Алекса Райли
Коледен обет (5)

Пета глава
Блейкли

Даниел повдигна ръката ми към устата си и я целуна, докато вратата се отваряше. Шофьорът отстъпи, за да ни пропусне да слезем, и Даниел излезе пръв. Помогна ми и ме прегърна властно. Погледнах настрани и видях няколко репортери, но веднага отклоних поглед, защото не исках вниманието им, но бе прекалено късно, защото ги чух как викат името на Даниел.

— Вярно ли е? Не сте женени наистина? — Главата ми се обърна отново към тях, чудейки се откъде знаят.

Сватбата, която планирах, бе малка и интимна. Казах на всички, че най-накрая правехме церемонията, за да празнуваме, и единствените хора, които знаеха, че не сме женени, бяха семейството ми и най-близките ни приятели. При въпроса Даниел се напрегна и се обърнах, за да не могат да ни снимат.

— Остави ги — прошепнах, знаейки, че трябва да го успокоя. — Ти си ми съпруг и моето всичко — напомних му и той ме целуна по главата като тихо „Благодаря“, преди да влезем вътре.

Когато влязохме, партито вече бе в разгара си. Даниел ми донесе чаша шампанско и аз я хванах, без обаче да отпивам нея. Не бях казала на Даниел, че бях спряла да вземам противозачатъчни хапчета и макар да бе прекалено рано, за да разбера дали съм бременна, не исках да рискувам. Надявах се, да му поднеса новината за бременността си, вместо коледен подарък и бях сигурна, че ще е много щастлив. Обикновено ми бе доста трудно да избера, какво да му подаря, а знаех, че новината, че ще имаме дете, би значила всичко за него. Бях готова и исках да започнем живота си заедно по всеки възможен начин.

Очите му се стрелнаха към чашата ми и се зачудих дали вече не знаеше. Мъжът не пропускаше нищо и вероятно затова бе толкова добър в бизнеса си. Винаги беше две стъпки пред конкуренцията. Бях горда с него, а в същото време обожавах да опитвам от време на време да го сварвам неподготвен.

Повдигнах чашата и се направих, че отпивам. Не съм сигурна дали се върза, но и нямах много време за размисъл, защото в същия момент и двамата забелязахме приближаването на мащехата ми. Усетих как тялото му се напрегна и се зачудих, дали не се е случило нещо нередно. Знаех, че не го е грижа за мащехата или баща ми, и че открито показваше презрението си. Но точно сега като че ли им беше ядосан.

— Даниел — каза Линда и му кимна.

Вече дори не се опитваше да лицемерничи, доближавайки лице към него в пародия на целувка. Надявах се, че през последните дни ще помогна за строшаване на леда помежду им, обяснявайки на дълго и на широко колко прекрасен е Даниел. Линда се бе опитала да ме разубеди да не се омъжвам за Даниел, твърдейки, че така ще опетня името и семейното си достойнство. Болката от думите й бе два пъти по-силна, защото добави, че самото ми съществуване вече е опетнило семейството.

През изминалите години, тя бе казвала много неща, с които да ме нарани, но това беше най-лошото. Започвах да се чудя защо дори се опитвам да се разбирам с нея и ми ставаше все по-трудно да премълчавам, особено когато започнеше да обижда Даниел. Ръката му около мен се стегна, карайки ме да си спомня, че правим това в името на семейното щастие.

— Настанени сме ето там. — Линда ни посочи маса, където баща ми стоеше с Кармела. Трябваше да се сдържа да не завъртя очи и да не направя някой саркастичен коментар. — Елате, сервираха салатата. Грубо е да закъснееш и това е всичко, което ти е позволено да ядеш, ако искаш да се побереш в сватбената рокля. — Тя се отдалечи към масата и Даниел тръгна след нея.

— Ще… — започна той и сложих ръка на гърдите му.

— Даниел — възкликнах и го накарах да ме погледне.

— Кълна се, че…

Прекъснах го по единствения начин, който знаех… притискайки устни върху неговите.

Той изръмжа и отвърна на целувката ми, позволявайки ми да го успокоя, и да го спра да не тръгне след нея… оставяйки ме бездиханна и опиянена от страстта. Пресегнах се изтривайки червилото, останало по устните му, но той ме спря, хващайки ръката ми и преплитайки пръсти с моите.

