Джой Филдинг
За първи път (16)

16

Мати стоеше на вратата на гостната стая и гледаше неоправеното легло на Джейк. С типичния си маниер, той бе метнал завивката на бяло-жълти райета върху двойното легло, така че то да изглежда оправено, но по безгрижно подаващите се отдолу карирани чаршафи, Мати можеше да познае, че те са изпомачкани. Как може човек да се наспи добре през нощта в неоправено легло, зачуди се тя и бавно се приближи. Пресегна се да бухне възглавниците, но една от тях излетя от ръката й и се приземи на нощната масичка до леглото, като почти събори нежния копринен абажур на лампата от порцелановата му основа.

— И таз добра — произнесе на глас Мати и се строполи на леглото. — А сега следващият номер. — Тя вдигна възглавницата, подпря я на таблата зад главата си и вдигна крака на леглото, след което си погледна часовника. Почти пет часа. Джейк и Ким скоро щяха да се върнат от съда. Май трябваше да започне да приготвя вечерята, но нямаше желание. Може би щяха да поръчат нещо отвън.

Мати затвори очи и вдъхна мириса на Джейк от възглавницата зад главата си. Възглавницата я погъделичка по врата като любовна целувка. Винаги бе харесвала миризмата на Джейк, призна си тя и си представи устните му върху ухото си, езикът му, нежно докосващ пътя й, когато си заравяше лицето дълбоко в косата й. Тя се чу да въздъхва и отвори очи. Не ме пипай, каза си, неспособна да попречи в съзнанието си на ръцете на Джейк да се плъзнат по гърдите и корема й. Мати отново затвори очи и позволи на тялото си да се плъзне надолу в леглото, така че да се просне върху него. И изведнъж Джейк бе навсякъде — зад нея, над нея, под нея, върху нея. Почувства как тялото му я притиска, как краката му нежно разтварят нейните. Няма начин, каза си Мати, рязко се надигна и грубо отпрати образа му. Аз не правя това.

Това поне е сигурно, помисли си. През трите месеца, откакто Джейк се бе върнал вкъщи, те почти нямаха физически контакт. Той просто бе донесъл нещата си в гостната стая, без всякакво обсъждане, сякаш бе приел, че това е, което иска Мати, или по-скоро — така искаше самият той. Поради всичките им причини и намерения, те все още бяха разделени. Домът на Джейк се състоеше от кабинета и гостната стая, докато Мати споделяше с Ким останалата част от къщата. От време на време Джейк ги посещаваше, но през повечето време си оставаше същият външен човек, какъвто винаги си е бил, опитваше се да е в помощ, но поддържаше помежду им безопасна дистанция.

Дори и ежедневието му не беше се променило кой знае колко. Той все още работеше средно по десет часа на ден. Ако се приеме, че работеше, а не беше с малката си приятелка, неговата сладурана, неговата Хъни, помисли си с насмешка Мати, защото знаеше, че дори когато си беше вкъщи, Джейк бе на хиляди километри далеч оттук. В съда. В нейния дом. Така в редките случаи, в които вечер тялото му се окажеше до нейното, духът му определено бе другаде.

Неговото тяло, Мати отново си го представи — проснат до нея в леглото, гол, ръката й си играе с меките тъмни косми на гърдите му, милва завидно плоския му корем, силните му бедра. Тя пъхна два пръста в устата си, засмука ги и усети как от устните й се изтръгва стон.

Телефонът иззвъня някъде зад главата й. Мати извади пръстите от устата си, но очите й останаха затворени и протегна ръка към телефона на нощната масичка.

— Ало?

— Стефани е. Събудих ли те?

Мати насила отвори очи, изправи се и стъпи на пода.

— Не, разбира се, че не. Как си? — Тя си представи приятелката си: къса побеляла коса, кафяви очи, меки бузи, които идеално отиваха на останалата част от пълничката й фигура.

— Ти как си? Звучиш уморена.

— Добре съм, Стеф — отвърна Мати с леко нетърпение. Откакто каза на приятелите си за своето състояние, те постоянно я заливаха с грижи и добри пожелания, предлагаха й да я закарат тук и там, да й напазаруват, да й вземат нещо от града, от каквото имаше нужда, бяха изпълнени с желание да й помогнат.

