Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Адвокат и агент на ФБР (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Something About You, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 97 гласа)

Информация

Сканиране
Internet
Разпознаване и корекция
Regi (2019)

Издание:

Автор: Джули Джеймс

Заглавие: Любовни престрелки

Преводач: Милена Христова

Издание: първо

Издател: Санома Блясък България

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: Инвестпрес АД

Излязла от печат: май 2011

Редактор: Мая Жилиева

Художник: Eduard Stelmakh

Коректор: Мая Жилиева

ISBN: 978-954-8186-50-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9989

История

  1. — Добавяне

Глава десета

Камерън погледна часовника си, чудейки се след колко време според неписаните правила на обществото една жена, която очевидно се е нагласила за среща с мъж, но седи съвсем сама в един от най-романтичните ресторанти в града, ще да бъде обявена за жалка гледка.

Реши да изпие виното в чашата. Беше си поръчала сира от лозарския район Стагс Лийп, реколта 2006. Тази вечер, която очевидно щеше да бъде записана в дневника й като пълна загуба на време, можеше поне да се наслади на хубавото питие.

Макс й беше вързал тенекия.

Технически погледнато, мислеше си Камерън, Макс не й беше вързал тенекия, защото изпрати съобщение — о, да, няколко думи, като че ли нямаше време да вдигне телефона и да се обади — за да каже, че важна среща с клиент продължава по-дълго, отколкото е очаквал, и ще се наложи да отменят вечерята. И без това Камерън получи съобщението в ресторанта, когато се настаняваше на резервираната маса. Поръча си чаша вино с надеждата, че ще успее да влезе в ролята на шикозна и безгрижна дама, която след тежък работен ден в офиса е решила да разпусне сама в петзвезден ресторант в компанията на тежки и ароматни вина. Имайки предвид цепката на разголената си рокля и безобразно високите си токчета (факт, който и тя самата признаваше), Камерън се съмняваше, че някой, включително и сервитьорът, можеше да бъде заблуден.

Не отговори веднага на съобщението на Макс, тъй като искаше преди това да се успокои. След малко обаче получи още едно съобщение от него, в което той питаше за кога могат да отложат вечерята. Отново. В отговор тя му написа, че първо ще трябва да провери ангажиментите си за месеца (най-вероятно никога, приятел) и ще му пише отново. После, тъй като предполагаше, че Макс ще иска да й каже едно-две неща в отговор, тя намали звука на телефона си най-малкото да не смущава другите гости в ресторанта с постоянното бибиткане на входящите съобщения. Честно казано, в този момент тя не желаеше Макс да притеснява и самата нея.

Камерън изпи виното си и погледна през прозореца. Наслаждаваше се на великолепната гледка към езерото и размишляваше върху всички онези неща, за които една жена около трийсетте има склонност да мисли, докато седи сама в ресторант. Най-добрата й приятелка се омъжваше, а тя дори нямаше с кого да отиде на сватбата. Никой, с който може да сподели специалния момент (освен, разбира се, Колин, но там ситуацията беше различна). Не беше кой знае какъв проблем особено на фона на всички по-сериозни неща, с които се бе сблъскала напоследък, но със сигурност нямаше да възрази, ако съдбата изпратеше на пътя й някой хубавец.

— Какво се случи с Макс?

Стресната от неочаквания глас, Камерън вдигна поглед и видя, че до масата стои Джак.

Страхотно! Точно човекът, за когото си мечтаеше да пресече пътя й. Съдбата определено й се подиграваше. Камерън се намръщи.

— Какво правиш тук?

— Казаха ми, че не отговаряш на мобилния си телефон. Да не би да се е повредил? — попита Джак ядосано.

— Мисля, че всичко е наред — отвърна Камерън, бръкна в дамската си чантичка и извади телефона, за да провери. Едва тогава разбра какво бе направила. — О, да, бях намалила звука. Очевидно не съм чула кога е звънял — каза тя и го погледна в очите. — Опитвал си се да ми се обадиш? Нещо не е наред ли?

— Колин се обади. Не успял да се свърже с теб, притеснил се и решил да ми звънне. След това пък ние не успяхме да се свържем нито с теб, нито с ресторанта. И ето ме сега тук — каза Джак.

Камерън прокара ръка през косата си. Усещаше се много уморена. Беше краят на един наистина дълъг ден — сутринта бе воювала в съдебната зала, после Сайлъс я привика в кабинета си, а вечерта обожателят й я беше зарязал съвсем сама в ресторанта. От изражението на Джак беше повече от ясно, че той се подготвя за поредния рунд от техните словесни битки. Камерън обаче не беше сигурна, че точно в този момент й се занимава с това.

— Съжалявам — каза тя. — Когато намалих звука на телефона, не се замислих какви могат да бъдат последствията. Извинявам се, че те накарах да идваш чак дотук за нищо. Гледай ме с кръвнишкия си поглед колкото искаш. Този път имаш пълно право.

Джак седна на стола срещу нея.

