Алекса Райли
Да уловиш девица (6)

Глава 6
Лусиана

Стояхме и гледахме как Блейк потегля, почти изравяйки половината чакъл по земята. Чух Доли да се смее и се обърнах, за да я видя как поклаща глава.

— Много съм развълнувана. Най-после намерих нещо, което е влязло под кожата на Блейк. Никога нищо не влиза под кожата му. Сякаш се изтърколват по него. Или поне така беше досега. — Тя обви ръка около лакътя ми и ме поведе към къщата. — Сега, нека да видим какво можем да намерим тук за хапване. Обикновено веднъж в седмицата изпращам провизии насам, за да има какво да готвя, когато се отбия тук. Би трябвало да е добре зареден.

Червените й къдрици подскачаха, докато влизаше в кухнята, преди да спре пред хладилника и да започне да измъква хранителни запаси, сякаш го бе правила много дълго време. Беше сладко, че тя се грижи за Блейк, и че семейството им бе достатъчно близко, че да се наглеждат един друг. Отидох до мивката и се измих, преди да застана пред големия кухненски остров и да започна да режа зеленчуци, мислейки си какво ли би било да го правя всяка вечер за Блейк. Много се радвах, че има сестра, която му помага с това, но ми се искаше аз да заема мястото й.

— Значи си студентка? — попитах, мислейки си колко се радвам, че приключих с лекциите. Остана ми само практиката и след това щях да бъде дипломиран ветеринар.

— Да, може и така да се каже. Записах няколко специалности, за да накарам братята си да спрат да ми опяват, но да си остане между нас… — Вдигнах очи нагоре и погледите ни се срещнаха. Кимнах й, за да й покажа, че може да ми има доверие. — … не записах следващия семестър. Не искам да уча. Искам да правя това, което правя през целия си живот, да работя във ферма и да отглеждам семейство точно както майка ми.

Усмихнах се, мислейки си, че много прилича на Фернанда. Разбирах го. Ако това бе желанието й, трябваше да прави именно това. Сестра ми беше невероятно щастлива от живота си и не бий й го отнела за нищо на света.

— Сестра ми е същата. Докато растяхме, моята мечта бе да напусна града и да работя. Исках да отида в колеж и да имам кариера. А сестра ми искаше точно обратното. Тя се влюби в съпруга си още когато бяха на шестнадесет години, и щом пораснаха достатъчно, че да се венчаят, го направиха. А след това започнаха да правят бебета и не съм я виждала никога по-щастлива. Тя е невероятна майка.

Доли въздъхна и подпря брадичка на ръката си.

— Звучи страхотно. Сега само ми остава да убедя бъдещия-татко-на-бебетата-ми, че той е единственият за мен. — И аз мислех, че е страхотно. Никога не съм мислила, че мога да имам всичко, както свое семейство, така и работата на мечтите си, но откакто пристигнах тук и започнах да опознавам Блейк, вярванията ми се промениха коренно. Може би бих могла да имам и двете. Да имам всичко. Но звучеше прекалено хубаво, за да е истина.

— Бъдещият татко? — попитах, усмихвайки се. Зачудих се какво щяха да си помислят братята й, ако чуеха този термин. Освен това се запитах кой ли е мъжът.

— Да, той още не го знае. Но скоро ще схване. — Тя ми намигна и се върна към готвенето.

Измъкнах съставките, които ми трябваха за домашната тортила и се заех за работа. Създадохме тексаско-мексиканска вечеря тип бюфет, за да може всеки да си вземе това, което желае. Храната бе лесна за приготвяне и такава, каквато и двете с Доли познавахме добре, тъй че се движихме из кухнята с лекота, без да си пречим. Това ми напомняше за дома и ме накара да се отпусна.

Чувствах се така през целия ден с Блейк. Спокойствието на земята и това да бъда до него. Нещо в това място бе магично. Никога не съм се чувствала толкова спокойно и толкова като у дома си на място, на което не съм ходила преди. Да го гледам навън из земите му, докато ми ги показваше, беше сякаш бе писано да дойда тук. Можех да видя колко го е грижа за животните и с каква лекота ми се доверява, че няма да им навредя. Беше сякаш съм работила на това място през цялото време. Беше едновременно ново и познато. Мечтала съм за това толкова много пъти и сега всичко изглеждаше като сбъднат сън. Как бе възможно всички да става реалност така бързо?

— Е, ти и Блейк? — попита Доли, изтръгвайки ме от мислите ми.

