Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Адвокат и агент на ФБР (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Something About You, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 97 гласа)

Информация

Сканиране
Internet
Разпознаване и корекция
Regi (2019)

Издание:

Автор: Джули Джеймс

Заглавие: Любовни престрелки

Преводач: Милена Христова

Издание: първо

Издател: Санома Блясък България

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: Инвестпрес АД

Излязла от печат: май 2011

Редактор: Мая Жилиева

Художник: Eduard Stelmakh

Коректор: Мая Жилиева

ISBN: 978-954-8186-50-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9989

История

  1. — Добавяне

Глава двадесет и шеста

На следващия ден Колин седна до Камерън по време на обяда. Джак тъкмо беше станал от масата, за да разговаря по телефона.

— Е? — попита Колин, докато се настаняваше до нея.

Камерън върна в чинията си голямото парче палачинка с пълнеж от боровинки, което се готвеше да захапе.

— Какво?

Колин реши да го кара без заобикалки и отбеляза многозначително:

— Изглеждаш уморена тази сутрин. — Погледът му беше върху Джак, който беше застанал до един от огромните френски прозорци и говореше по телефона.

— И ти не си свеж като кукуряк — отговори Камерън, посочвайки към Ричард, който си беше проправил път до масата на Ейми и Арън и поднасяше своите поздравления.

— Разговаряхме цяла нощ. Това е — отвърна Колин.

— Е, аз не мога да кажа същото за себе си.

— Най-после! Хайде, разказвай!

Камерън тъкмо щеше да му отговори — разбира се, че щеше да разкаже на Колин за снощи, с него си споделяха всичко — когато…

Нищо. За момент се поколеба, после му се усмихна и не каза нищо.

— Толкова ли е добър? — разсмя се Колин.

Камерън усети, че се изчервява, и реши да смени темата.

— Кажи за Ричард. Изгладихте ли отношенията си?

— Има още едно-две неща, които трябва да обсъдим, но мисля, че ще се съберем отново.

Радваше се за него. Ако Колин искаше да се върне при Ричард, значи и тя го искаше.

— Накара ли го да ти се моли?

— Не се наложи. Той сам взе да се самобичува, аз само слушах. Двамата наблюдаваха как Ричард стисна ръката на Арън и прегърна Ейми. Няколко метра встрани Джак, който нито за миг не изпускаше Камерън от поглед, тъкмо беше приключил с телефонния си разговор. Той й намигна и тя му се усмихна.

— Здраво си хлътнала — каза й Колин.

Коментарът му я накара да осъзнае две неща. Първо, Колин беше напълно прав. Второ, обстоятелствата усложняваха отношенията им.

До приключване на разследването тя щеше да е в опасност, следователно Джак също щеше да е под заплаха. А също и близките й. Колин вече беше станал неволна жертва — ами ако нещо се беше случило на сватбата с него или с Ейми? Тя имаше пълно доверие в Джак — вярваше и на ФБР — знаеше, че ги пазеха, но все пак… Докато убиецът на Менди Робърдс се разхождаше на свобода, чувството за наближаваща опасност нямаше да я напусне.

Щеше да окаже пълно съдействие на ФБР и на разследването. Но имаше намерение и да ускори малко нещата — за тяхно добро беше.

Джак затвори телефона и се запъти към масата им.

— Как са палачинките? — попита я той, докато сядаше.

— Вкусни. Как мина разговорът?

— Инсталирали са охранителната система в къщата ти. Сега вече съм по-спокоен. — Той открадна парче палачинка от чинията й. — Права си. Наистина са вкусни.

Коментарът му я накара да се замисли.

— Знаеш ли, след като този уикенд те видях в действие, направо се учудвам как онази вечер остана да спиш в стаята за гости. Тук не си ме изпускал от очи за повече от половин час. — Той я гледаше втренчено.

— Сега пък какво има? — попита Камерън.

— В името на пълната прозрачност… трябва да ти призная, че не съм спал в стаята за гости. Прекарах нощта на пода в твоята стая. Всъщност бях се облегнал на стената. — Той разбра погрешно мълчанието й. — Не ти казах, защото не исках да те изплаша…

Тя кимна.

— Не, разбирам… просто не предполагах, че си способен да направиш нещо такова за мен.

Той се доближи до нея, така че Колин да не чуе какво й казва.

— Не го приемай навътре. Снощи ми се реваншира неколкократно.

Камерън се усмихна.

— Извинявай. Ще се радвам, когато разследването приключи.

— Скоро всичко ще свърши. Довери ми се — отвърна Джак.

Тя му кимна.