— Тя печели, но само този път. — Очите му срещнаха моите. — Ще направя всичко за теб, Блейкли, но няма да слушам как някой се отнася неуважително с теб. Това е границата, на търпението ми.

Кимнах в съгласие, защото това бе битка, която нямаше да спечеля и той беше прав. Как нещата ставаха по-лоши? Без значение какво правех, нищо не се променяше.

Той ме отведе до масата и задържа ми стола, докато сядах. Отворих уста, за да поздравя баща си, който дори не си направи труда да стане, но той ме изпревари.

— Закъсня — изстреля.

— Наблюдателните ти умения стават все по-добри, Джон — каза Даниел, докато хващаше стола ми и ме дърпаше по-близо до него. От действието му в стаята проехтяха високи скърцащи звуци от стърженето на дървения стол по пода, което ме накара да се засмея. Усмивката ми обаче посърна бързо, щом видях неодобрителното изражение на Линда. — Сигурен съм, че ще ти е от полза — добави Даниел, премятайки ръка през облегалката на стола ми и навеждайки се към ухото ми. — Искаш ли нещо друго за пиене, мечтано момиче? — попита, насочвайки цялото си внимание към мен.

— Добре съм. — Повдигнах чашата с вода от масата и отпих.

Над масата за миг настана тишина, преди Кармела да започне да говори. Въздъхнах, облягайки се на Даниел докато ядях салата си. Палецът му галеше врата ми, докато около масата се водеха разговори. Даниел подържаше непринуден разговор с Бенджамин, който седеше от лявата му страна. Той бе по-възрастен мъж, с когото знаех, че е работил в миналото, и се радвах, че има с кого да си говори.

— Така чух — прошепна Кармела високо, за да привлече вниманието.

— Мисля, че е знак — добави Линда и отпи от виното си.

Кармела кимна в съгласие и не знаех защо я е грижа дали съм с Даниел или не. Можеше да е фактът, че съпругът ми бе добър улов, а нейният беше задник, който показваше истинската си същност прекалено често.

— Знак е, че имаме нужда от сватба, за да го отпразнуваме с всички — казах с веселост в тона си.

— Наистина? Не получих покана. — Коментарът на Кармела беше нахален и ме подразни.

— Церемонията ще е в тесен кръг, само със семейството. Все пак е Коледа и не искаме да отнемаме от празниците на някого. — Измерих я с поглед, който показваше раздразнението ми, но Кармела го прие като предизвикателство.

— Този път ще те накара ли да подпишеш предбрачен договор? — Дори устата на мащехата ми се отвори при открито грубия въпрос на Кармела.

Преди да успея да отговоря, една ръка удари по масата, карайки я да се разклати. Някои от чашите паднаха и съдържанието им се изля по покривката. Всички, освен мен, ахнаха и стаята утихна.

— Не, няма да подпише, защото вярвам на Блейкли и никога не бих поискал това от нея. — Очите му минаха по баща ми и съпруга на Кармела. — Само мъж, който се страхува, че ще изгуби парите си повече отколкото, че ще изгуби жена си, ще го направи. Ако трябваше да подписва нещо, то това би било, клетвена декларация, че бракът ни не може да бъде развален дори от съдия. — Той се облегна назад, повдигайки ръка от масата. — Виждате ли, не само вие може да ръсите зле прикрити обиди.

— Даниел — предупреди баща ми.

— Джон — отговори Даниел, звучейки по-смъртоносно.

— Все още не е твоя жена. Ако бях на твое място бих внимавал — каза баща ми и очите ми се разшириха.

— О, Боже — прошепнах, знаейки, че това нямаше да свърши добре.

Кармела и мащехата ми бяха още тихи, както и съпруга на Кармела, който не беше обелил и дума.

— Съжалявам, Блейкли — каза Даниел, хващайки ръката ми и стискайки я леко.

Сърцето ми пропусна удар и очите ми го проследиха, докато ставаше и се надвесваше над мен. Не знаех какво ще прави, но изглеждаше по-голям и от живота, докато от него се изливаше агресия. Обърна се към баща ми и се наведе по-близо към него.

— Предупредих те да спреш да се държиш така, сякаш имаш някакъв контрол върху нея. — Гласът на Даниел прогърмя през голямата зала.