— Ще работя тук, докато приключа със стажа си — свих рамене. Не исках да урочасам нещата. Всичко бе така ново и все още не можех да наваксам. Можех да изгубя малкото, което имах, всеки миг. Само мисълта за това накара стомаха ми да се свие. — Когато си взема дипломата, ще видя дали мога да работя тук на пълен работен ден. Блейк ми каза, че семейството ви има много земи и ви трябва ветеринар, който да бъде наблизо.

— Определено е така. Тай има най-много животни, но Блейк има навика да взима при себе си ранените и болните. Мисля, че има слабост към беззащитните.

Топлина се разля в гърдите ми. Виждах колко нежен и мил може да бъде той. Но в него имаше и неоспорима сила. Долавях я от време на време, щом го хванех да ме гледа. Имах чувството, че той се въздържа по някакъв начин и бях любопитна да видя какво ще се случи, след като той пусне на свобода това, което засега удържа. Дали винаги е бил такъв?

— В моите земи имам дойни крави. Обожавам големите им кафяви очи. Мисля, че Блейк си пада по такива очи. — Тя ми намигна и усетих, че се изчервявам.

Заговорихме се за филми и книги и скоро се смеех заедно с Доли. Имахме доста сходен вкус, щом станеше въпрос за любовни романи, а след като тя пусна музика, започнахме да танцуваме из кухнята, докато готвехме. Това място бе изпълнено с щастие и се влюбвах в него с всеки изминал ден.

— Хей, трябва да отидем да потанцуваме в града. Има едно място, където свири жива музика и е много забавно. Може да си направим женска вечер.

— Звучи забавно — казах аз. Не можех да си спомня кога за последно съм излизала на женска вечер. Ако някога въобще съм го правила. Винаги, когато със сестра ми правихме нещо специално, то бе свързано с децата. Когато тя намереше свободно време, го прекарваше със съпруга си, което разбирах напълно. Ако бях омъжена за Блейк, щях да искам същото. Мисълта ме свари неподготвена и едва не ми отне дъха. Беше прекалено поразителна, затова побързах да я прогоня.

— Какво ще кажеш за утре вечер? — попита развълнувано Доли.

Мисля, че и тя копнееше за женска вечер също колкото и аз. Тъй като живеех със семейството си, не го правех често, винаги се фокусирах върху ученето и никога не намирах време за веселие. Тази вечер може би бе точно това, от което имах нужда.

— Става — казах и вдигнахме тост с чашите си с чай. Звучеше много забавно. Може би щях да успея да измъкна повече информация за брат й.

Тъкмо вадехме чиниите, за да си сипем ядене, когато входната врата се отвори с трясък. И двете се обърнахме, за да видим как Блейк връхлита вътре, останал почти без дъх.

— Исусе, да не би да бяга пеша до дома на Трейс и обратно? — попита удивена Доли.

— Не — каза той, поглеждайки към мен, — просто много бързах.

— Всичко наред ли е? — попитах, чудейки се дали брат му е добре.

— Не знам. Той се държеше странно, когато отвори вратата, и дори не ми позволи да вляза вътре. Беше наистина странно, но не го притиснах. Казах му, че ще го проверя утре и ми се видя разгневен от това. Тръгнах си, след като ме заплаши, че ще ме изхвърли от земята си. Не се държеше нормално, но поне не ми изглеждаше ранен или нещо от сорта.

— Това е странно — измърмори Доли с пълна уста, насочила поглед към Блейк. Приготвих чиния за Блейк и седнахме заедно на масата. Той избута стола си възможно най-близо до моя. Толкова близо, че се докосвахме. Но не се оплаквам. Приятно ми е да бъде така до мен. Продължавам да си казвам, че не е истина. Че няма начин един толкова перфектен мъж да ми дава вниманието си. Може би обича да флиртува с всички. Не бях в града достатъчно дълго, че да чуя слухове по негов адрес, но се обзалагам, че следващия път, когато ида в града и попитам правилните хора, ще науча доста. Може да са неща, които не желая да чуя, но въпреки това вероятно се налагаше. Преди да хлътна.

О, по дяволите, кого заблуждавам. Мисля, че вече се влюбвам в него.

— Време е да си вървиш, Доли — каза Блейк, след като вечеряхме и той отнесе чиниите. Помогнах му да разчисти, докато Доли прибираше останалата храна.

— Добре — изсумтя тя и, взимайки чантата си, се насочи към вратата. — Ще се видим утре, Лусиана — подхвърли тя през рамо, преди да затвори вратата след себе си.

— Защо ще се връща утре? — попита Блейк и поклати глава. — Защо въобще питам? Сигурно за да яде.

Засмях се и реших да не му казвам за утрешните ни планове да излезем. Не знам защо, но усещах това като нашата малка тайна. Женска вечер, където не е позволено да присъстват мъже. Беше весело и тайно.

