Алекса Райли
Да уловиш девица (8)

Глава 8
Лусиана

— Хей, Джими, искаме две маргарити — каза Доли и намигна на бармана.

— И ти, и аз знаем, че братята ти ще ме наритат, ако ти сервирам алкохол, Доли. Непълнолетна си — отвърна Джими, усмихвайки се меко.

— И двете са за мен — казах, плъзвайки няколко банкноти през бара. Намигнах на Доли и мъжът извъртя очи, мърморейки нещо за правдоподобно опровержение.

— Благодаря — каза Доли, ръгвайки ме с лакът, преди да се облегне на бара.

— Сам не казвай на братята ти.

Огледах се, забелязвайки, че мястото бе пълно с хора. Явно тук се събираха всички в петък вечер. Беше типичен тексаски бар с износен дървен под и препарирани животни, висящи по стените. Имаше група, свиреща кънтри музика, а група хора, наредени в редици, танцуваха на сцената. Харесваше ми усещането на това място. Беше някак вълнуващо, а хората си изкарваха добре.

Джими се върна с двете питиета и аз плъзнах едното към Доли.

— Тя само ще ми го държи — казах, но всички знаехме какво се случва в действителност. Малките градчета си имаха своите правила. Създаваха се, щом някой решеше, и се променяха в зависимост от това как биха послужили на нечии цели.

— Хей, семейството ти чувало ли е за изчезнало момиче? — попита Джими, опирайки ръце на бара, за да погледне към Доли.

— Не и доколкото знам. Шерифът дойде у дома тази сутрин, питайки за това — отвърна Доли.

— Какво се е случило? — попитах, навеждайки се напред.

— Вероятно нищо — каза Джими. — Някой открил очукан пикап встрани от пътя, близо до фермите на Дженингс. Проверил номера и се оказало, че не е местен. Шерифът каза, че работят по въпроса, но ако питате мен, вероятно някоя жена е закъсала с пикапа си в калта след голямата буря преди две нощи и го е зарязала там.

Джими поклати глава, преди да се насочи към друг клиент, а Доли сви рамене, отпивайки от питието си.

— Сигурна съм, че не е нещо лошо. Но в малките градчета всяка новина е голяма новина. — И аз си помислих същото и насочих вниманието си към питието си, наслаждавайки се на сладкия коктейл.

Гледах как двойките на дансинга се смеят и си прекарват добре и за миг се зачудих какво ли би било да танцувам така с Блейк. Да излезем заедно на среща в петък вечер. Да отидем на танци. Да следваме стъпките и той да ме води около дансинга, усмихвайки се толкова широко, че трапчинките му да се виждат. Никога не съм имала възможността да преживея нещо подобно, тъй като бях винаги заета със семейството, работата и колежа. Винаги съм знаела, че искам да имам собствено семейство един ден, но по някаква причина, откакто се запознах с Блейк, тази нужда бе нараснала неимоверно. Досега не мислех, че е нещо, което бих могла да имам.

Беше ме сварил неподготвена с целувката си. През целия ден се надявах да го направи и всеки път щом решах, че ще се случи, той се отказваше. Не бях сигурна какво да правя. Обикновено щом пожелая нещо в живота ми, се насочвам право към него и го сграбчвам, но с мъжете винаги бях неуверена. Не знаех дали не съм го разбрала погрешно. Дали сама не си бях въобразила всичко, вживявайки се във фантазията?

И тогава той ме целуна. Беше сякаш светът експлодира. Исках да го сграбча и да го притисна към себе си. Исках да се обвия около него, но той изчезна прекалено бързо. Дори нямах възможност да осъзная какво се бе случило, а той ме остави изпълнена с противоречиви чувства и адски объркана, карайки ме да се питам дали отново не съм го разбрала погрешно. Беше сякаш ако можеше, щеше да избяга дори по-бързо.

Чух някои неща за него из града, но не можех да свържа мъжа от тези истории с този, който ме целуна. Няколко момичета казаха, че са излизали с него. Отчасти по тази причина стоях далеч от него, макар да го търсех с поглед винаги, щом дойдех в града. И изглежда сякаш всеки път, щом той бе в града, някое момиче се опитваше да привлече вниманието му. Затова гледах аз да не съм една от тях. Не исках да заставам на място, където нямаше шанс да се задържа. Това, че живеех толкова далеч, и факта, че всяко момиче в града иска да улови един Дженингс, бе сякаш вселената ми казваше да не се замесвам.

Имайки предвид, че Тай бе надянал брачния хомот, много момичета смятаха, че и братята му са готови да сторят същото. Или поне така се шумеше из града и всички бяха насочили надеждите си към Блейк, тъй като Трейс не общуваше с никой и не идваше в града. Да го видиш в града бе толкова голяма рядкост, че дори аз не го бях виждала. Което правеше Блейк единствения претендент. Всички пъти, в които го виждах, в които бях близо до него, щом дойдех в града, ме караха да мисля, че той не излиза с никоя жена. Или поне не се държеше с никоя така, както се държеше с мен през последните няколко дни, като да я докосва леко или нещо подобно. Той винаги бе добър и учтив с всички, но отношението му към мен бе някак различно. Сякаш изпитваше собственически чувства.

