Алекса Райли
Да намериш девица (9)

Глава 9
Трейс

Гледах къщата, в която малкото ми сладурче бе израсло, и се зачудих колко ли доброта и топлота би могла да получи от място като това. Старата фермерска къща изглеждаше така, сякаш е строена преди сто години и оттогава не й е направен нито един ремонт.

Уинстън даваше дъщеря си в ръцете на друг мъж. Имах чувството, че това е най-вече за пари, отколкото по друга причина. И това накара стомахът ми да се свие и кръвта ми да кипне. Как един баща може да причини подобно нещо на малкото си момиченце?

Поех си дълбоко дъх, опитвайки се да се успокоя и да установя контрол над емоциите си. Замислих се за сладкото си момиче и се поуспокоих. Споменът за това как я събудих сутринта изпълни ума ми и ми даде мира, от който имах нужда. Не можех да вляза и да убия копелето по две причини. Първо, защото беше бащата на момичето ми, и второ, защото й обещах, че може да ми се довери. Нямах намерение да нарушавам думата си, защото бе ясно, че тя има нужда да ми вярва. Бях й обещал, че ще се върна преди залез, и щях да го направя, а не да отпътувам оттук за килията.

Колкото по-скоро свършех с това, толкова по-скоро щях да се върна у дома при нея. Фокусирайки се върху тази мисъл, слязох от пикапа си и тръгнах към износеното стълбище. Стъпалата изскърцаха под тежестта ми. Преди да стигна до вратата, тя се отвори и Уинстън излезе.

Изглеждаше по-зле от къщата и се опитах да си спомня кога го бях видял за последно. Косата му беше сива, а кожата обветрена и сбръчкана от годините работа на слънце без шапка. Изглеждаше по-нисък, отколкото си го спомнях, или пък аз съм по-едър вече. Не общувам често с фермерите, защото реално не съм фермер. Обикновено общувам с нефтената компания и наемам работници за кладенците.

— Ти си едно от момчетата Дженингс — каза той, отваряйки комарника на вратата. Стиснах юмруци около тялото си, за да се сдържа да не се хвърля към него и да го ударя.

— Трейс — заявих аз, минах покрай него и тръгнах нагоре по стълбището, взимайки по две стъпала едновременно. Минах през коридора, отваряйки всяка врата по пътя си в търсене на нейната стая.

— Какво правиш, по дяволите? — чух стареца да крещи отдолу. Игнорирах го и отворих последната врата в коридора. Стаята бе малка и почти празна. В началото, помислих, че е семпла, но се оказа, че е шибано празна. Отидох до гардероба и го отворих. В него висяха няколко рокли и като всичко в къщата бяха износени и стари.

— Ще викна ченгетата! — изкрещя Уинстън, когато най-после ме настигна.

— За какво? — предизвиках го аз, правейки крачка към него. Вероятно видя заплахата в погледа ми, защото отстъпи.

— Влизане с взлом.

— Пробвай пак. Цялата тази ферма е моя.

— За какво говориш? Фермата ми принадлежи от години.

— Докато не я ипотекира. Ипотека, която не си плащал от доста време. — Ипотека, която откупих от банката. Беше нужно само едно обаждане. Една от ползите на това да притежаваш нефтени залежи е, че никога не се тревожиш за пари.

— Не, има грешка. Банката ще си получи парите. Вчера говорих с г-н Люк. Трябват ми само няколко дни и ще се издължа напълно. Очаквам да направя продажба тези дни. Ще приключа сделката скоро.

И това скъса нишката, на която висеше самообладанието ми. Замахнах, удряйки челюстта му и отпращайки го назад на пода. Той се стовари тежко, а болката в кокалчетата ми бе адски приятна.

— Да, шибано копеле, знам точно какво се опитваш да продадеш. — Пристъпих към него извисявайки се над сгърченото му тяло. Той лежеше на пода, държейки едната страна на лицето си.

— Тя е при теб, нали? Тя е мо…

Ударих го силно в ребрата, карайки думите му да секнат и да не може да предяви каквито и да е претенция върху нея. След това се наведох, приближавайки се го него.