След като почистихме кухнята, едва успях да прикрия с ръка прозявката си. Блейк ме погледна, след което сплете пръсти с моите и ме поведе надолу по коридора.

Щом стигнахме до спалнята ми, той се облегна на рамката на вратата, а аз влязох вътре. Моментът бе някак интимен, все едно ме изпращаше до дома след среща. Вероятно в известна степен бе точно това.

— Е, ще се видим ли сутринта? — попитах и се почувствах глупаво. Разбира се, че щяхме да се видим сутринта. Това беше неговата къща.

— Още щом слънцето изгрее. — Той се пресегна и отмести кичура коса, който падаше пред лицето ми, и за миг си помислих, че ще се наведе към мен и ще ме целуне.

Но за мое разочарование той свали ръка и направи крачка назад.

Не исках това да свършва. Знам, че той бе само на една врата разстояние от мен, и все пак не исках този миг да има край.

— Сладки сънища, Луси.

Щом той затвори вратата, аз паднах по гръб на леглото и скрих лице в ръцете си. Никога не съм искала толкова силно един мъж да ме сграбчи и да ме целува до припадък.

Останах да лежа така сякаш цяла вечност. Сънят не идваше, а умът ми бе изпълнен със спомени за Блейк и деня, който прекарахме заедно днес. През живота си не съм имала по-перфектен ден от днешния. Боях се, че ако затворя очи, ще се събудя и ще открия, че е било само сън. Въртях се в леглото, без да мога да заспя. Отказвайки се, станах и отворих вратата на спалнята, откривайки, че Блейк стои на прага. Очите му се разшириха изненадано.

— Исках само да те проверя — каза той, карайки ме да се усмихна. Бях забелязала, че винаги се тревожи за мен. Беше хубаво целият фокус на някого да е насочен към мен. И бе доста различно от това, с което съм свикнала.

— Не мога да заспя — признах аз.

Той хвана ръката ми и ме задърпа след себе си през коридора към кухнята. Хващайки ме неподготвена, той ме вдигна, слагайки ме да седна на плота. След това започна да вади неща от хладилника и да ги смесва в чаша.

— Мама ми го правеше, когато не можех да заспя — каза той и измъкна чашата, която бе приготвил, от микровълновата. — С това се изчерпват кулинарните ми заложби и го правя само когато не мога да заспя. Когато мозъкът ми просто отказва да се изключи, пълен с какви ли не мисли.

Взех чашата и я поднесох към устните си. Вкусът на топъл карамел изпълни устата ми.

— Уау. Невероятно е.

Той се наведе през плота към мен, а ръцете му се вкопчиха в ръба, сякаш не можеше да им намери място.

— Какво изпълва ума ти тази нощ, че не можеш да спиш? — попитах, отпивайки още една глътка от сладкото питие. Погледнах към него над ръба на чашата си. Беше облечен само с долнище от пижама, което висеше ниско на кръста му, и едва се сдържах да не плъзна жадно поглед по тялото му. Или да се хвърля върху него. Тъй като, макар да флиртуваше и да ми се усмихваше, не бе предприел нищо съществено. Само няколко леки докосвания тук или там, но нищо повече. Започвам да мисля, че скоро ще полудея.

— Тревожих се, че може да не спиш добре, и исках да се убедя, че се чувстваш удобно тук. — Той спря за миг и го видях да преглъща. — Добре ти е тук, нали? Няма да ходиш никъде? — Можех да видя как тялото му се бе напрегнало.

— Блек, чувствам се перфектно. Днес беше прекрасен ден. За миг изпитах малко носталгия по дома, но ти и това място я прогонихте. Това място е повече, отколкото бих могла да си мечтая. — Гледах как тялото му видимо се отпуска. — Сигурен ли си, че не ти пречи, че съм тук, или нещо подобно? Сигурна съм, че имаш и други неща за вършене, вместо да ме наглеждаш.

— Няма друго място, на което бих искал да бъда — каза той, изправяйки се в пълната си височина. Знаех, че иска да каже още нещо. Аз исках той да ми каже повече, но той не го направи.

— Добре. Значи се разбрахме. Оставам тук и се чувствам добре. Това значи ли, че ще можеш да заспиш? — пошегувах се аз и ми допадна идеята да се тревожи, че може да си тръгна, и това да го държи буден до късно вечерта.

— За тази вечер — отвърна той, и след като взе чашата от ръката ми, довърши питието ми и сложи чашата в мивката. — Но имам усещането, че и утре вечер няма да спя, но по напълно различна причина.