Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Judge and Jury, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Стамен Стойчев, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън; Андрю Грос
Заглавие: Съдия и съдебни заседатели
Преводач: Стамен Стойчев
Година на превод: 2008
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2008
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково
Отговорен редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Ивелина Йонова
ISBN: 978-954-26-0703-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6904
История
- — Добавяне
60.
Телефонът иззвъня и Моника Ан Романо застина на дивана във всекидневната. Не искаше да отговоря на повикването.
Знаеше кой е. Кой друг би могъл да й звъни в неделя вечерта! За миг я споходи налудничавата мисъл, че ако не вдигне слушалката, този ужас може би ще приключи. И всичко ще е както си бе… преди да изживее най-вълнуващия секс в живота си.
Седеше и го слушаше как звъни упорито.
— Вдигни телефона, де! — раздразнено я подкани майка й.
Двете гледаха телевизия и сигналът пречеше на звука.
Моника стана и изнесе апарата в коридора. Забеляза, че ръцете й треперят.
— Ало.
— Здрасти, скъпа.
Гласът от другия край на линията смрази кръвта й.
Как се набърка в тази каша? Как можа да е такава глупачка и да си въобрази, че той ще се заинтересува от жалко същество като нея? Трябваше да отиде в полицията. Или да им позвъни. Те ще я разберат; в работата още й вярват. Щеше да го направи!
— Какво искаш? — остро попита тя.
— Преди се радваше да чуеш гласа ми, Моника — чу отсреща. — Чувствам се наранен. Какво искам ли? Искам същото, което и ти, Моника. Искам ти и майка ти да си живеете дълго и здравословно.
— Не си играй с мен! — забързано отговори Моника. — Просто кажи какво искаш.
— Добре — рече той. Явно се забавляваше. — Какво ще кажеш да се срещнем на кафе утре сутрин, преди да отидеш на работа? В кафенето на площада, където се видяхме предния път. Да кажем в осем и половина. И тогава ще ти кажа какво ще правиш оттук нататък.
— Ще го направя — подчерта Моника. Стомахът й се сви. — Нали ми обеща, че ще е само веднъж?
— Бъди добро момиче и никога повече няма да ме чуеш. Но, Моника — добави Карл с тон, сякаш гълчи непослушно дете, — да не ти хрумне някоя глупост. Ще направя това, което ти казах. Обещавам. Всъщност, ако не вярвах, че ще си добро момиче, още сега щях да дойда при теб. Върни се във всекидневната. Хайде.
Моника изтича обратно в стаята, където майка й гледаше телевизия. Видя светещите автомобилни фарове. После чу изсвирването на клаксона, три кратки сигнала. Разтрепери се така, че почти чу тракането на костите си.