 

 

Малко след обяда потеглиха с колата. Камерън не искаше да насилва нещата — уикендът беше прекрасен и предпочиташе да го запомни такъв. По време на пътуването им имаше достатъчно време за размисъл. Знаеше какъв трябва да е следващият й ход в разследването по случая Робърдс, но не искаше още да го обсъжда с Джак — не и преди да са стигнали къщата. Надяваше се, че след като той провери дали охранителната система е в изправност и след като разопаковат багажа си, ще имат възможност да седнат и да поговорят. Подозираше, че Джак няма да приеме радушно идеята й, поне не веднага.

Есента беше настъпила, денят ставаше по-кратък и когато Джак паркира колата в гаража, навън вече беше тъмно. Каза й да изчака тук, докато провери какво е положението в задния двор. Върна се, грабна куфарите им, остави ги пред задната врата и я поведе към къщата.

На излизане от гаража Камерън забеляза новите врати на горната тераса.

— Досущ като предишните са — отбеляза тя.

— Накарах екипът да ги монтира през уикенда. Трябваше да инсталираме новата аларма.

Джак отключи задната врата, накара я да го почака няколко минути, след това й направи жест да влезе. Къщата й се стори тиха и безопасна. Все пак го последва, докато обхождаше и проверяваше всяка стая.

— Всичко е наред — заключи той, след като бяха стигнали до последния етаж.

Камерън усети, че диша по-леко. Спокойствието й нарасна, когато Джак й показа контролното табло за охранителната система, което беше монтирано точно до вратата за таванското помещение.

Той натисна няколко копчета, после започна да й обяснява как работи устройството.

— Монтирали сме алармени устройства на всички врати и прозорци и сензори по пода във всички помещения. Като натиснеш това копче тук, активираш цялата система. Изчакай да светне червената лампичка. Винаги активирай алармата! Програмирал съм я така, че да имаш няколко секунди да я деактивираш. На всяка от вратите има инсталирани допълнителни датчици. За деактивация просто набираш кода.

— Какъв е кодът?

— Ти реши — трябва да е четирицифрен и да е лесен за помнене. Но не и някоя очевидна комбинация, като например рождената ти дата.

Наблюдаваше я, докато тя набираше кода.

— Какво означават числата 5–2–2–5?

— Името ти „Джак“, изписано с цифри. Лесно е за помнене. Заслизаха по стълбите. Джак беше оставил куфара й във фоайето, Камерън го вдигна и го понесе към спалнята си.

Ръцете на Джак се обвиха около тялото й. Той я обърна с лице към себе си.

— Искаш ли да поговорим за това, което цял следобед те мъчи? — очите му шареха по лицето й. — По пътя не каза почти нищо.

Естествено, че беше забелязал.

— Наистина има нещо, което искам да обсъдим — призна тя. — Но си мислех, че преди това ще е добре да си разопаковаме багажа, да се поосвежим. — Усети как той стисна долната си челюст. — Явно не смяташ, че идеята е добра.

Хвана я за ръката и я преведе през кухнята към гостната.

— Да, не смятам. — Направи й знак да седне на канапето.

— Защо ли всеки път, когато с теб започнем да разговаряме по този начин, имам чувството, че се намирам в стая с огледални стъкла, с насочена срещу лицето ми силна светлина? — каза Камерън.

— Добре няма да те карам да се чувстваш като на разпит. Ще те попитам директно — отвърна Джак. — За нас ли става дума?

— За нас?

— Това ли те измъчва — отношенията ни?

Камерън му хвърли странен поглед.

— Разбира се, че не — това беше най-фантастичният уикенд в живота ми. Всичко между нас е наред.

Видя как напрежението се изпарява от лицето му. Седна на дивана до нея.

— Слава богу! — ухили се той и изпъна ръката си на облегалката на дивана. — И за мен този уикенд беше едно от най-страхотните ми преживявания.

— Което не значи, че това, което имам да ти казвам, ще ти хареса. Той насочи светлината на лампата към нея.

— Значи стигнахме до частта със светлината в лицето — закачливо каза Камерън.

— Ако не започнеш да говориш веднага, ще я прескоча и ще ти приложа бойната си техника с кламера.

— Само ми обещай, че преди да казваш каквото и да било, внимателно ще помислиш върху думите ми.

Джак я погледна с тъмните си хищнически очи.

— Добре — най-сетне прие той.

Камерън сви краката си под себе си.

— Както можеш да предположиш, ужасно се притеснявам за разследването по случая Робърдс. Напрежението е нетърпимо — за мен, за теб, да не говорим, че близките ми са поставени под риск. Знам, че екипът ти прави всичко възможно, но засега няма развитие.

Брадичката на Джак потрепери. Знаеше, че не обича да му напомнят за това.

— Направо се побърквам при мисълта, че топката е в игрището на този негодник и че единственото, което мога да направя, е да седя и да се надявам, че няма да ме нападне отново — продължи Камерън.