Само дето не й помагаха, помисли си Мати и прехвърли телефона от едното ухо на другото. Просто кръжаха наоколо. Като хеликоптери преди полет.

— Какво мога да направя за теб? — попита Мати.

— Енок и аз се чудехме дали ти и Джейк бихте желали да вечеряте с нас утре. Ще ходим при „Фелини“ на Ийст Хабърд стрийт. Имаше голяма статия във вестника последния уикенд. — Стефани развълнувано се изкиска и прозвуча като една от десетгодишните си близначки. Енок Портър бе влязъл в живота на Стефани преди шест месеца, почти три години след като мъжът й бе изтеглил общата им банкова сметка и бе заминал за Таити с детегледачката. Енок бе отмъщението на Стефани — десет години по-млад от нея, висок, великолепен и толкова черен, че лъщеше.

— Звучи чудесно — отговори Мати. — Ние ще ходим в галерия „Пенд“ в късния следобед. Ако искате елате с нас.

— Не мисля, че Енок е по изложбите — каза Стефани и пак се изкиска. — Не се ли претоварваш?

— В колко часа да се срещнем? — Мати пренебрегна въпроса на приятелката си.

— В седем добре ли е за вас?

— Идеално. Ще се срещнем направо там.

Мати затвори телефона и си помисли, че може би трябваше първо да говори с Джейк. Той може би имаше други планове. „Да си гледат работата другите му планове“, каза си тя, като имаше предвид Хъни. Опита се да си представи как изглежда другата жена. В следващия миг телефонът бе отново в ръката й. Натисна 411 и изчака, докато автоматът я включи в системата.

— За кой град, моля? — попита я записът.

— Чикаго — с равен глас произнесе Мати. Какви ги вършеше?

— Домашен номер ли търсите? — продължи записът.

Дали?

— Да — заекна тя.

— На кое име, моля?

— Новак — каза Мати и прочисти гърло. Луда ли беше? Какво изобщо правеше? — Хъни Новак. Не знам адреса. — Защо добави това? Какво го интересуваше записът? И за какво всъщност й трябваше номера на Хъни? Имаше ли намерение наистина да й звъни? Защо? Какво точно искаше да й каже?

— Няма данни за Хъни Новак — внезапно обяви един човешки глас, хващайки Мати неподготвена.

Тя кимна за благодарност, готова да затвори. Като че ли някой я виждаше. Какво си мислеше?

— Ще ви дам три номера за Х. Новак — продължи операторката, когато Мати почти бе поставила слушалката. — Знаете ли адреса?

— Не — каза Мати. — Но ако нямате нищо против да ми дадете трите номера…

— Ще има отделна такса за всеки един — обясни жената, а Мати грабна един химикал от нощното шкафче, напразно се огледа за парче хартия и накрая надраска номерата на лявата си длан.

Без да си даде време да помисли, Мати набра първия номер. Телефонът иззвъня три пъти преди да го вдигнат. Тя осъзна, че е затаила дъх. Какво правеше? Какво целеше, както би казал Джейк. Какво се опитваше да докаже?

— Ало? — Мъжки глас. Мати бързо затвори слушалката, дишането й бе неравномерно и накъсано.

Телефонът й незабавно иззвъня.

Мати се втренчи в апарата от слонова кост с нарастващо опасение, предпазливо го вдигна.

— Ало?

— Кой е? — попита мъжкият глас.

— Вие кой сте? — на свой ред попита тя.

— Хари Новак — отвърна мъжът. — Вие току-що ми позвънихте.

Дисплеят! — с ужас осъзна Мати. Или 69. Или някоя друга от увеличаващия се брой електронни ужасии, нахлуващи в съвременния живот. Не бе помислила за това. Изобщо не бе мислила, за бога. Какво правеше?

— Набрах погрешен номер — обясни тя. — Много съжалявам, че ви причиних неудобство. — Мъжът затвори, преди тя да продължи с оправданията си.

— Това да ми е за урок — прошепна тя и докато поставяше обратно слушалката, забеляза, че ръката й трепери. Но още докато произнасяше думите, си припомни номера, който надхитряше системата. Още веднъж вдигна слушалката до ухото си и набра 67 преди да позвъни на следващия номер.

