Алекса Райли
Коледен обет (7)

Седма глава
Блейкли

Завесите бяха дръпнати и слънцето се бе издигнало високо на небето. Лежах свита в леглото, но с периферното си зрение можех да видя, че екранът на телефона ми светна отново, молейки за внимание. Наведох се леко и погледнах, за да видя предупреждение от Гугъл. Въздъхнах и легнах обратно, игнорирайки го. Сигурна бях, че историята от миналата вечер вече е навсякъде и вероятно щеше да бъде по всички списания през следващите няколко седмици.

Погледнах към другата страна на леглото и видях, че е празно. Не помня кога бях заспала, след последния път, в който се събудих с Даниел заровен дълбоко в тялото ми. Сексът помежду ни беше бърз и интензивен, сякаш се бе опитал да ме бележи. Но дори след това имах чувството, че нещо не е наред. Можех да го почувствам в докосването му цяла сутрин и дори бях сигурна, че веднъж се събудих и го видях да ме гледа от стола до леглото.

Дали баща ми бе прав? Дали Даниел ме вижда като собственост? Винаги съм си мислела, че бе малко обсебен от мен, но това беше на напълно различно ниво. Седнах и взех чаршафа с мен, увивайки го около тялото си. Взех телефона си, за да видя какво казва светът, но веднага съжалих, когато започнах да чета.

— Чудех се кога ще се ядосаш. — Вдигнах глава, щом Даниел влезе в спалнята. Беше облечен само с панталони, и предполагах, че ги беше сложил, когато е станал от леглото. Не изглеждаше да е спал много. — Не можеш да ме оставиш. — Очите му срещнаха моите предизвикателно.

— А ти не можеш да ме изплашиш. Пробвай този поглед върху някой друг. — Пуснах телефона си на нощното шкафче с шумно тупване, без да ме интересува дали не съм спукала екрана. Нямах нищо против да хвърля проклетото нещо точно сега.

— Защо не ме попита дали е вярно или дали съм направил сделка с баща ти?

— Не го наричай така. — Поклатих глава. — Не ми е баща. След като майка ми отказваше да го споменавала, трябваше да го осъзная по-рано. Имала е причина. — Вече ми беше ясно. Защитавала ме е от него, държейки го далеч, но как изобщо беше започнала връзка с него винаги щеше да бъде мистерия за мен.

Очите на Даниел минаха по мен и можех да кажа, че се опитваше да разгадае настроението ми.

— Добре, няма да го наричам така, но ти не отговори на въпроса ми — опита отново той.

— Защото ти вярвам. Помня онази вечер. Щеше да ме имаш по един или друг начин. — Той скъси разстоянието помежду ни и грабна чаршафа, който държах около себе си. Знаех какъв мъж е, когато го погледнех, и мисля, че и другите знаеха.

— Кажи, че ми принадлежиш — заповяда ми, повдигайки ме.

— Принадлежа ти — отговорих и си помислих, че ще отиде към леглото, но вместо това ме притисна към стената.

Простенах, когато се пресегна между нас и освободи пениса си, преди да тласне в мен до основата. Бях мокра и лесно се плъзгах нагоре-надолу по дебелия му, твърд член. Той простена в ухото ми, докато се движеше и нямаше нужда да ми напомня на кого принадлежат тялото и душата ми.

— Кажи, че ще се омъжиш за мен. — Стискаше зъби и можех да видя колко отчаян бе за мен.

— Ще се омъжа за теб! — извиках, докато тялото ми отговаряше на докосването му и оргазмът ми приближаваше бързо.

Забих пръсти в раменете му, докато устата му опустошаваше моята. Целуна ме така, сякаш не може да ми се насити и се опитва да ме изпие. Изплаках, докато устата му се придвижваше надолу, а тялото му ме тласкаше към стената. Извиках името му точно когато тялото ми бе завладяно от съвършенство и свършвах.