Присвих вежди, без да зная за какво става въпрос. Погледнах баща си, чието лице стана пурпурно червено. Не бях сигурна дали е засрамен или ядосан.

— Лицемерно, идващо от теб, Даниел. Откакто разбра, че не сте истински женени, изглеждаш така сякаш ще полудееш. Не можеш да се справиш с това, нали? Трябва да се увериш, че всички знаят какво ти принадлежи. Ти си шибано лудо копеле — изплю баща ми и се огледа.

— Не е луд — казах, но никой не ме чу. Добре, може би е малко луд, но никога не бях го обвинявала, защото чувствах същото.

— Не бих очаквал да разбереш. Не си толкова голям късметлия в любовта, нито пък разбираш какво е привързаност. Забавно как това се отразява на бизнеса ти и трябва постоянно да те измъквам от неприятности — каза му Даниел.

— Даниел? — казах и той погледна надолу към мен. Очите му срещнаха моите и само един поглед бе достатъчен, за да разбера, че казва истината. Но защо ще спасява баща ми? Знаех, че не го е грижа за него. След миг осъзнах истината. Всичко, което той правеше, бе заради мен. Обичаше ме и щеше да се увери, че всичко в света ми е наред.

— Защо си толкова важен? — изръмжа Линда. — Видях имейла, който ти прати. Знам, че прие офертата на Джон да я вземеш за любовница вместо плащане.

Дръпнах се назад, сякаш ударена. Погледнах шокирано баща си, чакайки да нарече Линда лъжкиня. Секундите се нижеха и колкото повече време минаваше, толкова по-силно биеше сърцето ми.

— Не мислех, че ще го направиш — каза Линда, а от гласа й сякаш капеше самодоволство. — Казаха, че може да ти се вярва и че винаги постъпваш правилно. Че си задник, но поне си почтен. — Тя поклати глава и видях как бузите й почервеняха от яд. — Но спаси задника му отново! Трябваше да го оставиш да се издъни! — изкрещя Линда и стана от масата. Гледах я и за пръв път в живота си видях истинска емоция да прекосява лицето й.

Баща ми изглеждаше също толкова шокиран, колкото и всички останали около масата, освен Даниел.

— Бих бил шибан глупак да не я взема, не че е от значение. Тя не беше твоя, за да я дадеш, защото душата й е свързана с моята. — Думите му са изпълнени с притежание и сърцето сякаш пееше в отговор на неговото.

Миг на тишина изпълни стаята и погледнах към баща си.

— Имаш ли нещо да кажеш? — Когато не каза нищо, около кръста ми се обви ръка и без да поглеждам знаех, че е Даниел. Той ме издърпа на крака, а гърбът ми се опря в гърдите му.

— Не я заслужаваш — заяви той, дълбокият му глас вибрираше срещу мен и ми даваше сила. — Тя е единствената причина всичко в света ти да не се разпада, въпреки че пръскаш пари в инвестиции без бъдеще.

— Предложил си ме като парче месо? Явно за теб съм само това — добавих, а стаята бе толкова тиха, че всички можеха да ме чуят.

Мащехата ми завъртя очи, раздразнена от въпроса ми, но баща ми беше този, който отговори.

— Щеше да си щастлива; само се погледни сега. — Баща ми ме освободи с махване на ръката си. — Освен това се погрижих. Вече не си омъжена. — Стана и преди да успея да мигна Даниел застана пред мен и погледна баща ми в лицето. — Ще продължим разговора по време на срещата ни — каза баща ми, докато изправяше сакото си, сякаш има не се е случило нищо особено.

— Каква среща? — попитах, защото нямах идея за какво говори.

— Няма да има среща — отговори Даниел.

— Ако искаш да се ожениш за дъщеря ми…

— Да искам? — Даниел се засмя, прекъсвайки го. — Ще се оженя за дъщеря ти, Джон. И няма какво да направиш, за да ми попречиш.

Ахнах, когато Даниел ме вдигна, мятайки ме на рамо, и благодарих на Бога, че бях избрала да нося дълга до земята рокля, която ме покриваше, докато той ме носеше през стаята и навън от къщата.

Усмихнах се на себе си, мислейки си, че никой не би опитал да застане на пътя на Даниел. Той бе природна сила и нищо не можеше да застане помежду ни. Дали иска? Да, това определено беше грешната дума.