Сара Джоузеф
Сега и завинаги (4)

Четвърта глава

— Не разбирам — каза Кортни няколко седмици по-късно, легнала на кушетката в лекарския кабинет. — Всички, които се заразиха от вируса, се оправиха за няколко дни. Е, не чак всички. Мистър Фрейзър го нямаше цяла седмица, но той е почти на седемдесет години. Аз все пак не съм на седемдесет. Дори не ги приближавам, за бога. И все пак, неизвестно защо, не се чувствам добре. Непрекъснато ми се повръща.

— Стомашните вируси понякога могат да са много неприятни, ако това е причината — каза д-р Уелман. — Тъкмо си мислиш, че си се отървал от вируса и хоп — идва някой негов пръв братовчед й отново те поваля по гръб.

Но Кортни бе озадачена от една негова фраза.

— Какво искате да кажете с „ако това е причината“? Аз съм болна точно от това, от което и всички останали в службата.

— Не непременно. Може да ви има и нещо друго.

— Какво например?

— О, например чревна инфекция. Или нещо съвсем просто, като синузит.

— Е, може и да е синузит — съгласи се тя. — Понякога имам болки в синусите.

— А, освен това — продължи д-р Уелман, — може да си и бременна.

Кортни избухна в смях.

— Не, не съм. Сигурно е синузит, или чревна инфекция.

— Нека все пак да проверим, а? Легни, ако обичаш.

Малко след като бе приключил прегледа, д-р Уелман направи сензационното съобщение, което накара Кортни да седне на кушетката, притискайки с две ръце увития около себе си чаршаф.

— Какво?

— Бременна си — каза той и я погледна над очилата с усмихнатите си кафяви очи. — На около три месеца.

— Не може да бъде. — Тя не обърна внимание на кискането на сестрата зад себе си.

— Напротив, напротив — възрази докторът.

— Не, не съм. Това е само инфекция, която ще премине.

— Е, и това ще премине… след около шест месеца, ако добре съм определил.

— Сигурно грешите. — Тя набързо легна отново. — По-добре проверете пак.

Той се изсмя.

— Няма нужда отново да проверявам, Кортни. От двадесет години насам помагам на бебетата да идват на този свят. Повярвай ми. Мога да позная дали една жена е бременна. Подпухване, чувствителност, гадене сутрин, притичвания до банята.

— Да, но това се дължи на стомашния вирус — каза тя, а в гласа й се прокрадваше чистосърдечно недоверие.

— При стомашни инфекции гърдите не се увеличават. Бременна си.

Тя като че ли започна да осъзнава положението си.

— Господи — прошепна тя.

— Разбира се, ако искаш конкретни доказателства, трябва да изчакаш резултатите от лабораторните изследвания. До ден-два ще дойдат. Но още сега мога да ти кажа какъв ще е резултатът.

— Бременна — промълви тя отново.

— Точно, така — д-р Уелман деликатно побутна коленете й, завити с чаршафа. — Защо не се облечеш и дойдеш в кабинета ми. Джина, дай на Кортни един комплект документи за бременни. И кажете на секретарката да й запише дати за консултации.

— Да, докторе.

Сестрата, жизнена, червенокоса жена, го последва в кабинета, усмихвайки се на Кортни.

— Бременна, помисли си тя, като седна и спусна босите си крака на пода. Как по дяволите, се бе случило това…

Е, тя знаеше как е станало. Знаеше и от кого — Дейвид. Нещо повече, знаеше и кога е станало. През онези дни, които бяха прекарали затворени в хотелската стая в Сан Франциско. Не още първия ден. Колкото и да е странно, въпреки заслепяващата страст, се бяха сетили да внимават. На втория ден, обаче, бяха в стихията си и всичките им предпазни мерки бяха отишли по дяволите.

— Е, госпожице, така става, когато човек си играе с огъня — тя се усмихна, иронизирайки себе си, отметна чаршафа и се пресегна за дрехите си. — Сега ще си платиш за забавленията и волностите, които си си позволила.

Тя обу чорапите си и мушна краката си в обувките. Изведнъж ръцете й застинаха и топла вълна на удоволствие се разля из тялото й, блокирайки цялата й способност да мисли и да се движи.

Бременна. Тя ще има бебе! Едно малко същество ще й казва „мамо“, а тя ще го прегръща и обича, както много пъти си е мечтала.

После, както внезапно я бе обхванала, еуфорията я напусна и тя отново се върна към действителността. Да имаш бебе не беше като да имаш кукла, с която да си играеш. Бебетата бяха човешки същества. Малки ревливи човечета. Които се разболяват, капризничат, правят бели, цапат си пелените…

— О, господи, пелени — каза тя и лицето й се сви в гримаса.

Е, пелените не могат да се избегнат, реши тя, но що се отнася до капризите… Нейното бебе няма да проявява капризи. Тя лично ще се постарае. Ще го отгледа както нейните родители са я отгледали — възпитали са я да бъде независима, интелигентна и, въпреки това, сладка и любезна.

