Алекса Райли
Да намериш девица (8)

Глава 8
Адисън

Трейс отмести косата от лицето ми и ме погледна. Прекарахме целия ден в леглото. Дори закусихме в него. Просто не исках да помръдвам. Тялото ми ме наболяваше приятно и се наслаждавах на чувството да бъда добре обичана.

Никога никой не ме е почитал толкова много в живота ми. Никога не съм се чувствала така, сякаш знача нещо за някой. А Трейс ме караше да се чувствам точно така. Сякаш нищо на света нямаше значение, освен мен. Той се бе изгубил напълно в малкия свят, който създадохме заедно. Не ме е грижа колко бързо са се случили нещата между нас, щях да се вкопча в щастието, което никога досега не съм познавала и никога нямаше да го пусна.

— Не искам да те притискам да правиш нещо, което не желаеш, сладурче, но след това, което споделихме през последните двадесет и четири часа, се надявам, че си готова да се отвориш пред мен още малко — каза той нежно, а ръката му се плъзна по мен, почивайки на бедрото ми. Бях с лице към него и се бях събудила само преди няколко минути.

Постоянно заспивахме, след като правихме секс. Веднъж дори се събудих от усещането, че е дълбоко в мен. Преди да разбера какво се случва, бях пометена от оргазма. Тогава Трейс ме накара да свърша втори път, за да ми се реваншира, задето съм пропуснала част от първия оргазъм. Трейс, подобно на мен, изискваше цялото ми внимание, но разликата бе, че той просто не го бе искал досега, и вече щом започна да го желае, не можеше да се насити.

— Не е чак толкова ужасно — излъгах половинчато. Не беше като да ме бият всеки ден или нещо подобно. По-скоро ме пренебрегваха. Но да бъда тук с Трейс ме караше да виждам, че нещата са били по-зле, отколкото подозирах. Ако така живееше останалата част от света, то значи аз съм водила много неприятен живот.

Ръката на Трейс стисна бедрото ми.

— Ти си най-сладката, любвеобилна жена, която съм срещал в живота си, Адисън. Мисля, че си се справяла с много неприятности, защото не си могла да се опълчиш. Ако съм научил нещо за теб, то е, че си добра и нежна и всичко останало между тях.

Очите ми се напълниха със сълзи. Никой никога не ми е казвал толкова хубави неща. Част от мен знае, че той е прав. Без значение как се отнасяше баща ми с мен, никога не се опълчих и знаех, че не съм го направила от страх. А защото знаех, какво е да се отнасят така с теб, и не исках да го причиня на друго живо същество. Дори ако това е човекът, който го е причинил на мен. Сърцето ми щеше да бъде разбито, ако се отнесях с някой по този начин.

— Точно затова се озова тук, сладурче. Защото аз ще направя така, че никога повече да не страдаш. Никога. Ще се грижа толкова добре за теб, че никога няма да се тревожиш за нищо. — Ръката ми започна да милва напред-назад бедрото ми.

— През целия си живот съм живяла с баща си. Дори не си спомням майка ми — казах му аз. Баща ми никога не говореше за нея. Нито дума, и макар няколко пъти да бях търсила нещо за нея, така и не открих. Може би и тя е избягала от него. Главно стоя затворена в къщата и се грижа за нещата там. Баща ми обикновено ме игнорира. През повечето време не си е у дома, а аз се опитвах да се престоря, че също не съм там, защото, когато е преуморен или е имал лош ден на полето, обикновено си излива яда върху мен — признах аз.

— Удрял ли те е? — Думите на Трейс бяха твърди, а в очите му проблясваше гняв.

— Понякога. Плесница или бутане. — Той затвори очи, чувайки думите ми, които очевидно му причиниха болка. Когато ги отвори, премести ръка към малката рана на челото ми.

— Никога няма да разбера как някой може да нарани безценна жена като теб — каза, потърквайки с пръст кожата около раничката. Тя вече дори не ме болеше. Нищо не ме болеше, щом бях с него.

— Точно навърших осемнадесет и планирах да си тръгна. Нямах идея къде ще ида. Проклятие, не знам нищо за света. Учила съм само онлайн. Дори не знам къде се намирам, и колко дълго съм шофирала — признах аз.

— Кое те накара най-после да избягаш? Нещо те е принудило да направиш тази крачка.

— Той смяташе да ме даде на друг мъж. За пари. Знаех, че ако сега не избягам, никога няма да съм свободна. Просто от контрола на баща си щях да премина под контрола на някой друг. Никога дори не съм срещала този мъж, а баща ми каза, че той идва да ме вземе. Все едно бях една от кравите му.

Трейс обгърна с длан лицето ми.

— Искаш ли да бъдеш тук, сладурче? — Можех да видя загрижеността, изписана на лицето му, и знаех какво си мисли.

— Аз избрах да дойда тук. Не искам да бъда никъде другаде. — Видях, че напрежението се отцежда бавно от тялото му. — Всичко, което искам, е истинско семейство. Да се влюбя и да изживея своята приказка като в книгите, които съм чела. И мисля, че ти си правилният мъж за мен. Озовах се тук с причина. Било е писано да те намеря. — Приближих се до него и го целунах.

Ръката му се вплете в косата ми и той задълбочи целувката, оставяйки ме без дъх.

— От кой град си? — попита ме той.

— Клиър Крийк. Близо ли е? — попитах, все още чудейки се колко далеч съм стигнала.

— Много близо. Толкова близо, че съм шокиран, задето не съм те виждал или чувал за теб.