Този път вдигнаха почти веднага, като че ли човекът на другия край бе стоял до телефона, в очакване той да звънне. Типично за жена, която се е забъркала с женен мъж, помисли си Мати.

— Ало? — каза жената. Нисък, някак стържещ глас. Хубав глас, каза си Мати. Малко развеселен. Тя ли беше? — Ало? — произнесе гласът отново. — Ало-о? — Не, реши Мати. Гласът бе твърде игрив, твърде доверчив. Не като глас на жена, която живее сама и не знае кой е на другия край на жицата. Мати се канеше да затвори и да продължи с последния номер.

— Джейсън? — изведнъж попита другият глас и въздухът в дробовете й се смрази. — Джейсън, ти ли си?

Мати пусна слушалката на мястото й, но тя се отмести и тупна на белия килим. Бързо я вдигна и се опита да я сложи както трябва, но слушалката се изви като жива в ръката й и пак падна. Едва на третия път Мати успя.

— По дяволите — прошепна тя, а дишането й ставаше все по-накъсано, почти болезнено. — По дяволите.

Тя приседна на края на леглото за още няколко минути, ехото от името на мъжа й в устата на другата жена продължаваше да звучи в ушите й. Джейсън, повтори Мати на глас. Нали винаги бе мразил това име? Тя отметна глава назад, опита се да овладее дишането си, с едната си трепереща ръка стискаше другата. „Това бе много глупаво от моя страна“, напомни си тя, изтласка се от леглото и бързо напусна стаята. Време беше да се овладее. Да се наплиска с малко студена вода, леко да се гримира, да предостави на мъжа си по-приятна гледка, да му даде причина да си стои вкъщи.

Малко по-късно Мати вече гледаше отражението си в огледалото на банята, пресегна се за ружа на етажерката. Чудеше се как ли изглежда Хъни, дали бе висока или ниска, блондинка или брюнетка, леко пълна или тънка като тръстика. Представям си Джулия Робъртс, каза си тя и умело разнесе пудрата по бузите си. Така е по-добре. Определено имах нужда от малко цвят. Както и от спирала, реши Мати, взе дългата сребриста тубичка и я поднесе към миглите си. Но спиралата подмина миглите и се мушна право в окото й. По дяволите, проплака Мати, а спиралата се изплъзна от треперещата й ръка и падна в мивката. Тя взе бързо да мига, тушът излезе от очите й и потече по току-що напудрените бузи, като оставяше по тях черни следи, подобни на драскотини. Е, това е направо чудесно. Тя въздъхна. Изглеждам прекрасно. Анти Хъни.

Мати се бореше със сълзите си, пресегна се за салфетка, опита се да изтрие черните петна от лицето си. Сега изглеждам сякаш съм се била. И съм загубила. Ти загуби, мълчаливо напомни тя на отражението си, взе влажен тампон да си почисти лицето, но черните следи се показваха пак и пак, като призрачни запетайки.

— Глупости, едва започнах битката — каза Мати и отново положи меката розова пудра на страните си. Ръката й обаче отказа да й се подчинява, пръстите й не искаха да държат дръжката на четката. Тя я пусна на етажерката и се загледа в пръстите си — те се тресяха, сякаш блъскани от невидими ветрове.

— О, господи — проплака Мати. — Това не се случва с мен. Не се случва.

Разстроена си, само защото направи глупост. Нищо повече. Поеми дълбоко дъх. Сега пак. Стой спокойно. Всичко ще се оправи. Няма причина да се тревожиш. Вземаш си лекарството. Няма да умреш. През април отиваш в Париж. Със съпруга си.

— Няма да умреш.

Мати използва и двете си ръце, за да извади спиралата от мивката. Бавно и с най-голямо внимание тя нанесе туша на миглите си. Така е по-добре, каза си тя, когато треперенето постепенно затихна. Ти просто си уморена и разстроена, и твърде възбудена, призна си през смях. Ръцете ти винаги треперят, когато си възбудена.

Нещата тук ще се променят, реши Мати. Започваме още тази вечер. Започваме с малко спирала. Продължаваме с малко вино на вечеря. Може би едно среднощно посещение на гостната стая. Никога преди не бе имала проблеми да съблазни Джейк Харт. Но разбира се онзи беше Джейк, не Джейсън. Тоя приятел Джейсън тя изобщо не познаваше.