— Доколкото разбирам, тази бременност не е била предвидена? — попита д-р Уелман, когато тя се появи в кабинета му след малко.

Тя се поколеба.

— Може и така да се каже.

— Изненадана ли си?

— Това е меко казано.

— Тогава първо да попитам: имаш ли намерение…

— Да — прекъсна го тя, — възнамерявам да изживея всичко.

— Сигурна ли си?

— Абсолютно. Трябваха ми няколко минути, за да го обмисля, да свикна с тази мисъл, но сега съм сигурна. Аз съм на двадесет и осем години, докторе. Не съм някое незряло девойче, което се е залюбило с капитана на футболния отбор. Знам какви са рисковете, знам, че е трябвало да внимавам, но не съм го направила. Това, обаче, не ми дава право да се измъквам като някоя страхливка.

— Не знам дали би могло да се нарече страхливост, Кортни, но това все пак си е твое решение. Не искам да ти влияя. Познавам те от години и знам, че си умна и уравновесена млада жена. Но трябва да знаеш, че няма да ти е лесно. Дори и при двама родители отглеждането на дете не е като да отидеш на пикник.

— Мисля, че във финансово отношение ще се справя — каза тя. — Тук поне съм добре. Работата ми е повече от добра, както знаете. Всъщност, напредвам в кариерата. Къщата ми е изплатена, дори имам известно количество акции и облигации и…

— Тоест, смяташ, че ще можете да осигурите на бебето всичко, от което той или тя ще има нужда — поклати глава лекарят.

— Точно така. Дори мога да му дам, или да й дам и обич. Всъщност, мога да дам много обич.

— Е, многото обич определено помага. Парите — също, разбира се. Но понякога си мисля, че най-ценно е търпението — той се усмихна на себе си. — Като баща на пет деца, би трябвало да го знам. Но самото раждане на детето е нищо в сравнение с това, че ще се грижиш сама за него. Правилно ли съм разбрал, че ще го гледаш сама?

До този момент тя не бе се замислила особено за Дейвид. В края на краищата, той беше бащата на детето и в даден момент щеше да се появи като величина в така оформилото се уравнение. Но не сега. Новината беше все още твърде нова за нея, твърде — вълнуваща.

— Да, така е, сама ще го гледам — каза тя. — За в бъдеще — не знам.

— Значи ли това, че бащата не подозира нищо?

— Как иначе? Самата аз не подозирах нищо допреди малко, когато вие ми казахте. Мислех, че имам някакъв стомашен вирус, нямах и представа…

Д-р Уелман поклати глава.

— Как може? Би трябвало да си го подозирала от два месеца насам.

— Не знам. Имах твърде много други занимания, за да се замислям за тялото си.

— Какви занимания?

— Ами, например, ходих в една много важна командировка в Сан Франциско, а когато се върнах в кантората, се разболях от онзи стомашен вирус. Което, между другото, си беше факт.

— О, сигурен съм — каза лекарят, а в този момент влезе Джина с купчина брошури. — Но все пак ми е трудно да повярвам.

Сестрата постави в скута й листовките и Кортни видя, че всички материали бяха свързани с профилактиката на бременните.

— Искам да прочетеш всичко — каза д-р Уелман.

— Всички тези неща?

Той кимна.

— От кора до кора. И ако междувременно възникнат някакви въпроси, ела да ми кажеш. Искам да си добре информирана, преди да настъпи момента след шест месеца.

— Това означава ли, че периодично ще се явявам на препитвания пред вас?

— Е, един-два пъти — ухили се той. — И, преди да съм забравил, трябва да помислиш как ще родиш бебето.

— Как така „как“?

— Със или без упойка?

— Кое е за предпочитане?

— Без — каза той. — Аз предпочитам моите родилки да прилагат методите на Ламаз, или на Брадли. Разбира се, някои непредвидени усложнения по време на бременността, или на раждането, могат да наложат и други решения. Но за това имам грижата аз.

— Имате предвид Цезарово сечение?

— Да, но засега не виждам защо трябва да го обсъждаме. Извини грубостта ми, но ти си здрава като кобила и си създадена да раждаш деца.

— Създадена да раждам деца?

— Същинска Майка Земя. Все пак, човек никога не може да е сигурен. Всяка бременност е различна, а даже и при една и съща майка отделните деца са раждат различно. Искам да си готова за всичко. А това означава да подготвиш и бащата, ако той е съгласен. В края на краищата, двамата сте създали тази ситуация и той трябва да бъде с теб докрай. Но, разбира се, това си е ваше решение, а не мое.

— Ще му кажа — увери го тя и стана. Но щеше да му каже, когато тя намереше за добре.

— Колкото по-скоро, толкова по-добре, Кортни. И той има права, все пак.

— Знам.

— Е, ще се видим след три седмици.

— Три седмици?

— Да. Искам редовно да следя теглото ти и нарастването на бебето.

— Добре — съгласи се тя. — Ще си отбележа в програмата.