Започвах да мисля, че всички истории за това как Блейк се срещал с различни жени бяха пълни глупости, заради начина, по който той говореше за бъдещето. Той говореше за създаване на собствено семейство. Как ще се грижи за съпругата си. И започвах да мисля, че говори за мен, но начина, по който изчезна след целувката ни, ме объркваше.

Как бях започнала да изпитвам толкова силни чувства към мъж, който на практика бе напълно непознат за мен? Разбира се, разговаряхме непрестанно, когато бяхме заедно, и имах чувството, че знаех абсолютно всичко за него. Той ми разказваше за семейството си, за желанието му да създаде свое собствено и за мечтите му да отглежда децата си в земите си. Но бяха минали само няколко дни. Човек не може да се влюби толкова бързо. Нали? Не знам дори защо си задавах въпроса, след като вече съм наясно с отговора. Можеше и се случи с мен.

— О, мамка му — каза Доли, поглеждайки покрай мен.

Обърнах се, за да видя седящи на бара мъж и блондинка, преди да насоча поглед обратно към Доли. Бузите й пламтяха и бе стиснала здраво зъби. Тя смръщи леко нос и винаги жизнерадостната й усмивка сега бе изчезнала.

— Добре ли си? — попитах аз.

Погледът й се насочи към мен и тя сякаш се овладя. Южняшките й маниери бяха отново на място.

— Да. Просто някаква курва разговаря с бъдещия татко на бебетата ми. Би ли ме извинила? — Тя вдигна чашата си, изпивайки на екс остатъка от питието си, преди да се плъзне от стола.

Гледах я как тръгва към другия край на бара и в същия миг мъжът се изправи и тръгна към нея, заставайки между Доли и блондинката. Той изглеждаше изненадан да я види и лека полуусмивка изви устните му.

Тъкмо мислех дали да отида там, когато блондинката си тръгна, а Доли се върна при мен. Мъжът седна на стола си, следейки с поглед всяка стъпка на Доли. Той не откъсна поглед от нея, дори като тя си седна на мястото и открадна питието ми за една голяма глътка.

— Предполагам, че се справи с това — казах малко удивена. Тя все повече и повече ми напомняше за сестра ми.

— Никой не закача това, което е мое — каза тя и ми се прииска да се засмея, защото точно сега приличаше страшно много на Блейк. В момента напълно игнорираше мъжа, въпреки че той не можеше да откъсне поглед от нея. Беше очевидно, че иска да й каже нещо, но се сдържа.

Взех чашата си от ръката й и в следващия миг ни поднесоха още две маргарити. Джими може и да не харесваше да нарушава закона, но бе бърз в това да го прави. Той само поклащаше глава всеки път, щом ни поднасяше новите питиета. После каза нещо на мъжа, стоящ до Доли. Не успях да чуя какво заради силната музика, но знаех, че е нещо свързано с това, че постоянно ни гледаше.

Изпихме третите си питиета и започнахме четвъртите, когато събрах достатъчно смелост… или просто бях вече достатъчно пияна… че да опитам да разпитам Доли за брат й.

— Харесвам брат ти. Не е ли лудост? Ние току-що се запознахме — казах, облягайки горната част на тялото си на бара, тъй като бе студен и чувството бе приятно.

— Не. Когато го знаеш, просто го знаеш. Нали знаеш? — изпелтечи Доли и започна да се смее. — Родителите ми се познавали от две секунди, преди да се венчаят. Аз съм по същия начин. Започвам да мисля, че това е заложено в кръвната линия на Дженингс.

— Но ти не си омъжена — казах, кикотейки се, след което изгрухтях и се разсмях още по-силно.

— Щях да съм, ако таткото на бебето ми не се дърпаше толкова — тя извъртя драматично очи. Бъдещият татко на бебето й се приближи малко повече към нея. Той го правеше бавно от известно време, и не съм напълно сигурна дали го осъзнава, но още малко и щеше да се лепне до нея. Гледаше лошо към всеки мъж наоколо, за да е сигурен, че никой няма да я заговори. И все пак сам не правеше никакъв ход. Но въпреки това гледаше да е сигурен, че никой друг няма да го направи.

Тя издуха косата от лицето си и не успях да сдържа смеха си. Ако продължавах така, на сутринта щеше да ме боли стомаха. Едновременно от смях и от питиетата.

— Мисля, че Блейк е невероятен. Иска ми се да му сложа седло.

— Гадост. Прекалено много информация, Луси — каза Доли, вдигайки ръка срещу мен. — Ще ти кажа едно, никога не съм го виждала хлътнал по жена. Не че куп жени не са се опитвали да привлекат вниманието му, но той никога не им обръщаше внимание. Но с теб, боже, наистина е хлътнал.