Мати чу дрънченето на гаражната врата. Дойдоха, съобщи на отражението си, доволна, че изглежда добре. По-хубаво от добре, реши и подържа ръце пред лицето си, доволна, че и треперенето е престанало. Бухна си косата, опъна раменете на червения си пуловер, за последно пое дълбоко дъх и пое към стълбите.

Почти бе слязла, когато предната врата се отвори с рязък замах и съпругът и дъщеря й влетяха в хола.

— Достатъчно — крещеше Ким. — Не желая да слушам повече.

— Не съм свършил с теб, млада госпожице — силно извика Джейк.

— Така ли? Е, аз свърших с теб.

— Не мисля така.

— Какво става? — Мати стигна подножието на стълбите, точно когато двамата се показаха. Изглеждат ужасно, помисли си тя, очите им хвърляха мълнии един към друг, страните им бяха почервенели от ярост. — Какво има? Какво се е случило?

— Татко премина границата. — Ким размаха ръце и тръгна към кухнята.

— Къде си мислиш, че отиваш? — гневно попита Джейк.

— Мислех да пия чаша вода, ако нямаш нищо против. — Ким не се и опитваше да прикрие презрението в гласа си.

Какво, по дяволите, се е случило, чудеше се Мати и гледаше очаквателно към Джейк.

— Тя внесе марихуана в съда! Можеш ли да повярваш? — болезненото му изражение издаваше обида и неверие едновременно.

— Какво? Не! Това е невъзможно.

— От всички глупави, тъпи номера, точно този — изломоти Джейк.

— Това го каза поне сто пъти, докато бяхме в колата — изкрещя от кухнята Ким.

— Не разбирам — каза Мати. — Трябва да е станала някаква грешка.

— Грешката ни е, че се отнасяхме към нашата дъщеря като към отговорно човешко същество.

— Отговорно? — провикна се Ким през шума на течащата вода. — Искаш да кажеш, като теб ли?

— Моля те, Джейк. Кажи ми какво стана.

— Представяш ли си какво можеше да се случи, ако бяха я хванали?

— Помисли за срама — каза от кухненската врата Ким и вдигна чашата с вода в подигравателен тост.

— Можеха да те арестуват. Можеха да те осъдят и пратят в затвор за малолетни.

— Ще ми каже ли някой, моля, какво се случи. — Мати почти плачеше.

— Нищо не се е случило — с равен глас каза Ким. — Татко излезе от равновесие за нищо.

— Пушила ли си марихуана в съда? — невярващо попита Мати.

Ким се засмя:

— Не точно.

— Не — намеси се Джейк. — Тя запази този малък номер за ресторанта. — Той закрачи напред-назад пред Мати. — Заведох я „При Фредо“…

— Голям боклук — вметна Ким.

— И тя се държа като абсолютно лигава пикла…

— Ей, първо на първо, аз изобщо не исках да ходя там. Целият тъп ден беше твоя идея.

— Мястото гъмжи от адвокати и ченгета, а тя слиза в тоалетната и пуши дрога. Късмет, че една моя приятелка я откри.

— Да бе. Голям късмет — каза Ким. — Тя би трябвало да си гледа своята загубена работа.

— Тя е помощник щатски прокурор, за бога. Можеше да изиска да те арестуват.

— Но не го направи, нали? И какво толкова стана? Направих грешка. Казах вече, че съжалявам, няма да се повтори. Случаят е приключен. Ти печелиш. Още един нещастник ти диша праха.

— Ким, не разбирам — произнесе Мати, опитвайки се да осмисли чутото.

— Какво толкова не разбираш, майко? — изстреля Ким.

Мати почувства думата майко като шамар, сякаш я удариха. Сълзи напълниха очите й и потекоха по страните й.

— Внимавай как говориш с майка си — каза Джейк.

— Майка ми е напълно способна сама да говори за себе си. Не е мъртва все още!

— О, боже — въздъхна Мати, въздухът излетя от тялото й, като че ли бе прободено с остър предмет.

Лицето на Джейк стана червено като цвекло, сякаш някой бе изтрил кожата му с четка, започвайки от врата и стигайки до скалпа. Изглеждаше, че всеки момент ще избухне.

