Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Christmas Vows, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 33 гласа)

Информация

Издание:

Автор: Алекса Райли

Заглавие: Коледен обет

Преводач: Сирена

Година на превод: 2019

Език, от който е преведено: английски

Издател: Читанка

Тип: роман

Редактор: desi7y

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11496

История

  1. — Добавяне

Първа глава
Блейкли

Седнах до мащехата си, Линда, опитвайки да следя разговора, който се водеше около мен. Ставаше въпрос за нещо относно предстоящото събитие и кой какво ще облече. Както винаги обаче, мислите ми се насочиха към съпруга ми Даниел, и се зачудих какво ли прави в момента.

Дискретно погледнах надолу към часовника си, за да проверя колко е часът. Сутрешната ни „сесия“ беше прекъсната, когато Линда се появи два часа по-рано, за да се увери, че съм подходящо облечена… макар в точно онзи миг да не бях облечена… с каквото и да е.

Ако побързах, бих могла да го хвана, преди да е свършил работа. Обичах да прекъсвам работния му ден повече, отколкото вероятно би трябвало. Не можех да се сдържа. Въпреки че бяхме женени от няколко години, обожавах лекотата, с която успявах да отвлека вниманието му, от каквото и да правеше. Това ме караше да се чувствам секси… той ме караше да се чувствам така от момента, в който погледа му се спря на мен. До този момент никой, никога не ме бе карал да се чувствам истински желана.

Сърцето ми се разтапяше всеки път, щом чуех как хората коментират, колко различно се държи той с мен. Не познавах студения Даниел, за когото другите говореха, защото към мен, той никога не се бе отнасял студено. Винаги бе сладък и мил, но предполагах, че не е такъв с всички останали. Дори след като се оженихме, баща ми и мащехата ми не харесваха Даниел. Преструваха се, че го одобряват, но можех да почувствам напрежението им и да чуя тихите им коментари, които все по-трудно успявах да игнорирам. Съпругът ми не се интересуваше от това, което казваха или мислеха за него, но мен ме притесняваше.

Мразех факта, че могат да го видят така, както го виждах аз. Ако не друго, то поне би трябвало да са щастливи за мен. Проблемът се коренеше в това, че Даниел не се вписваше представата им за това, какъв според тях би трябвало да бъде идеалният съпруг за мен. Даниел имаше много пари, но не беше толкова улегнал, колкото им се искаше. Ако трябва да съм честна, това беше една от причините да се влюбя до полуда в него, при това толкова бързо. Беше различен от всички останали около мен. Харесваше ми, че не се интересуваше от хорското мнение. Не играеше по ничии правила. Правеше каквото иска и не се извиняваше само за да се хареса на някой. Той бе такъв, какъвто е, и останалите или трябваше да го приемат или да се примирят. Въпреки че не бях сигурна дали би продължил да е такъв непукист, ако решах да напусна… самата мисъл да ме караше да се боря с напиращата на устните ми усмивка.

Ако не искаше да носи костюм, нямаше да носи и ако не харесваше някой, нямаше да се преструва на мил. Всички знаеха точно пред какво се изправят, имайки вземане-даване с него и когато го срещнах за пръв път, разликата между него и всички останали бе така освежаваща. С него се чувствах сякаш съм открила своето място, за разлика от сегашния момент, седейки в стая обградена от жени, които не спираха да обсъждат темата относно какво смятат да облекат на следващото социално събитие. Никога не бях чувствала, че принадлежа тук, и може би наистина не принадлежах.

Не принадлежах, докато не загубих майка си и не бях представена в света, за чието съществуване не бях подозирала. От сираче без баща се оказах момиче с баща и мащеха. До онзи момент, майка ми бе единственото семейство, което познавах, но изневиделица, тя си отиде от този свят. Рано в живота си научих какво е да загубиш човека, който най-много обичаш и как това може да преобърне целият ти свят.

В един момент живеех с майка, която бе дива и свободна, а в следващия момент се озовах с родители в свят пълен с правила и норми. Малко след като се преместих при тях, чух мащехата ми да казва, че прави всичко по силите си да ме поправи и да изкорени лошите навици, които бях усвоила по време на стария си начин на живот. И й позволих да го направи, защото исках да се почувствам така, сякаш принадлежа някъде. Позволих да ме превърнат в това, което искаха, и преди Даниел да се появи в живота ми, дори не осъзнавах какво съм загубила. По онова време вече не знаех коя съм и той ми помогна да се преоткрия. С него се чувствах така, сякаш съм си спомнила, коя съм. С него нямаше грешни отговори или правила, които се налагаше да следвам. И нямаше никакво значение какво останалите мислят за нас.

Потиснах още една усмивка, мислейки си за правилата, които имахме и които се появяваха само, когато някой мъж се доближеше до мен. Обичах да виждам ревнивата страна на съпруга си. Беше очарователна, но нямах намерение да му го казвам. Освен това, не мисля, че някой би си позволил да го нарече очарователен.

Мащехата ми ме побутна, карайки ме да седна изправена. Движението ме върна към реалността прогонвайки мислите, в която бях потънала. Погледнах я и тя ми отвърна с поглед, който ме накара да се почувствам като непослушно дете. Винаги бе адски умела в това.