— След като направих това признание — продължи Камерън, — бих искала да посоча, че полицай Зукерман стои там, на бара, и не ме изпуска от поглед вече цяла вечер, така че наистина не съм имала причина да си мисля, че съм в опасност. Също така, за да се придържаме изцяло към фактите, бих искала да посоча, че никога не сме се разбирали да държа мобилния си телефон включен през цялото време. Ако сте очаквали това да бъде част от полицейското наблюдение, трябваше да го заявите ясно, за да избегнете подобни ситуации.

Добре де, може би й бяха останали още малко сили за един последен кръг словесна битка с Джак.

Джак опря дланите си на масата.

— Това е най-нелепото извинение, което някога съм чувал.

— Имах възможност да обмисля ситуацията от всички страни. Тъй като реших, че имам само трийсет процента вина, получихте трийсетпроцентово извинение.

— Разбирам.

Камерън очакваше Джак да каже нещо повече.

— Само това ли ще кажеш? Очаквах да бъдеш много по-експресивен — да ръмжиш, да се мръщиш.

— Бих могъл да добавя нецензурни думи, ако настояваш. Камерън успя да възпре усмивката си точно навреме.

— Не е необходимо, но благодаря за предложението.

За момент настъпи тишина и всеки изучаваше другия предпазливо.

— Така и не каза какво стана с мъжа, когото чакаше — смени темата Джак.

— В последния момент му изникна ангажимент в офиса. И това се случва за трети път през последните три седмици — каза Камерън, без да има и най-малка представа защо изпадна в такива подробности.

Тъмните очи на Джак я изучаваха внимателно.

— Надявам се, че поне си имала по-голям късмет с обувките онзи ден.

Джак продължаваше да я изумява.

— Откъде знаеш как се запознах Макс? — попита Камерън.

— Кеймин и Фелпс са неизчерпаем източник на информация. Очевидно истински се забавляват с твоя случай.

— Колкото и невероятно да звучи, някои хора всъщност смятат, че съм очарователна.

— Някога аз също смятах, че си очарователна — каза Джак спокойно.

В този момент сякаш плочата, която бяха въртели по време на разговора си, стигна до надраскан участък, започна да прескача и накрая спря.

През изминалата седмица Камерън и Джак умело бяха избягвали въпроса и нито веднъж не бяха говорили за миналото. Но сега, след като той изстреля първия залп, тя можеше или да се оттегли, или да се изправи срещу него очи в очи. А Кемерън не беше от момичетата, които обичат да отстъпват.

— Чувствата ни и в този случай явно са били взаимни.

За миг Джак се замисли върху думите й.

— Сега, когато отново работим заедно, може би е добре да поговорим за това, което се случи преди три години.

Камерън отпи от виното си, опитвайки се да изглежда безразлична. Разговорът ставаше деликатен и тя трябваше да подбира думите си много внимателно.

— Не мисля, че можем да си кажем нещо, което ще ни накара да се чувстваме по-добре.

Отговорът на Джак наистина я изненада.

— Не бях прав, когато наговорих онези неща на репортерката. Осъзнах, че е грешка, веднага след като думите се изплъзнаха от устата ми. Това беше… труден период за мен. Исках да ти се извиня. Но, разбира се, ти така и не ми даде възможност да направя това.

Историята се развиваше точно както Камерън очакваше. Джак я обвиняваше за преместването му извън Чикаго, без изобщо да си дава сметка, че беше на косъм от уволнение. Част от нея се изкушаваше да му каже истината и просто да излее всичко, което таеше в себе си. Но той й беше толкова ядосан — заради случая Мартино и всичко останало — че тя не знаеше как ще реагира. Разсъждавайки логично, Камерън не виждаше нито една основателна причина, поради която тя можеше да се довери на Джак. Ето защо реши да продължи с общите приказки.

— Оценявам твоето извинение — каза тя делово, надявайки се, че така ще сложи край на разговора.

Лицето на Джак стана студено.

— Това ли е всичко?

— Няма какво повече да кажа за случилото се тогава.

Така де, без да рискува информацията да достигне отново до Сайлъс.

— Можеш да ми кажеш защо го направи. Знам, че беше много ядосана заради нещата, които казах, но наистина ли толкова ме мразиш, че трябваше да ме изхвърлиш от града?

Камерън знаеше, че е време да сложи край на този разговор.

— Идеята ти да говорим за миналото не беше добра.

Джак се наведе напред, а тъмните му очи блестяха на фона на меката светлина, идваща от свещите в центъра на масата.

— Видях те как излизаш от офиса на Дейвис онази сутрин, Камерън.

Тя усети как кръвта нахлува в главата й и вълна от гняв облива цялото й тяло. Наведе се и го погледна право в очите.

— Видял си това, което си искал да видиш — сопна се тя. Видя как на лицето на Джак се изписа изненада и разбра, че е казала твърде много. — По дяволите, Джак! Нека забравим за този разговор.

Тя стана от масата и си тръгна, без да смее да изрече нито дума повече.