Алекса Райли
Да намериш девица (11)

Епилог
Трейс

Шест месеца по-късно…

Зелените й очи бяха напълно отворени, гледайки ме с повече блясък от обикновено, докато дневната светлина се изливаше над нас.

Лежахме на полето, позволявайки на слънцето да ни сгрее. Това бе точно мястото, на което я открих. Идвахме често тук. Беше любимото място и на двама ни и редовно си правихме обедни пикници на това място. И винаги се оказвахме голи, след като се нахранехме. Всъщност, правим го толкова често, че сериозно се замислям дали да не наслагам предупредителни знаци, че минаването оттук е забранено. Най-вече защото, ако някой от мъжете ми открие сладурчето ми с разтворени бедра, докато я докарвам до оргазъм, ще се наложи да го убия и да прекарам остатъка от живота си в затвора. А аз не можех да се отделя за дълго време от любимата си.

Тя посегна нагоре, прокарвайки единия си пръст по устните ми. Аз го улових с уста и го стиснах нежно със зъби, карайки я да се изкикоти. След това го засмуках, вкусвайки деликатната й кожа.

— Нямах намерение да заспивам — каза тя, прозявайки се. Беше се предала след третия оргазъм, което по начало бе планът ми. Тя имаше нужда от сън и нямах проблем да изяждам женствеността й, докато припадне. Освободих пръста й от устата си. — Колко дълго спах?

— Около час — отвърнах, а зениците й се разшириха. Тя опита да стане, но аз не й позволих. Нямахме причина да бързаме да си ходим, и нямах нищо против да поспи още час.

— Успокой се. Трябва да си почиваш. — Прокарах пръсти по стомаха й, отпускайки собственически ръка на корема й, издут от бебето ни. Бебе, за което съм почти сигурен, че заченахме още първата нощ, в която бяхме заедно.

Вече бе бременна в шестия месец, но според мен коремът й изглеждаше по-голям. Ако трябва да предполагам, ще имаме момче, което малко ме плаши. Тя е толкова дребничка, а момчетата Дженингс хич не са мънички. Но всичко, което можех да направя, е да чакам той или тя да се появят. Адисън не искаше да знае пола, затова на този етап всичко бяха предположения. Но мен не ме бе грижа какво ще е. Просто се надявах да има тъмна коса и зелени очи като нейните. Исках да гледам децата ни и да виждам нея в тях.

— Добре съм — каза тя, прозявайки се отново, а аз поклатих глава.

— Не, изтощаваш се прекалено много. Мисля, че трябва да наемем някой, който да ти помага в плевнята ти. — Тя въздъхна и захапа долната си устна. Бях започнал да наричам плевнята нейна, след като бе започнала да я пълни. Посегнах и издърпах устната й измежду зъбите й. — Всичко ще бъде наред. Ще ми помогнеш да изберем някой.

— Просто се тревожа, че никой яма да се грижи за тях така добре, колкото го правя аз. Обичам ги всичките. — Веждите й се присвиха загрижено и аз използвах палеца си, да изгладя линията. Защото тя нямаше нужда да се тревожи за нищо. Особено за всичките животни, които бе събрала. Те бяха повече от добре обгрижени. Тя не би позволила да е другояче.

Дори не знам откъде се взеха повечето от тях, но ако има ранено, пренебрегвано или нежелано животно на стотина километра в радиус около ранчото ни, то просто намираше пътя си до плевнята й. Бавно тя изпълваше фермата ни с тях и се грижеше за тях, докато се възстановят, споделяйки цялата си доброта с всяко живо същество, което имаше нужда от нея. Господи, обичам огромното й сърце, пълно с любов.

И, по дяволите, голям късметлия съм, че новата жена на брат ми Блейк е ветеринар. Иначе щеше да ми се наложи да си наема един. И макар че ги обгрижваше, докато оздравеят, тя просто не можеше да ги пусне да си вървят. Затова вече имахме менажерия от питомни животни, които обожаваха Адисън.

— Ще намерим някой. Обещавам.

— Добре, знам, че ще избереш перфектния човек. — Тя се усмихна нагоре към мен и знаех, че наистина ми вярва, тъй като никога не съм нарушавал обещание, което съм й дал. Нито веднъж. Прекарвах всеки миг, откакто влезе в живота ми, за да й осигурявам всичко, което пожелае. Опитвах се да й дам целия свят и никога нямаше да спра да го правя.

Мисля, че заради начина, по който е живяла, без да излиза от дома, може да не й хареса да пътува. Все пак реших да я заведа на меден месец, след като се венчахме, но точно след два дни тя започна да тъжи, а домът ни да й липсва. Не й харесваха тълпите и натовареното движение в града. И на мен не ми допадаха и с радост сложих край на пътуването и я върнах у дома в леглото ни, което не напуснахме няколко седмици.

— На този етап мисля, че скоро ще ни трябва още една плевня.

Очите й светнаха при тези мои думи.

— Ще има ли климатици в нея? — попита тя, карайки ме да се засмея.

Трябваше да направя изолация и да сложа климатици в сегашната плевня, тъй като тя се боеше животните й да не прегреят. Опитах да се й обясня, че животните са свикнали с горещината, но след това си казах „майната му“ и се обадих да ги инсталират. Не ми харесваше тя да търчи наоколо в жегата, така или иначе. Макар че последните дни по-скоро се клати, а не търчи.

— Каквото пожелаеш, сладурче. Ще ти построя всичко.

— Лъжец — пошегува се тя.

— Добре де. Няма да го построя аз, но ще наема хора да го направят — поправих се, тъй като наистина нямаше да прекарвам дните си, строейки плевня. Обичах през деня да съм около нея, да й помагам с животните и да я уча как да се грижи за тях.

— Но наистина си прав. Ще имаме нужда от някой, когато бебето се роди. — Тя сложи ръка върху моята.

— Може би съпругата на Блейк, Лусиана, ще познава някой подходящ. Тези дни семейството й ще се премести тук, и те могат да се заемат със строежа.

— Обичам тази идея.

— А аз обичам теб — казах й и се наведох да я целуна.

Устните и ръцете ми започнаха да се трудят върху нея и й дарих още два оргазма, преди отново да заспи спокойно под слънцето, без да има никакви грижи на света.