— Чуй ме и искам да ме чуеш добре. Обади се на ченгетата, но никой няма да повярва на твоята дума срещу моята. Освен това няма да стигнеш дотам да повдигнеш обвинения. Убеден съм. Единствената причина все още да дишаш, е тя. Не мисля, че сърцето й ще понесе това да те убия, но, повярвай ми, много бих искал да го направя — изръмжах аз. Колкото и студено да звучеше, да сложа край на живота му не представляваше проблем за мен. Някои животни просто трябва да бъдат приспани. — Ако опиташ да ме хвърлиш в затвора, за да ме отдалечиш от нея, ще се наложи да променя мнението си и да направя това, което искам от самото начало. Кимни, ако си ме разбрал.

Той кимна, без да отваря уста.

— Сега ще събереш боклуците си и ще се изнесеш оттук. До утре по обед тази къща няма да съществува. Дотогава трябва да си далеч оттук. — Изправих се. — Ще се подсигуря, че където и да отидеш, ще бъде извън щата Тексас. — С тези финални думи се обърнах и излязох.

Бях дошъл, смятайки да прибера нещата й, но нямаше какво да взема. Тя нямаше нужда от нещо, дошло от това място. Аз щях да й дам всичко, от което има нужда, и да изтрия спомените й от живота й тук. Исках да залича това място от паметта й, за да не може никога да я измъчва.

Влязох в пикапа си и се отправих към дома. Гневът все още бушуваше в мен. Исках да му причиня нещо по-лошо. Мисълта как той я удря мина през ума ми, карайки ме да стисна кормилото. Знаех, че има само едно нещо, което може да ме успокои, и това бе тя. Имах нужда от сладостта й до себе си.

— Проклятие — промърморих аз, виждайки пикапа на Тай пред дома ми. Спрях до него и бързо нахълтах през вратата, заковавайки се на място, виждайки моето момиче с Тай младши на ръце. Топлина изпълни гърдите ми. Лицето й светна, щом ме видя, и тя подаде бебето обратно на Ем Джей. След това изтича към мен, както правеше винаги, и се хвърли в ръцете ми.

Улових я и тя зарови лице в шията ми.

— Кажи ми, че всичко е наред — помоли тя.

— Къде се намираш, сладурче? — попитах аз.

— В обятията ти.

— Тогава да, всичко е идеално. — Тя се дръпна леко назад, за да ме погледне. — Никога повече няма да мислиш за него или онова място. Приключи с него. Край.

— Брат ти и Ем Джей са тук. Доведоха и сина си. Той е най-сладкото нещо, което някога съм виждала в живота си. Тай каза, че мога да го гледам, когато пожелая. — Лицето й светна, а мислите за баща й вече бяха отлетели от ума й.

— О, не се и съмнявам. — Погледнах през рамото й към Тай, който се ухили като зелка. Тай обичаше сина си, но също така обичаше да прекарва време насаме с жена си. Дори аз няколко пъти съм взимал да гледам детето.

— Може да ви го оставим тази вечер, ако искате — заяви Тай.

— Не — отвърнах на мига, а Ем Джей извъртя очи.

— Остави ги на мира, Тай. Двамата тук са като младоженци — каза Ем Джей.

— Не още, но колко е изчакващия период в Тексас? — попитах аз.

— Три дни — отвърна Тай. Знаех, че брат ми е запознат. Но не съм сигурен, че той изчака трите дни. Подозирам, че Тай бе подкупил съдията да ги венчае на мига. Трябваше да науча мнението му.

Или просто трябваше да я отведа някъде и да се оженя за нея. Имам чувството, че моето сладурче не е пътувало, и с радост ще й покажа всичко, което пожелае.

— Ще се омъжиш ли за мен, сладурче?

Очите й се напълниха със сълзи и тя кимна. Наведох се и целунах устните й. Игнорирайки семейството си, я понесох по стълбите, без да прекъсвам целувката ни. Чух бегло думите за довиждане на Ем Джей, а Адисън се разсмя. Когато стигнахме до спалнята, я положих на леглото, без да я пускам.

Когато най-после прекъснах целувката и я погледнах, погледът й бе леко замаян.

— Това е твоят дом сега. Нашият дом. Можеш да идваш и да си тръгваш, когато пожелаеш, и да правиш всичко, което поискаш. Абсолютно всичко. Ако поискаш да направя нещо за теб, ще го направя. Единственият път, в който ще ти казвам „не“, ще е тогава, когато мисля, че може да пострадаш. — Тя кимна и се усмихна нагоре към мен.

— Звучи ми перфектно. Повече от перфектно. — Тя обви ръце около тила ми, сгушвайки се в мен.

— Смятам да ти покажа колко перфектна мисля, че си, сладурче. Колко перфектна си за мен.