Метаданни
Данни
- Серия
- Орденът на асасините (6)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Black Flag, 2013 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Емилия Ничева-Карастойчева, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Исторически роман
- Историческо фентъзи
- Пиратски роман
- Приключенска литература
- Роман на плаща и шпагата
- Фентъзи
- Характеристика
- Оценка
- 4,5 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Оливър Боудън
Заглавие: Орденът на Асасините. Черният флаг
Преводач: Емилия Карастойчева
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: Английски
Издание: Първо
Издател: ЕРА
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: Роман
Националност: Английска
Печатница: „Експертпринт“ ЕООД
Редактор: Евгения Мирева
ISBN: 978-954-389-280-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1966
История
- — Добавяне
66.
Октомври 1722 година
Имахме добър повод за празник. И празнувахме. Аз обаче бях помъдрял и алкохолът вече не ме влечеше толкова. Предоставих главната роля на екипажа на „Гарвана“. Моряците ми запалиха огньове, изпекоха глигани, танцуваха и пяха, докато силите ги напуснаха, строполиха се на земята и спаха, а после се надигнаха, посегнаха към най-близките мехове с вино и подхванаха всичко отново.
Аз седях на терасата на къщата си с Адевале и Ах Табай.
— Как ви се струва тук, джентълмени? — попитах ги.
Предложих им къщата си за база.
— Ще ни послужи — кимна Ах Табай, — но дългосрочната ни цел е да живеем и да работим сред хората, които закриляме. Такъв е заветът на Алтаир ибн-ла’Ахад.
— Е, дотогава използвайте къщата, както намерите за добре.
— Едуард…
Вече се бях изправил да потърся Ан, но се обърнах към Адевале.
— Да?
— Капитан Удс Роджърс е оцелял — каза ми той. Изругах, спомнил си как гостите на празненството ме принудиха да побягна. — Върнал се е в Англия. Посрамен и затънал в дългове, но все пак е заплаха.
— Ще довърша започнатото, щом пристигна. Давам ти дума.
Той кимна и двамата се прегърнахме за сбогом.
Намерих Ан. Помълчахме, вслушани с усмивка в песните на моряците.
— Заминавам за Лондон — наруших тишината. — Надявах се да отплаваш с мен.
Тя се засмя.
— Англия не е подходящо място за ирландка.
Кимнах. Навярно така беше по-добре.
— С асасините ли ще останеш? — попитах я.
Тя поклати глава.
— Не. Не нося вярата им в сърцето си. А ти?
— След време ще се върна при тях, да. Когато усмиря ума и кръвта си.
В този момент чухме вик отдалеч — в пристанището навлизаше кораб. Спогледахме се — знаехме какво означава появата му — нов живот за мен, нов живот за нея. Обичах я посвоему. Мисля, че и тя ме обичаше, но беше време за раздяла. Сбогувахме се с целувка.
— Добър човек си, Едуард — каза Ан с просълзени очи. — Научиш ли се да се свърташ на едно място за повече от седмица, ще бъдеш и добър баща.
Оставих я и тръгнах към брега, където големият кораб спускаше котва. Свалиха мостика и капитанът се появи, уловил за ръка деветгодишно момиченце със сияйна усмивка.
Удивих се колко приличаш на майка си.