Алекса Райли
Да намериш девица (6)

Глава 6
Адисън

— Какво правиш?

Вдигнах поглед, виждайки Трейс да стои на рамката на вратата и да ме гледа как съм седнала на пода в спалнята му.

Огромното му тяло заемаше почти цялата рамка, а на устните му имаше широка усмивка, докато гледаше към мен.

— Реших да си направя нещо, с което да се облека. Надявам се, че не възразяваш — казах и вдигнах част от тъмносиния чаршаф, който бях разрязала.

— Можеш да правиш всичко, което пожелаеш, сладурче — провлече той. Усмихнах се на думите му. Знаех, че няма да има нищо против, че съм разрязала чаршафа. Трейс не се разстройваше от нищо, което направех. Беше хубаво да не трябва да се тревожа за всяко свое действие. Бях свикнала да се старая да бъда невидима, но с Трейс въобще не беше така. Винаги опитвах да привлека вниманието му.

— Мислех, че имаш нещо за вършене? — попитах, като отрязах края и се опитах да го завържа. Той бе казал, че има да свърши някои неща в плевнята, но го нямаше едва тридесет минути.

— Не ми харесва да бъда далеч от теб за дълго време. — Вдигнах отново поглед, виждайки, че е влязъл вътре, приближавайки се към мен.

— И на мен не ми харесва да съм далеч от теб, но знам, че имаш работа за вършене. Освен това наистина нямам нищо, което да облека, за да мога да дойда с теб. — Точно по тази причина не бях излязла с него в плевнята.

Сестра му бе оставила само ризата и дънките си тук, а те вече бяха мръсни. Благодарение на Трейс. Изчервих се само при спомена за това.

— Поръчах ти някои неща. Би трябвало да пристигнат утре.

— Поръчал си ги докато беше в плевнята? — попитах, неспособна да скрия шока си.

— Не, миналата нощ, докато спеше. Онлайн. Купих доста неща, но ако не ти харесат, можеш да ги върнеш и да поръчаш други.

— Сигурна съм, че ще са перфектни. — Не ме бе грижа, дори да е хартиен чувал, щом ми го е поръчал той, щях да го нося. Дори не мога да си спомня последния път, когато получих нови дрехи. Моите винаги ми бяха малки, защото баща ми не ми взимаше нищо ново. Но да ми вземе каквото и да е бе рядкост, затова се бях научила да си шия сама дрехи.

— Ще ми липсва да те виждам облечена в дрехите ми — каза той, поглеждайки към грамадната му тениска, с която бях облечена. Стоеше ми почти като рокля.

Вдигнах ръка към него, за да ми помогне да се изправя, но вместо това, той се наведе, сложи ръце под моите и ме вдигна. Оставяйки ме да стъпя на пода, той се наведе и целуна главата ми.

— Обичам да спя с тениските ти, затова ще ти се реванширам тогава.

— Промених си мнението. Мразя да те виждам в дрехите ми. Ще трябва да спиш гола.

Поклащайки глава, хванах края на тениската, която носех в момента, и я измъкнах през главата си, пускайки я на пода, за да застана гола пред него. Погледът му се плъзна по мен, насочвайки се към гърдите ми, и той опита да ме сграбчи, но отскочих назад.

— Нека да видим дали ще ми стане — казах и се наведох да взема роклята, която бях направила. Знаех, че ако му позволя да ме докопа, скоро нямаше да изпробвам роклята.

— Нека ти помогна — каза той и я взе от ръцете ми. — Вдигни ръце.

Направих каквото ми нареди и той я плъзна през ръцете и главата ми, надолу по тялото ми. Щом застана на мястото си, погледнах с надежда към него, само за да видя ядосаното му изражение.

— Няма да излизаш от къщата облечена така — изръмжа той. Погледнах надолу към дрехата. Бях направила няколко плисета на ханша, за да може в горната част да бъде по-стегната. В предната част леко се издуваше, но не това бе проблемът. Бях я отрязала прекалено късо.

— Не ти ли харесва? — попитах и се завъртях, така че платът да се надигне леко.

Погледът на Трейс се насочи право към женствеността ми.

Той облиза устни и знаех какво си мисли. За нещо, което ми правеше доста често от вчера насам. Обожаваше да ме целува между краката. През последните двадесет и четири часа го бе направил четири пъти. Можех да лежа на леглото до края на дните си и да го оставя да ми го прави. Точно това правех тази сутрин, когато той ме измъкна от леглото, казвайки, че трябва да ям.

— О, мамка му, направо ще я обичам, щом я видя на пода до ризата ми — изръмжа той и се хвърли към мен. Изписках и успях да избегна ръцете му. — Искаш да играем? — Той повдигна една вежда, когато започнах бавно да отстъпвам от него.

— Може би — заявих аз.

— Сладурче, знаеш, че ще те хвана.

