Джули Джеймс
Любовни престрелки (18)

Глава осемнадесета

На улицата пред къщата на Камерън цареше пълен хаос. Беше пълно с патрулки, полиция и ФБР коли под прикритие, ченгета, агенти и една линейка. Уилкинс пристигна малко преди линейката с няколко екипа на ФБР. Непосредствено след това на мястото на инцидента се появи и детектив Слонски, придружен от негови хора.

Лекарят, който беше превързал рамото на Камерън, я заведе до линейката, паркирана срещу бордюра. Задните врати бяха отворени, а Колин беше вътре. Друг лекар проверяваше зрението му, опитвайки се да разбере дали има симптоми на мозъчно сътресение.

В мига, в който видя Камерън, Колин бутна лекаря настрана и изскочи от линейката.

— О, благодаря ти, Боже! — възкликна той и силно я прегърна. — Не ми позволяваха да те видя, казаха, че искат да те държат изолирана, докато не са сигурни, че маскираният мъж вече не е наоколо.

— Слонски каза, че полицаите са изгубили следите му.

Колин се дръпна назад. Погледът му се спря върху окървавения пуловер на Камерън.

— Когато чух, че са стреляли по теб, щях да полудея.

— Добре съм — увери го Камерън. — Лекарят каза, че може да се наложат няколко шева, но все пак съм била късметлийка. Куршумът просто леко е докоснал горната част на рамото ми.

Тя протегна ръка и отметна внимателно косата на Колин.

— Какво ще кажеш за себе си? Как ти е главата? Колин докосна с ръка подутината на челото си.

— Ужасно. Но гордостта ми е наранена много повече. Толкова съжалявам, Камерън. Само като се сетя какво можеше да се случи… Трябваше да те защитя по-добре.

Тя хвана ръцете му и ги притисна в своите.

— Всичко вече е наред.

— За щастие, кавалерията дойде, след като всичко вече беше наред — каза Колин.

Камерън се съмняваше, че някой ден можеше да забрави как Джак влетя през стъклените врати, за да я спаси. Докато бяха на терасата точно преди линейката да пристигне, тя забеляза прорезна рана над скулата му. И когато се изправи, за да остави лекарите да поемат нещата в свои ръце, тя видя още няколко рани върху ръцете му. Очевидни доказателства за опасността, на която се бе изложил. Заради нея.

Детектив Слонски застана до един от полицейските автомобили и започна да говори с Харпър и Рейгън. Когато видя Камерън да стои до линейката, той веднага се запъти към нея.

— Тъкмо привършихме огледа на къщата — каза той. — Моите момчета ще дойдат с вас в болницата и ще запишат показанията ви там.

— Как ли пък не…

Чувайки гласа на Джак, Камерън погледна и видя как той излиза през входната врата, следван от Уилкинс. След това се запъти към Рейгън и Харпър.

— Кой от вас провери спалнята й?

Харпър се изпъчи, като че ли се подготвяше за най-лошото.

— Аз я проверих.

— А влязохте ли и в малката стаичка за дрехи?

— Погледнах и там, да.

Джак не каза нищо, но гневът ясно се виждаше на лицето му.

— Но, не… Всъщност не съм влизал вътре — призна си Харпър.

Слонски се приближи.

— Какво намерихте? — попита той Уилкинс и Джак.

— Някои от роклите са съборени от закачалката зад вратата — отговори Уилкинс.

— А на килима имаше отпечатъци от два чифта обувки. Около 45 номер, струва ми се — каза Джак. — Твоите хора вече няма да се занимават с този случай, Слонски. И дори не си помисляй да ми обясняваш в чия компетенция е това.

С поглед Джак се опита да провокира всички около него да му опонират, ако им стиска.

Камерън се облегна уморено. Имаше нужда от минутка тишина, за да събере мислите си.

Ръката на Колин докосна нейната.

— Добре ли си?

Тя кимна с глава.

— Просто мисля.

И се опитва да не повърне. Убиецът се беше укривал в малката стаичка за дрехи в спалнята й. Странно, но повече от всичко друго, което й се бе случило този следобед, точно този факт я беше шокирал най-много и я караше да се чувства осквернена. В главата й се въртеше една мисъл, която не й даваше мира — беше се върнала необичайно рано от работа този следобед. Никой не е очаквал тя да е вкъщи по това време.

Ченгетата и ФБР бяха проверили вратите и прозорците на къщата и установиха, че няма видими следи от влизането на убиеца, което означаваше, че той знае много добре как да отключва, без да оставя улики след себе си. По време на цялата атака той се държа ужасяващо спокойно, контролираше изцяло ситуацията и не проговори нито веднъж. С две думи, не е бил аматьор. Знаел е какво прави.

Но Камерън предполагаше, че един професионалист би влязъл в дома й през нощта. Четири следобед бе много по-рисковано време — хората разхождат кучетата си, вземат децата си от училище, прибират се вкъщи от работа.

Което означаваше, че убиецът е знаел, че тя е под полицейско наблюдение. Бил е наясно, че единствената му възможност да влезе в къщата е, докато тя е на работа. Защото след като се завърне у дома, тя е наблюдавана.

Камерън се сети за момента, в който за първи път видя мъжа да слиза по стълбите. Страховитата му черна маска и ръкавици, пистолетът, който беше притиснал към слепоочието й и брадичката. Изстрелът. Сигурно щеше да сънува кошмари в продължение на седмици. И сега мисълта, че той я е наблюдавал, че е знаел всяка нейна стъпка… Е, харесваше й да мисли, че другите я смятат за силна жена, но това й идваше малко в повече.

Малко в повече, повтори тя. Вярно, щеше да има кошмари в продължение на седмици, но нямаше да позволи на този задник, който и да беше той, да я превърне в безпомощна развалина. А ако все пак успее, просто ще трябва да намери начин да не го показва.

След като приключи това, което приличаше на доста разгорещена дискусия със Слонски, Джак се приближи до нея.

— Ще се кача с теб в линейката. Уилкинс ще ни следва с колата си. И двамата с Колин ще дадете показания в болницата.

— Моето поне ще бъде кратко, имайки предвид, че съм спал на пода през цялото време. Колко умно и смело от моя страна — каза Колин, а в гласа му се усещаше горчивина. После се качи в линейката.

— Говорих с Дейвис — каза Джак на Камерън. — След като приключите в болницата, той иска да отидем в кабинета му — ти, аз и Уилкинс. — Погледът му се премести върху рамото й. — Чух, че може да се наложи да ти направят няколко шева.

Точно в този момент Джак изглеждаше много сериозен.

— О, не, пак се започва — каза Камерън. — Аз лично се надявах да отложа всички истерични пристъпи за по-късно, когато съм сама в собствения си дом.

Джак я огледа внимателно за миг.

— Изглеждате много различна днес, Камерън Линд — каза той и протегна ръка, за да й помогне да се качи в линейката.