— Как можа да кажеш толкова ужасно нещо? — запита я той.

— Не исках — възрази Ким. — Мамо, знаеш, че не исках да прозвучи така.

— Отвращаваш ме — заяви Джейк на дъщеря си.

— Ти ме отвращаваш — дойде незабавният отговор.

— Достатъчно. И за двамата — намеси се Мати, усещаше застрашително гъделичкане в ходилата и на двата си крака. — Ако може просто да идем във всекидневната, да седнем и спокойно да обсъдим всичко.

— Аз се качвам в моята стая. — Ким направи няколко големи крачки към стълбите.

— Няма да ходиш никъде. — Мати сграбчи ръката на дъщеря си.

— Какво? Неговата страна ли вземаш?

— Не ми оставяш голям избор.

Ким изтръгна ръката си с такава сила, че Мати загуби равновесие. Тя направи няколко колебливи крачки с краката, които едва чувстваше, после се сгромоляса на пода с протегнати напред треперещи ръце, в напразен опит да се подпре.

Ким тутакси се озова до нея, на колене, опитваше се да й помогне да стане.

— Мамо, толкова съжалявам — плачеше тя. — Без да искам. Знаеш, че беше без да искам.

— Остави я на мира — нареди Джейк, приближи се до двете жени и взе Мати в ръцете си. — Махни се от нея.

— Съжалявам. Толкова съжалявам — продължаваше Ким и не пускаше ръката на Мати, докато тя се мъчеше да се изправи на крака.

— Не мислиш ли, че направи достатъчно бели за един ден? — попита Джейк и блъсна Ким настрани, така че сега беше неин ред да загуби равновесие. Тя инстинктивно размаха ръце и чашата й хвръкна към тавана, водата избликна като гейзер във въздуха, преди чашата да падне, да отскочи от килима и да се разбие в стената. — Виж какво направи сега — крещеше Джейк.

— Какво съм направила аз? — изкрещя му още по-силно Ким.

— Моля ви, може ли просто да спрем с това? — помоли се Мати.

— Почисти тук — нареди на дъщеря си Джейк.

— Ти го направи. Ти го почисти.

— Върви по дяволите — извика Джейк и замахна с ръка, готов да я удари.

— Искаш да ме удариш ли? — изпищя Ким. — Хайде, тате. Удари ме. Удари ме!

Мати спря да диша, когато ръката на Джейк се стрелна във въздуха и се поколеба над главата му почти цяла вечност, преди накрая да рухне отстрани. Зад себе си чу стъпките на Ким да тичат нагоре по стълбите и вратата на стаята й да се затръшва. Мати видя Джейк да пропада назад към стената, с ръце върху затворените му очи, пребледнял.

— Добре ли си? — попита го тя.

— Аз почти я ударих.

— Но не го направи.

— Обаче исках. Бях на косъм.

— Но не го направи — повтори Мати. Тя протегна ръка, но я дръпна, щом видя, че трепери. Знаеше, че Джейк сигурно се чувства много разочарован, че много му се искаше дъщеря му да се гордее с него. Аз се гордея с теб, искаше й се да му каже, но не казваше нищо и тихо стоеше до него. Вече изобщо не чувстваше ходилата си. — Мисля, че имам нужда да седна.

Джейк я заведе във всекидневната, бършейки сълзи от очите и носа си и я положи на мекия бежов диван, без да пророни нито дума.

— Защо не седнеш? — предложи тя.

Той пристъпи от крак на крак, сякаш физически претегляше възможностите за избор.

— Виж, мислиш ли, че ще си добре, ако изляза за малко? Наистина имам нужда от глътка свеж въздух.

Мати преглътна разочарованието си. Защо не ми позволиш да ти помогна да се отпуснеш, безмълвно попита тя.

— Ще съм добре — каза на глас.

— Ще почистя всичко, щом се върна.

— Искаш ли да дойда с теб? — Глупав въпрос, осъзна Мати, когато Джейк поклати глава. Разбира се, че не я искаше с него. Що за мъж би взел жена си при своята приятелка?

— Сигурна ли си, че ще си добре?

— Аз съм добре, Джейк — повтори Мати.

— Скоро ще се върна — каза той.

Мати го проследи с поглед, докато излезе от стаята.

— Внимавай като караш — каза тя.