— Но какво смяташ да правиш с мен след това? — облизах устни, мислейки си, че исках да го вкуся. За това той да ме накара да го вкуся, щом ме улови. Дишането ми се забързваше само при мисълта за това. А между бедрата ми се зароди вълнуваща тръпка.

Той простена и този път наистина тръгна към мен. Скочих на леглото и слязох от другата му страна. Той сложи и двете си длани на матрака, навеждайки се напред.

— Много вероятно е да смъкна тази рокля от тялото ти в секундата, в която те уловя.

— Тази рокля? — врътнах се отново и роклята се вдигна над бедрата ми, а той скочи към мен. Изписках и хукнах през вратата на спалнята, в коридора и надолу по стълбите. Можех да го чуя как се приближава след мен, докато тичах колкото мога по-бързо през дневната в кухнята, насочвайки се към задната врата.

Чух силно тупване и реших, че вероятно е скочил на площадката пред стълбите. Изскачайки през отворената врата, хукнах навън, смеейки се, точно преди да се блъсна в някой. Силни ръце хванаха раменете ми, задържайки ме да не падна по гръб.

— Какво, по дяволите? — каза мъжът. Погледът ми се плъзна нагоре към лицето на мъж, изглеждаш на годините на Трейс, но не толкова едър. Кафявите му очи бяха със същия цвят, каквато бе и косата му. Усмивка раздели устните му, но той не направи опит да ме пусне. Аз стоях и го гледах шокирана.

— Пусни я. — Трейс дори не даде възможност на мъжа да изпълни нареждането му, а ме издърпа от ръцете му. Бутна ме зад гърба си, за да не може мъжът да ме гледа. Всичко, което виждах, бе гърбът на Трейс.

— Мамка му, Трейс, не знаех, че имаш мацка при себе си. По дяволите, дори не знаех, че излизаш с някоя — каза непознатия мъж.

— Гледай си твоята работа и не се меси в моята. Мамка му, мери си думите пред нея.

— В това няма никакъв смисъл. Ти също току-що използва думата с М. — Можех да доловя веселието в гласа на мъжа, но това не помагаше на Трейс да се охлади. Можех да видя напрежението да изпълва тялото му.

— Ще говоря каквото си искам пред жена си, мамка му. Ти, от друга страна, нямаш тази свобода — изръмжа Трейс. Сложих ръка на рамото и започнах да го милвам с леки кръговидни движения. Той се облегна леко назад, сякаш искаше да почувства по-плътно докосването ми.

— Все тая, човече. Просто исках да питам дали мога да отида да ловя риба в езерото ти, но мисля, че размислих.

Наведох се леко настрани, поглеждайки към мъжа иззад гърба на Трейс. Мъжът ме погледна, но Трейс мръдна настрани, скривайки ме с тялото си.

— Дори не я гледай. Всъщност, престори се, че не съществува. — Думите му бяха изречени твърдо.

— Добре, човече. Ще се видим друг път — каза мъжът. Трейс не се сбогува. Той просто се обърна, вдигна ме на ръце и ме отнесе в къщата. Обвих краката си около него. Той изрита вратата, за да я затвори, и завъртя ключа.

Зачудих се дали мъжът ще каже на някой, че ме е видял тук. Вкопчих се по-силно в Трейс сякаш се боях, че някой ще дойде и ще ме откъсне от него. Какво щеше да се случи, когато те научат, че съм тук? Не мисля, че бих могла да се крия вечно. Всичко щеше да излезе наяве по-скоро рано, отколкото късно, и не можех да карам Трейс да стои заключен с мен непрестанно, без значение колко ми се искаше. Обичах този малък свят, в който живеехме само ние двамата.

— Хванах те — заяви той игриво. Смъртоносното настроение, което го бе обзело преди миг на верандата, вече го нямаше. Захапах леко шията му.

— Чувствам се така, сякаш аз съм те хванала — казах и отново го гризнах лекичко. — Мога ли да те вкуся така, както ме вкусваш ти? — Ръцете му на дупето ми ме стиснаха по-силно при тези думи.

— Мамка му — простена отчаяно Трейс.

Обърнах глава към предната врата. Отвън спираше кола. Трейс отиде до кухненския остров и ме сложи да седна на него.

— Не мърдай — каза той, преди да ме целуне по главата и да се насочи към вратата. — Пак е брат ми. Няма страшно, сладурче.

Трейс излезе през входната врата, затваряйки я зад себе си. Издържах само секунда, преди да скоча от кухненския остров и да се приближа до един от прозорците, за да надникна навън. Мъжът почти ме видя, очите му се насочиха направо към моите и аз отскочих назад, пускайки завесата на мястото й.

Да, само въпрос на време е преди да се разбере, че съм тук. Боя се от това, което ще се промени, когато настъпи този ден.