Усмихнах се извинително на жената, която ме беше отгледала. Никога нямаше да разбера, как бе възможно точно тя да твърди, че съпруга ми е студен. Тя беше тази, от която ме побиваха тръпки, дори когато се опитвах да се сближим. Рядко пъти, когато беше по-мила, имаше моменти, в които не се държеше така вледеняващо, но в същината на това, което ни разделяше бе именно тази студенина. Вероятно имаше нещо общо с факта, че тя и баща ми бяха женени над тридесет години, което беше повече, отколкото бяха моите години. Очевидно бях продукт на афера — жива, дишаща грешка, изложена на показ така, че да бъде видяна от всеки. Бях недостатък за репутацията им и тя бе вложила много усилия да ме превърне в една от тях, сякаш така щеше да изтрие греха на баща ми. Не можех да я виня, че присъствието ми не предизвикваше в нея особено топли й чувства, но колко дълго трябваше да плащам за грешка, която не бях направила самата аз?

Бях убедена, че никога не е искала деца, но все пак ме прие. Трябваше да й призная, че се беше справила възможно най-добре със ситуацията. Разбирах я. Ако научех, че Даниел ми е изневерил и има дете от друга жена, това със сигурност щеше да ме унищожи. Самата мисъл караше стомахът ми да се свива от нервно отвращение.

Погледнах към Линда и след това към часовника си. Имаше още малко време. Когато чух името си, вдигнах поглед, стараейки се да се съсредоточа.

— Съжалявам, какво? — попитах Кармела.

С няколко години по-възрастна от мен, тя бе пчелата-майка на групата. Нещата, които се разискваха на тези сбирки не ме интересуваха особено. Бях тук само по една причина, но изглежда се провалях дори в нея. Въпреки изминалите години, все още се опитвах да заздравя връзката си с Линда, защото копнеех всички да бъдем едно голямо щастливо семейство.

— Попитах дали ти и Даниел ще се присъедините към нас. Все още не сте изпратили отговор на поканата — каза тя, усмихвайки ми се сладко.

Не знаех защо се опитва да се преструва на мила, при положение че на всички ни бе ясно, че това е само преструвка. Ако Даниел беше тук щеше да я изгледа пренебрежително и вероятно да отвърне с „Мамка му, не.“. Дори мисля, че каза именно това, когато прочете поканата, преди да я хвърли в боклука. Тогава просто се бях засмяла, и бях забравила за това… до този момент.

— Разбира се, че ще дойдат — отговори Линда, докато навеждаше глава към мен и ме поглеждаше.

— Разбира се — добавих.

Щях да си платя за това, когато се наложеше да кажа на Даниел, че трябва да отидем на мероприятието организирано от Вайн. Щеше да ме събори по гръб, и то по най-хубавия възможен начин, но все пак щеше да ме придружи. Нямаше начин да ме остави да отида сама и тъй като не можеше да ми откаже нищо, щеше да ме придружи.

— Прекрасно. — Кармела изръкопляска леко.

Обаче бе очевидно, че не е особено доволна от факта, че аз и съпругът ми ще отидем. Знаех, че тя малко си пада по него, но ако не беше дебелият ми портфейл съм сигурна, че никога нямаше да ни покани. Някои си позволяваха да го наричат грубиян или нахалник, но хората, които работеха за него, го обичаха. Той беше прям и честен, а в тези кръгове това беше много рядко срещано качество.

Начинът по който Кармела точеше лиги по него би ме притеснил, ако не знаех, че Даниел я ненавижда. Всеки път, когато я срещаше, се държеше така, сякаш не знае коя е. Или наистина забравяше, или го правеше, за да я ядосва. Нито едното от двете нямаше да ме шокира, но обичах разярения й поглед, когато се сблъскваше с безразличието му.

За щастие, след като приключихме със списъка с гостите, сбирката приключи.

— Ще си хвана такси, трябва да отида до офиса на Даниел. — Оправих блузата, която Линда ми беше избрала. Материята адски много дразнеше кожата ми.

— Мъжът работи, Блейкли. Остави го. — Тя поклати глава, тъй като просто не разбираше връзката ни. Той не искаше да го оставям, нито пък аз го исках. Двамата с баща ми бяха толкова различни от мен и Даниел.

Отне ми време да разбера, че нямаше нищо грешно в това да показваш привързаността си към човек, който е важен за теб… и го осъзнах, след като Даниел мина като булдозер през убежденията ми. Все още хората поклащаха неодобрително глави, когато Даниел ме настанеше в скута си. Когато открито ме целуваше по врата или ми казваше, че ме обича. Него не го интересуваше, че се намира по средата на среща или на вечеря с други хора. Ако искаше да ме целува или докосва, правеше го.

— Не, наистина трябва. Трябва да му кажа, че ще ходим на събитието на Вайн. — Добавих последната част, надявайки се, че това ще я убеди. Тя завъртя очи, но се съгласи. Разделихме се с въздушни целувки и я гледах как се качва на задната седалка на колата си. Помахах леко на Люк, шофьора й, докато затваряше вратата зад нея.

— Имате ли нужда от превоз, госпожо Блек? — попита той.

— Ще си хвана такси — отговорих му, карайки го да повдигне вежди. — Офисът му е на пет минути с кола. Ще бъда добре.

— Внимавайте, нямам нужда съпруга ви да ми срита задника.

— Обещавам — казах със смях, докато махах на едно приближаващо се такси.

Когато то спря, се качих развълнувана и повече от готова да видя съпруга си. Настроението от следобеда все още ме преследваше и не бях постигнала особен напредък в сплотяването на семейството си. Знаех, че Даниел ще успее да прогони лошото ми настроение, докато се опитвам да измисля нещо друго.