не може ли да говорим за нещо друго? — Дийн задържа отворена страничната врата, за да мине Блу. — Например защо толкова те е страх от секса?

— Само с теб. Имам алергия към крема, с който се плескаш.

Дрезгавият му смях наруши тишината на топлата южняшка нощ.

 

 

Когато Дийн излезе от банята, Блу вече си бе легнала. Побърза да вдигне очи от внушителната издутина на тъмнозелените трикотажни боксерки „Енд Зоун“, но погледът й тъкмо стигна до плоския стегнат корем и ивицата златисти косми, сочеща пътя към Армагедон, когато той забеляза стената от възглавници, която бе издигнала по средата на леглото.

— Не смяташ ли, че е малко детинско?

Блу прекъсна с мъка съзерцанието на Градината на земните наслади.

— Стой в своята половина на леглото и утре ще ти се извиня.

— Ако си въобразяваш, че ще му позволя да види колко си незряла, дълбоко се заблуждаваш — изсъска той шепнешком, за да не събуди неканения си гостенин.

— Ще се събудя по-рано и ще ги махна — обеща младата жена, докато си мислеше с копнеж за стоте долара.

— Като вчера сутринта?

Нима едва вчера сутринта той бе пъхнал ръка в джинсите й? Дийн угаси настолната лампа с бял олющен порцеланов абажур, която Ейприл бе донесла от малката къща. Сребристите лунни лъчи проникваха в стаята, рисувайки по тялото му светлини и сенки. Докато приближаваше към леглото, Блу си напомни, че той е играч и това за него беше поредната игра. Отказвайки му, тя все едно бе размахала зеления флаг, давайки началото на мача.

— Не си чак толкова неустоима. — Дийн отметна завивките и легна. — Знаеш ли какво си мисля? — Подпря се на лакът и я изгледа сърдито над стената от възглавници. — Мисля, че ти се страхуваш от себе си. Боиш се, че няма да можеш да откъснеш ръце от мен.

Той я предизвикваше. Искаше да я въвлече в словесен двубой, ала размяната на хапливи и остроумни реплики приличаше на любовна прелюдия и тя преглътна всички духовитости, напиращи на езика й.

Той се отпусна по гръб… и пак се надигна.

— Няма да търпя това! — С един елегантен замах на ръката помете възглавниците и от стената на целомъдрието не остана нищо.

— Почакай!

Блу се опита да седне, но тежестта му я притисна върху матрака. Младата жена се подготви за нова атака, но явно бе забравила с кого си има работа. Устните му докоснаха нежно нейните и за втори път днес тя опита вкуса на целувките му.

Реши да не се противи известно време и да се остави на усещането — той се целуваше прекалено добре — но само за няколко минути.

Ръката му се плъзна под тениската й и палецът му намери щръкналото зърно. Тя се наслаждаваше на вкуса на паста за зъби и грях. По тялото й се разля топлина. Възбуденият му член се притисна към бедрото й.

Игра. Това бе само една игра.

Дийн сведе глава и засмука зърното й през тениската. Докато дрехите й бяха на нея… Той дълго я измъчва сладко със сгорещения влажен памучен плат, преди да пъхне ръка между бедрата й, притискайки длан до тънката материя на гащичките. Коленете й бавно се разтвориха. Той си играеше лениво, дразнеше я, като че ли разполагаха с цялото време на света. Ала играта продължи прекалено дълго. Главата й се отметна безсилно назад. Лунната светлина затрептя и сетне се пръсна на хиляди сребристи парченца. През собствения си приглушен вик Блу различи смътно тих ответен стон и почувства как той целият потрепери. Когато дойде на себе си, усети влага между краката си.

Дийн изруга, претърколи се от нея, скочи от леглото и изчезна в банята. Тя остана да лежи неподвижно — отмаляла, задоволена, сърдита и проклинайки слабостта си. Дотук със стоманената й воля.

Той най-после излезе от банята. Гол.

— Да не си посмяла да кажеш и една дума! — разнесе се тихото му ръмжене. — От петнайсетгодишен не съм преживявал подобен срам!

Блу го изчака да си легне, подпря глава на лакът и се втренчи в него.

— Хей, Спийд Рейсър^[2]… — Наведе се и докосна устните му с бърза небрежна целувка, с която му даваше да разбере, че случилото се не означаваше нищо за нея. — Дължиш ми още една стотачка.

