Оливър Боудън
Черният флаг (53)

53

Мускетите на моряците ми затрещяха. „Гарванът“ подемаше едностранна битка срещу корабокруширалия „Бенджамин“. Сетивата ми бяха възвърнали обичайното си състояние, но Хорниголд ми правеше услуга, като ругаеше и окуражаваше моряците си.

— Разбихме се заради вас, празноглавци! Оцелеем ли до утре, ще играе бичът! Не бягайте! Бийте се!

Зърна ме сред гъстата мъгла и вместо да изпълни собствената си заръка, си плю на петите. Втурна се към върха на крайбрежното възвишение.

Хората ми започнаха да стрелят с мортири по бегълците и аз попаднах под огъня им. Снарядите се сипеха като градушка по земята. Един експлодира до Бенджамин и той се прекатури от другата страна на дюната сред фонтан от кръв и пясък.

Хукнах нагоре, пришпорван от неудържимо желание да видя участта му, и платих с пронизана ръка. Сабята му ме рани, отваряйки кървяща рана. Извърнах се светкавично, извадих скритото острие и парирах следващата му атака. От стоманата избухнаха искри. Той ме блъсна назад и аз се плъзнах по склона. Хорниголд се втурна след мен, размахал закривената си сабя. Върхът й разцепи въздуха пред носа ми. Препънах го с крак и го изритах настрани. Претърколих се, изправих се и остриетата ни пак се срещнаха. Разменихме си по няколко удара. Биваше го, но беше ранен и по-стар от мен. Окрилен от жаждата за мъст, посякох китката му, лакътя, рамото му. Коленете му се подгънаха, изпусна сабята и аз го довърших.

— Вместо да отстояваш истинска кауза, стана убиец — прошепна той, преди да умре. Едва оформяше думите. Зъбите му бяха почервенели от кръв.

— Е, поне нямам предателско сърце, Бен. Сърце на предател, който гледа отвисоко на другарите си.

— Неслучайно. С какво ще се похвалиш след гибелта на Насау? С убийства и хаос?

— Съюзи се с най-омразните ни врагове! — изкрещях вбесен.

— Не. — Той посегна да ме сграбчи, за да подчертае думите си, но аз се отдръпнах гневно. — Тамплиерите са различни. Разбери го! Продължиш ли по този път, рано или късно ще останеш сам. А в края му ще те чака гилотината.

— Възможно е, но сега на света има една змия по-малко. И това ми стига.

Той не ме чу. Вече беше мъртъв.