Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Съдия и съдебни заседатели (36)

32.

Вечерта Анди се опита да намери спокойствие в мотелската стая, но не успя.

Показанията на Денунциата се оказаха толкова потискащи за нея, че през целия ден не се чувстваше добре. Колкото повече слушаше, толкова повече набъбваше омразата й към Доминик Кавело, макар да знаеше, че трябва да е обективна и безпристрастна. Лежеше на леглото и лениво прелистваше Венити Феър, но мислите й постоянно се връщаха към Стиви, този доверчив и амбициозен младеж, с четката му за зъби и комплект бельо в пътната чанта, повярвал, че го отвеждат на сигурно място в Поконос.

Що се отнася до мен, можете да накълцате тлъстия шибаняк на филии и да го натъпчете в някоя консервена кутия.

Чувстваше се безкрайно самотна. По телевизията течеше детективско шоу. Тя се пресегна към мобилния си телефон и набра номера на сестра си, за да чуе Джеръд.

— Здрасти, скъпи — изрече по-ободрена.

— Здрасти, мамо! — отговори Джеръд.

Чудесно бе да чуе гласа му. Настроението й винаги се оправяше.

— Как си, момчето ми? Леля Рита добре ли се грижи за теб? Добре ли те храни?

— Да. Всичко тук е чудесно. Храната е прекрасна.

— Значи не ти е чак толкова зле да стоиш при братовчедите си?

— Ами така ми се струва. Само че… — Гласът на Джеръд се сниши. — Защо трябва да си там, мамо?

— За да можем напълно да се съсредоточим върху случая. И никой да не ни пречи.

— Момчетата в училище разправят, че сте там, защото мафията ви преследва. Искали да ви наранят.

Анди се надигна в леглото и побърза да угаси телевизора.

— Само че децата в училище грешат, Джеръд. Никой не ни преследва.

Едно бе да й заповядат да е тук, изолирана от света, но съвсем друго — да забъркват във всичко това деветгодишно хлапе.

Опита се да го развесели.

— Обаче колко хлапета от твоя клас са се возили в истинска полицейска кола, с истински шеф на екип от ФБР?

— Да, и аз това им казвам. Беше страхотно.

За няколко секунди помежду им се установи неловка тишина.

— Знаеш ли какво? — обади се Анди. — Вече говорих с шефовете тук. Те казаха, че можеш да дойдеш при мен следващия вторник, за рождения ти ден. Чух, че в Джърси можело да се намери много добра италианска храна.

Този ход веднага подейства. Джеръд беше на седмото небе.

— Ще мога ли да остана?

— Да, Джеръд, и за това попитах. Казаха даже, че на сутринта могат да те закарат на училище с полицейска кола.

— Уха! Направо е велико! — Замълча за миг. — Липсваш ми, мамо.

— И ти ми липсваш, Джеръд. — Анди леко отмести телефона, за да затули с длан устата си. Гласът й трепереше, а не искаше Джеръд да чуе това.

Липсвам ми повече, отколкото можеш да си представиш.