Поизправих се и й казах нещо, но толкова бързо, че ми се зави свят от всичката текила, която бях погълнала. Щях да падна от стола, когато две ръце ме сграбчиха, поставяйки ме на крака, точно преди да падна.

Почувствах как стомахът ми се обръща, вдигайки поглед към очите на непознат мъж.

— Хванах те, сладурче. — Мъжът ме притисна силно към себе си. — Да потанцуваме.

Силният мирис на уиски, който ме лъхна от устата му, преобърна стомаха ми. Следващото, което ме връхлетя, бе мирис на цигари и не съм сигурна колко дълго ще успея да задържа текилата в стомаха си. Той се притисна още по-силно към мен, а аз го бутнах, искайки да се отдалеча. Пръстите му се впиха в ръцете ми.

— Свали си ръцете от мен…

Преди да успея да свърша изречението, бях далеч от ръцете му и в безопасност до Доли. Блейк беше пред мен и всичко, което успях да чуя, бе удар и непознатия, който падна на пода, изпаднал в безсъзнание. Групата спря да свири и можех да видя как гърба на Блейк се повдига, докато дишаше тежко. Раменете му се надигаха и спускаха тежко, докато гледаше надолу към това, което бе сторил току-що.

— Мамка му! Никога не съм виждал Блейк да изпуска темперамента си — каза Доли — Уловил те е здраво — изкикоти се тя. Дори не я погледнах. Не можех да откъсна поглед от Блейк.

Цялата стая потъна в тишина и всички посетители на бара погледнаха към Блейк. Когато той се обърна към мен, в очите му пламтеше гняв, но не бе насочен към мен. Когато протегна ръка към мен, тръгнах с него без въпроси, знаейки, че той ще ме накара да се почувствам по-добре. Просто да бъда близо до него ме караше да се чувствам по-спокойна. Като да се завърнеш у дома, след като не си се чувствал добре. Може да съм изпила прекалено много маргарити, но тялото ми определено знаеше, че при него е безопасното ми място.

— Джими, ще поговорим по-късно за това, че си им сервирал — каза Блейк над главата ми.

Погледнах назад към Доли и видях, че мъжът от по-рано стоеше зад нея.

— Ще откарам Доли до дома, Блейк. Ще се погрижа да се прибере жива и здрава.

— Благодаря, Брандън, оценявам го — каза Блейк на мъжа и видях как Доли скръсти ръце на гърдите си. — Сигурен ли си, че не ти е прекалено далеч?

— Да, няма проблем. Всичко, за да се откъсна за кратко от фермата на Джонсън. Знаеш каква е Джун. — Брандън извъртя очи, а Доли сви устни при споменаването на тази Джун. Брандън я хвана за ръката и я поведе навън.

— Нека те отведа у дома — каза Блейк, карайки ме да го погледна.

— Да. Мисля, че се забавлявах достатъчно за днес. — Погледнах надолу към мъжа на пода. Той все още лежеше, изпаднал в безсъзнание. Никой не бе дошъл да му помогне, и не мога да кажа, че съжалявам за това. Групата започна да свири отново, сякаш нищо не се бе случило. Слава богу, че Блейк се бе появил.

За моя изненада, Блейк ме прегърна и аз се облегнах на гърдите му, вдишвайки аромата на кожа и слънце. Това накара главата ми да се замая и неочаквано се почувствах така уморена, че едва можех да оставя очите си отворени.

Всъщност не можех да ги отворя, докато не почувствах как Блейк се извъртя и ме вдигна на ръце. Едва тогава осъзнах, че сме обратно във фермата и той ме носи към къщата.

— Не се чувствам добре, Блейк. Ще легнеш ли при мен? — Не знам откъде се появи смелостта ми, но това бе истината. Текилата ме бе ударила право в главата и наистина не исках да оставам сама. Освен това знаех, че и той не го иска.

Напивала съм се само веднъж преди, когато с Фернанда взехме малко джин от шкафа с алкохол на татко, и след като прекарах целия следващ ден повръщайки, се бях зарекла никога повече да не пия. Предполагам, че тогава не съм си научила урока.

— Не планирах да те оставям сама тази нощ, Луси. — Използването на умалителното име ме накара да се усмихна. Ревността му днес ми показа едно нещо със сигурност. Той ме желаеше. Всички винаги казваха, че той е спокойният и забавният от братята Дженингс, но днес той не издържа. Не му хареса да вижда друг мъж да ме докосва и нещо в това ми харесваше невероятно много. Събуждах страстта в него и той правеше същото с мен. Караше ме да изпитвам неща, които не бях чувствала никога преди това.

— Никой друг не ме нарича Луси, освен ти — промърморих срещу гърдите му. Клепачите ми натежаха отново, затова го оставих да ме носи.

Преди да заспя напълно, усетих устните му на челото си.

— Много скоро ще те наричам повече от това.