На сутринта я събудиха птиците. С цел избягване евентуално среднощно гушкане, младата жена се постара да лежи колкото е възможно по-далеч от него, в другия край на леглото, дори кракът й висеше от ръба. Измъкна се тихо от леглото, за да не го събуди. Кожата му изглеждаше златиста на фона на белоснежните чаршафи, а върху внушителните мускулести гърди се виеше пътечка от светли косми. Тя забеляза малката дупчица в ухото му и си спомни обиците във форма на сребърни черепи, които Джак носеше. Не беше трудно да си представи нещо подобно и по ушите на Дийн. Погледът й се плъзна по-надолу и се спря върху впечатляващата издутина под чаршафа. Всичко това можеше да бъде нейно… само ако загърбеше разума поне за малко.

Блу се отправи към банята, а Дийн дори не помръдна. Подложи лице под силната струя, за да проясни главата си. Започваше нов ден и докато тя не придаваше особено значение на относително невинните събития от изминалата нощ, той нямаше да може да запише нови точки върху онова табло, което носеше в главата си. Не можеше да отрече, че все още нямаше работа, но разполагаше с печеливша разменна монета, която можеше да изтъргува, докато не си намереше постоянно препитание. Той искаше да я задържи във фермата, за да бъде буфер между него и хората, нахлули в живота му.

Докато се подсушаваше, чу шум на вода във втората баня. Когато излезе, леглото беше празно. Блу бързо извади от раницата черна тениска без ръкави и чифт джинси, отрязани до средата на бедрото. Като пъхна ръка в джоба им, напипа изчезналата спирала за мигли и гланца за устни. Използва ги, но само защото съществуваше вероятност да види Джак Пейтриът, преди рок звездата да потегли за Нашвил.

Докато слизаше по стълбите, подуши аромата на кафе, а когато влезе в кухнята, видя Лудия Джак да седи до масата и да отпива от една бяла порцеланова чаша, изрисувана с череши. Същият главозамайващ вихър, който вчера я лиши от дар слово, отново я връхлетя с всичка сила.

Той беше облечен с вчерашните си дрехи, с набола брада. Сребърните нишки в косата го правеха още по-секси. Наблюдаваше я с познатите очи изпод натежалите клепачи, които я гледаха от обложките на албумите му.

— Добро утро.

— Д-добро утро — незнайно как успя да изхъхри Блу.

— Ти си Блу.

— Б-Бейли. Б-Блу Бейли.

— Звучи като онази стара песен.

Разбираше какво има предвид Джак, но устните й се бяха сковали, затова той поясни:

— Няма ли да се завърнеш у дома, Бил Бейли? Навярно си твърде млада, за да я помниш. Ейприл ми каза, че двамата с Дийн ще се жените. — Дори не си даде труд да прикрие любопитството си. Тя се запита дали той бе надникнал в спалнята им, или Дийн напразно бе похарчил двеста долара. — Определили ли сте дата за сватбата?

— Още не — изцвърка тя като Мини Маус.

Хладнокръвният му разпит продължи:

— Как се запознахте?

— Аз бях, ъ, рекламирах продукцията на една дърводобивна фирма.

Секундите се нижеха. Когато осъзна, че се блещи неприлично насреща му, Блу се запрепъва към килера, където бяха торбите с продуктите.

— Ще изпека палачинки. Ще направя! Ще направя палачинки.

— Добре.

Като тийнейджърка се опиваше от сексуални фантазии за този мъж. Докато съученичките й спореха коя е по-влюбена в Кърк Камерън, тя си представяше как ще изгуби девствеността си с бащата на Дийн. Ох. Пфу.

При все това…

Стрелна го крадешком с поглед, когато излезе от килера с микса за палачинки. Въпреки смуглата кожа, той изглеждаше блед, като че ли в последно време почти не е бил на чист въздух. Независимо от това, излъчваше същия сексуален магнетизъм като сина си, но чарът на Джак не беше толкова опасен. Докато отваряше кутията, Блу си напомни да вгорчи колкото може повече днешния ден на Дийн.

Съсредоточи се в смесването и отмерването на отделните съставки. Обикновено мереше всичко на око, но тази сутрин нямаше да рискува с кулинарни импровизации. Джак, изглежда, се смили над нея, защото не й зададе повече въпроси. Докато изливаше в новия тиган сместа за първата палачинка, влезе Дийн — самото въплъщение на небрежния елегантен стил, а модната му набола спортсменска брада достойно съперничеше с наболата рокаджийска брада на баща му. Сигурно се предаваше генетично. Идеален брой гънки се диплеха по синьо-виолетовата тениска, а стилните карго шорти в цвят каки стигаха точно до правилното място на бедрото. Не удостои Джак с внимание. Вместо това я измери от главата до петите, преди погледът му да се закове върху лицето й.

— Грим? Какво се е случило? Почти приличаш на жена.

Зад тях Джак се изкиска. Боже, тя бе разсмяла самия Джак Пейтриът!

Дийн се наведе и я целуна — дълга, хладна и толкова преднамерена целувка, че тя почти не се развълнува. Това беше първият му ход в една друга игра. Тази, която играеше с ненавистните си родители. Бележеше я като играч в неговия отбор, за да знае Джак, че сега са двама срещу един.