По израза на лицето му разбра, че тази тема му беше дори още по-неприятна.

— Но може би има начин да контролираме ситуацията.

— Какво точно предлагаш? — попита Джак.

— Разсъждавах за това в колата. И май ми хрумна нещо. Знаем, че има къртица — защо да не се възползваме от тази информация. Знаем, че убиецът е бил информиран за разположението на камерите в хотела. Но защо не пуснем слуха, че един от гостите на Пенинсюла е носел със себе си видеокамера — бил е на екскурзия или е празнувал ергенското си парти, нещо такова. И е успял да заснеме непознат мъж, облечен със сива тениска с качулка, жакет и джинси да излиза от хотела малко след убийството на Менди. Нали ФБР се опитват да открият близък кадър от лицето на заподозрения от записите на охранителните камери. Нали ми каза, че скоро може и да успеят да го направят. Да се надяваме, че слухът ще стигне до онзи, когото търсим.

Джак стана от канапето. Странно, но този път тя успя ясно да прочете мислите му — идеята категорично не му харесваше.

— И двамата знаем, че информацията, че непознат мъж със сива тениска с качулка е напуснал хотела малко след часа на убийството, сама по себе си не значи нищо — каза той. — Ти си тази, която може да свърже мъжа с престъплението. Ти си единствен свидетел. И убиецът го знае. Това, което предлагаш, е да дадем още една причина на убиеца на Менди Робърдс да се опита да те ликвидира.

— Предлагам да го предизвикаме да направи нещо, за което ще сме подготвени.

— Стига глупости — искаш да те използвам като примамка. Искаш да накарам убиеца да те нападне отново.

— Мисля, че идеята заслужава да бъде обмислена.

— Напротив.

— Обеща ми, че ще помислиш добре, преди да кажеш каквото и да било.

— Вече помислих. — Джак я погледна право в очите. — По-скоро ще спя на пода на спалнята ти през следващите двайсет години, но няма да те изложа на тази опасност.

Думите му я накараха да стане от дивана и да се приближи до него.

— След този уикенд, не мисля да те карам да спиш на пода.

Но Джак не беше в настроение за шеги. Той се отмести и застана до прозореца.

— Напълно съм сериозен, Камерън.

— Не мислиш ли, че с твоето денонощно наблюдение и екипът от ФБР агенти, който ще бъде предупреден предварително, сигурността ми ще бъде напълно гарантирана? Като прокурор бих одобрила напълно подобна операция. Особено когато става дума за престъпление със замесени в него високопоставени държавни служители.

— Като прокурор щеше да се поинтересуваш от възможните рискове. И щях да ти кажа, че никой — дори и аз — не може да гарантира пълната ти сигурност. Може би, при други обстоятелства, ако ти не беше главен свидетел, щях да поема риска. Но сега не мога да го направя. Не и с теб.

Думите му увиснаха във въздуха. Най-сетне Камерън проговори:

— Съгласих се, че ти взимаш решенията. Щом смяташ, че идеята не е добра, няма да настоявам. Засега — добави тя. Знаеше, че Джак смята да потъне в лошото си, навъсено настроение. Но щеше да провали плановете му. — Но не мога да ти обещая, че няма пак да повдигна темата. За някои неща съм доста упорита.

Забеляза игривото пламъче в очите му.

— Кога си се съгласила, че аз командвам? — попита той. — Тази част май съм я пропуснал.

— Съгласието ми беше по подразбиране. Ти повдигна въпроса на два пъти, аз не ти противоречих.

Джак поклати глава.

— Юристът в теб проговори. — Той погледна през прозореца и въздъхна. — Идеята ти наистина е добра, Камерън. И аз като теб искам всичко да приключи възможно най-бързо. — Отново се взря през прозореца, беше потънал в мисли. Прокара ръка през устата си. — Може би, ако намерим някого, който да прилича на теб… някоя жена агент, твой двойник, която да живее тук, в къщата… — Той се обърна към нея. — Ако… — Сепна се, щом видя изражението на лицето й. — Какво? Какво има?

Движението, което беше направил току-що, когато прокара ръка през устата си.

Изведнъж Камерън си спомни онова, което все й убягваше. Онази вечер, докато надничаше през шпионката, нещо в убиеца на Менди й беше направило впечатление.

Черният му кадифен жакет изглеждаше странно тесен в раменете. Когато се беше пресегнал да бутне вратата на стълбището, тя беше забелязала очертанията на някакъв предмет под жакета, същите очертания като тези, които сега видя под жакета на Джак, докато той поглаждаше устата си.

Камерън го погледна изумена.

— Не знам дали това има някакво значение… но съм почти сигурна, че убиецът на Менди Робърдс е носел пистолет в нощта, когато я е удушил.