Беше толкова силен и бърз, че видях звезди, но следващото нещо, което знаех

— Нараних ли те? — Думите му бяха тихи, опитвайки да си поеме дъх.

— „Нарани“ не е точната дума, която бих използвала. — Засмях се, докато не видях изражението му, и се пресегнах, докосвайки брадата му. Не се беше бръснал от няколко дни и обичах чувството на леката му брада по кожата си. — Защо ме гледаш така?

За първи път в живота си виждах нещо в очите на Даниел, което никога преди не бях виждала. Имаше ранимост, която бях сигурна, че никой никога не беше виждал, но я показваше на мен. Вероятно защото бях единствената, която го караше да я чувства.

— Взех те прекалено силно. Трябва да съм внимателен с теб, но изгубих контрол. — Погали бузата ми нежно и се наведох към докосването му.

— Хареса ми. — Погалих носа си в неговия, докато увивах ръце около него.

Той преглътна звучно.

— Боях се, че ще ме напуснеш. — Обикновено бих го подразнила, но погледът му ме накара да поклатя глава.

— Не съм ти ядосана. Знаеш това, нали? — Започвах да разбирам защо винаги бе толкова близо до ръба.

— Не си? — Гласът му бе пълен с шок и не можах да не се засмея. Рядко се случваше да бъде шокиран.

— Защо да съм? Ако не друго… — Спрях.

— Ако не друго какво? — попита той.

— Създаваш си доста грижи заради мен. Не знаех, че му помагаш и аз…

— Не ме е грижа за него или за някой друг. Без него нямаше да има теб, така че ако го искаш наоколо, той ще бъде наоколо. Ако искаш да го няма, няма да го има.

Сърцето ми потрепна, защото други можеха да помислят, че на думите му им липсва чувство, но не и аз. Говореше направо и ми казваше каква е позицията му. Нямаше недоразумения помежду ни.

— Караш го да звучи толкова лесно.

— Лесно е. Ако ставаше въпрос за мен, нямаше да ги има. — Пръстът му погали челюстта ми. — Но ти си изгубила нещо в живота си и аз няма да отнемам повече. Дори ако мисля, че ти причиняват повече болка, отколкото щастие.

Кимнах в съгласие.

— Мисля, че са пречка в живота, който искаме и се опитваме да изградим. Копнеех да ни направя истинско семейство, защото ти същи си изгубил майка си. Надявах се, че ще имаме втори шанс да живеем в голямо и задружно семейство.

— Бейби, ти и майка ти сте били семейство, нали? — Кимнах отново. Господи, беше прав. Бяхме. — Брат ми и баща ми те обичат.

— И аз ги обичам. — Толкова са различни от семейството, така топли и привързани. — Ти ми даде твоето семейство, а аз нямам какво да предложа в замяна.

— Всичко, от което се нуждая, си ти, мечтано момиче, знаеш това. Останалото ще изградим заедно.

От окото ми се пророни сълза и той я целуна.

— Бях ядосана, защото в интернет хората казват най-лошите неща за теб. Мисля, че баща ми разпространява лъжи.

— Мислиш ли, че ме е грижа? — Засмях се леко, знаейки, че не го интересува, но все пак ме тормозеше. — Всичко, което ме вълнува, е какво мислиш ти. Мислиш ли, че съм луд?

— Малко. — Опитах се да не се усмихвам, но не успях. — Луд по мен.

— Обсебен — добави той.

— Знам, че си. Може и да не сме женени, но бях с теб през изминалите няколко години и нищо, от това, което направи през изминалата седмица, не е шокиращо за мен.

— Станах малко…

— Спри. — Сложих пръст на устата му. Той целуна върха, преди да го захапе леко. — Ако ти си луд, тогава и аз съм такава. Обичам начина, по който се държиш с мен. Караш ме да се чувствам желана и обичана.

— Защото ти си моето мечтано момиче — каза и ме целуна.

Ако Даниел имаше думата, от този миг, до деня, в който стане време да кажа своето „Да“, нямаше да напусна това легло.