Оливър Боудън
Черният флаг (73)

73.

Хвърлих я в морето.

Защото той предложи да помилва моряците ми, а аз видях обнадеждените им лица. Всички бяха обявени за престъпници, а сега получаваха възможност да започнат на чисто. Той ни предлагаше — на всички до един — нов живот.

И не само. Предложи ми имение. Шанс да стана почтен човек с бизнес партньори в Лондон. Когато най-после слязох от мачтата, войниците бяха свалили мускетите, а екипажът на „Гарвана“ се бе успокоил. Освободиха Матю Хаг. Той се втурна към баща си, извини ми се просълзен, а Уолпоул ме улови за ръката и ме дръпна настрани, изреждайки ми с кого ще ме запознае в Лондон — със семейство Стивънсън-Оукли, с адвокат и с асистент на име Бърч, който да ми помага в бизнеса.

Увери ме, че благодеянието ми ще бъде щедро възнаградено. Щял да се погрижи да стана почтен мъж, какъвто винаги съм искал да бъда.

Вече имах, разбира се, по-големи очаквания. Но пари, бизнес и къща в Лондон бяха добра основа да започна нов и по-пълноценен живот. Наистина стабилна основа.

Място, където да развия и другия си интерес. Да работя за асасините.

Тръгваме ли, скъпа моя? Отплаваме ли за Лондон?