Чак след като се отдръпна, благоволи да кимне кратко за поздрав на баща си. Джак също кимна в отговор и наклони глава към прозорците в къта за хранене.

— Хубаво място. Никога не съм си те представял като фермер.

Дийн не благоволи да отговори и Блу се реши да прекъсне напрегнатото мълчание.

— Първата партида палачинки е готова. Дийн, виж дали ще намериш шише със сироп в някоя от торбите в килера. Вземи и пакетче краве масло.

— С удоволствие, скъпа. — Удостои я с още една стратегическа целувка по челото. Докато се протягаше за чиниите, Блу се запита какви ли още чудатости ще се случат в живота й. Всичките й спестяванията бяха отишли в лапите на южноамерикански бандити, беше сгодена наужким за американска футболна звезда, нямаше нито дом, нито работа и правеше закуска на Лудия Джак Пейтриът.

Дийн излезе от килера и Джак посочи към Блу.

— Къде е годежният пръстен?

— Не й хареса този, който й купих — отвърна Дийн. — Камъните били твърде малки — поясни, като дори имаше нахалството да я щипне по брадичката. — Моята любима заслужава само най-доброто.

Тя започна да си тананика песента от „Спийд Рейсър“.

Като не поглеждаше Джак, успя да му поднесе палачинките, без да ги изсипе в скута му. Дийн ядеше прав, подпрял бедра на барплота. Разговаряше с нея, докато се хранеше, като от време на време отправяше и някой и друг коментар към Джак, за да не може никой да го обвини, че пренебрегва баща си. Тутакси разпозна стратегията, тъй като самата тя често я използваше. Не позволявай на никого да види болката ти. Не й се нравеше, че толкова добре го разбираше.

Тъй като не можеше да си представи, че ще яде палачинки, седнала срещу Джак Пейтриът, тя също си хапваше права. Задната врата се отвори и влезе Ейприл. Беше облечена в каки панталони, коралово горнище, украсено с панделка, и сандали във всички цветове на дъгата. След нея се появи Райли. Влажната й кестенява коса бе разделена в средата и прибрана от челото с прозрачно сини шноли, които навярно Ейприл бе подбрала. Новата прическа подчертаваше прекрасните й кафяви очи с цвят на карамел. Беше заменила вчерашната тениска „Фокси“ с черна, също толкова тясна, върху която отпред се мъдреха нацупени, силно начервени дамски устни. Дийн се обърна и побърза да се шмугне отново в килера. Райли видя баща си и се закова на място.

Джак стана и безпомощно се втренчи в дъщеря си, очевидно не знаейки какво да прави.

— Ето те и теб.

Райли се зае да доизлющи и последните остатъци от лака по ноктите си.

— Направих палачинки — оповести Блу жизнерадостно.

Ейприл се стараеше да не гледа към Джак.

— Ние закусихме овесена каша.

— Надявам се, че си благодарила на Ейприл — изрече благовъзпитано мъжът, който някога беше изритал барабан през сцената и бе казал на полицай да се шиба.

Дийн излезе от килера, понесъл в ръка напълно ненужно бурканче с фъстъчено масло. Навярно за пръв път се намираше в една и съща стая с двамата си родители. Стоеше неподвижно, с каменна физиономия. При все че той не се нуждаеше от ничия закрила, Блу отиде при него и го прегърна през кръста.

Джак бръкна в джоба си.

— Ще се обадя на Франк да дойде да ни вземе.

— Не искам да тръгвам — смотолеви Райли и додаде по-твърдо, когато той извади мобилния си: — Аз… няма да тръгна.

Баща й вдигна глава.

— Какви ги говориш? Вече и без това изпусна една седмица в училище.

Момичето вирна брадичка.

— Лятната ваканция започва следващата седмица, а аз съм написала всички реферати. Ава ще ги предаде.

Очевидно Джак напълно бе забравил за това, но се опита да го прикрие.

— Леля Гейл те очаква. Записала ви е за онзи лагер и двете с братовчедка ти заминавате след две седмици.

— Не искам да ходя на лагер! Там е тъпо и Тринити ще подучи всички да ми се подиграват. — Пусна на пода розовото яке и раницата. По страните й избиха яркочервени петна. — Ако се опиташ да ме накараш да отида насила, аз ще… просто отново ще избягам. И този път няма да ме откриеш.

Неочакваното непокорство на дъщеря му стъписа Джак, но Блу не беше изненадана. Та нали същото това момиче беше успяло да стигне от Нашвил до фермата на брат си, при това посред нощ. Мускулите на Дийн се напрегнаха под тениската и Блу разтри с пръсти гръбнака в основата на кръста му.