— Казах ти. Почти не излизах от къщата. Най-вече през последните няколко години. — Колкото по-голяма ставах, толкова повече нарастваше контролът на баща ми.

— Трябва ми име, сладурче.

— Уинстън.

Трейс скочи от леглото, преди да осъзная какво се случва, и започна да се облича. Седнах на леглото, гледайки го как се движи из стаята.

— Какво правиш? — Можех да чуя тревогата в собствения си глас.

— Няма да прекараш повече нито един шибан ден, тревожейки се за това — каза той, намуши тениска през главата си и намъкна дънките си.

— Какво смяташ да правиш? — Приближих се до ръба на леглото, търсейки нещо, което да облека, но роклята, която бях направила, изглеждаше негодна за носене.

— Смятам да посетя баща ти.

— Какво! — Скочих от леглото и изтичах до него, обвивайки ръце около тялото му.

— Успокой се. Така е най-добре. Ще му изясня ситуацията. След като му кажа… и направя… каквото съм намислил, дори няма да помисли да те погледне отново.

Сърцето ми започна да бие лудо. Започнах да се паникьосвам.

— Скъпа, успокой се. Обещавам ти, всичко ще е наред. Ще го направя, за да приключим с всичко това. Няма да трябва повече да мислиш за него или да се боиш, че някой ще дойде, за да те отведе от тук. Обещавам, той ще научи какво ще му се случи, ако дойде в нашите земи, за да те търси.

— Нашите земи?

— Да, нашите земи. Искаш своя приказка и ще я получиш. Довери ми се.

— Имам ти доверие — казах на мига.

— Разбира се, че е така, защото си сладка и любяща. — Той се наведе, целувайки още веднъж устните ми. — Няма да се бавя. Ще съм тук преди да се стъмни — каза ми той и влезе в гардероба, измъкна блуза и я нахлузи през главата ми, преди да го последвам надолу по стълбището и към входната врата. Кутиите с нещата, които бе поръчал, бяха пристигнали и сега изпълваха дневната.

— Заключи след мен и разгледай нещата си. Виж кои искаш и кои не ти харесват.

— Обичам те — казах, защото това бе всичко, за което можех да мисля.

— И аз те обичам. — Той се наведе и ме целуна още веднъж. Този път силно и страстно, сякаш ме маркираше, преди да тръгне. Заключих след него и застанах пред прозореца, гледайки го как потегля.

След това седнах на дивана, без да съм сигурна какво да правя, затова направих каквото ми предложи той. Започнах да отварям кутиите, вадейки куп след куп дрехи. Сякаш бе купил всичко… от рокли, през ризи и шорти, до дънки и толкова много обувки, че се съмнявах, че бих могла да износя всичките.

Подскочих, когато чух почукване на врата.

— Трейс, Тай е — чух дълбок мъжки глас и знаех, че това е братът на Трейс.

— Ще я изплашиш. Нека аз говоря — долових женски шепот.

— Може би трябва да се върнем по-късно. Пикапът на Трейс не е тук.

— Е, аз мисля, че тя е тук. Чу какво каза Стивън. Трейс си има момиче и искам да я видя — заяви жената.

— Прекалено много общуваш с Доли. Вече също като нея си се научила да си пъхаш носа в чуждите работи — засмя се Тай.

Отворих вратата и видях и двамата да стоят на верандата. Те се обърнаха, за да ме погледнат. Жената беше малко по-висока от мен, с кестенява коса и бебе на ръце. Широка усмивка блесна на лицето й.

— Аз съм Ем Джей — каза тя веднага, — снахата на Трейс, а това е Тай, съпругът ми. И, разбира се, това е Ти Джей, или Тай младши.

И Тай и Ти Джей приличаха много на Трейс. Нямаше съмнение, че са роднини. Тай ми кимна.

— Аз съм Адисън — казах им. Ем Джей се пресегна да поеме ръката ми, но размисли и ме дръпна в прегръдка, притискайки бебето между двете ни. Ти Джей се изкикоти.

— Съжалявам. Просто съм много развълнувана. Обичам как семейството ни нараства, и знам, че щом има момиче в къщата на Трейс, то значи е сериозно. Сериозно е, нали? — попита тя.

— Хей — каза Тай, приличайки вниманието ни. Той погледна през главата ми към къщата. Обърнах се да видя какво гледа. — Вътре в пълна бъркотия. Е, бъркотия за Трейс.

Не мислех, че е толкова зле, като се изключи това, че в дневната сякаш е избухнала бомба с кашони, и че кухнята не бе почистена, след като Трейс направи закуската тази сутрин.

— О, боже мой, така е! Това е сериозно. Дори не си е направил труда да почисти, а бъркотията подлудява Трейс. — Ем Джей ми каза нещо за Трейс, което не знаех. Хареса ми идеята, че мога да го накарам да забрави за всичко. Че е по-разтревожен за мен, отколкото да почисти бъркотията.

— Искате ли да влезете? — попитах и Ем Джей веднага изгука:

— С удоволствие — каза тя, минавайки покрай мен и се настани на дивана.

Тай все още стоеше на прага.

— Моля те обуй някакви панталони, или брат ми ще ме убие, ако поне малко прилича на мен. А имам чувството, че е така. — Погледнах надолу към голите си крака, преди да грабна една от кутиите на масичката за кафе.

— Веднага се връщам — казах им, хуквайки нагоре. По пътя чух смеха на Ем Джей.

— О, никъде няма да ходим — каза тя, и усетих как се усмихвам.