Джак затвори телефона.

— Виж, Райли, разбирам, че напоследък ти беше много тежко, но скоро всичко ще се оправи.

— Как?

Рок идолът явно не беше в свои води и се чувстваше странно, но се постара да си придаде компетентен вид.

— Времето лекува всичко. Все някога болката ще стихне. Зная, че обичаше майка си и…

— Не я обичах! — избухна Райли. — Тя ме смяташе за грозна и глупава и обичаше само Тринити!

— Това не е вярно — отрече Джак. — Тя много те обичаше.

— А ти откъде знаеш?

— Ами аз… просто зная и това е — заекна Джак. — И повече не желая да слушам. Ти и без това причини достатъчно неприятности и ще правиш това, което ти кажа.

— Не, няма — заяви момичето. Очите й бяха сухи, а ръцете стиснати в юмруци. — Ще се самоубия, ако ме заставиш да се върна. Ще го направя! Зная къде са хапчетата на мама. Както и на леля Гейл. Ще изгълтам всичките. И… и ще си прережа вените като по-голямата сестра на Макензи. И ще умра!

Лудия Джак се втренчи сащисано в дъщеря си. Дийн пребледня, а Ейприл подръпваше нервно сребърните си пръстени. Райли избухна в плач и се спусна към нея.

— Моля те, Ейприл! Позволи ми да остана с теб. — Ейприл инстинктивно я прегърна.

— Ейприл не може да се грижи за теб — възрази Джак сърдито. — Тя си има работа.

По страните на Райли се стичаха сълзи. Беше приковала поглед в панделката на горнището на по-възрастната жена, но говореше на баща си.

— Тогава ти остани. Остани и се грижи за мен.

— Не мога.

— Защо не? Можеш да останеш за две седмици — храбро предложи Райли и погледна умолително към Ейприл. — Ти нямаш нищо против, нали, Ейприл? Ако той остане за две седмици? — Пристъпи нерешително към баща си. — Ти нямаш концерти или други ангажименти до септември. Чух те, когато каза, че имаш нужда да заминеш някъде, за да поработиш над новите си песни. Можеш да работиш тук. Или в малката къща на Ейприл. Там няма никой и е много тихо. Би могъл да напишеш новите си песни там.

— Малката къща не е моя, Райли — тихо вметна Ейприл. — На Дийн е. Както и тази къща.

Брадичката на Райли затрепери. Откъсна поглед от Ейприл и го заби в гърдите на Дийн. Блу усети как пламти кожата му под тениската.

— Зная, че съм дебела и всичко останало — едва чуто промълви момичето. — Зная, че не ме харесваш, но аз ще бъда тиха и послушна, татко също. — Повдигна огромните си измъчени очи и този път ги впи право в Дийн. — Когато пише песни, той не обръща внимание на никого. Няма да те притеснява или да ти пречи. А аз дори мога да помагам. Например ще чистя и ще мия съдовете. — Дийн стоеше вцепенен, а Райли завърши през сълзи: — Или… ако имаш нужда… някой да хвърля топката, за да тренираш… и разни други работи… аз може да опитам…

Дийн стисна очи. Като че ли почти не дишаше.

Джак отново отвори телефона си.

— Не искам да слушам повече. Идваш с мен.

— Не, няма!

Дийн се отдръпна от Блу. Когато заговори, гласът му пресекваше, сякаш се пукаше лед.

— Не можеш ли да отделиш на момичето две шибани седмици от великия си звезден график?

Райли замря. Ейприл вдигна бавно глава. Джак не помръдна.

— За бога, майка й съвсем наскоро е умряла! Тя има нужда от теб. Или ще избягаш и от нея? — Дийн осъзна какво бе изрекъл и излетя от кухнята. Толкова силно затръшна вратата, че стъклата на прозорците над мивката издрънчаха.

В единия ъгъл върху челюстта на Джак заигра мускул.

— Добре, Райли, имаш една седмица. Една, не две.

Очите на Райли се разшириха.

— Наистина ли? Мога да остана? И ти ще останеш тук с мен?

— Първо ще се върнем в Нашвил, за да вземем багажа ти. И ще трябва да ми обещаеш, че никога повече няма да се опитваш да избягаш.

— Обещавам!

— Ще се върнем в понеделник. И се постарай да спазиш обещанието си, защото ако още веднъж извъртиш подобен номер, ще те изпратя да учиш в Европа, на място, откъдето няма да ти е толкова лесно да избягаш. Не се шегувам, Райли.

— Няма! Обещавам!

Джак пъхна мобилния телефон в джоба си.

Райли огледа кухнята, сякаш я виждаше за пръв път.

Ейприл пристъпи до Блу.

— Върви да видиш дали Дийн е добре — помоли тихо.