Алекса Райли
Да бележиш девица (8)

Глава 8
Тай

Не се сдържах, и щом устните ми докоснаха нейните, обвих ръце около кръста й и я придърпах към себе си. Издърпах я от стола й и се възползвах от възможността да гмурна езика си в устата й, щом тя разтвори изненадано устни. Настаних я в скута си, наслаждавайки се на извивките й срещу тялото ми. Притиснах с ръце гърба й, прилепвайки я към гърдите си толкова силно, че сякаш станахме едно цяло.

— Мери-Джейн — прошепнах, преди отново да я зацелувам, сякаш съм отчаян. Отчаян съм. И в мига, в който устните ми докоснаха нейните, се изгубих в усещанията, които изпълваха тялото ми.

Вкусих мекия й език срещу моя и простенах от желание. Мълния премина през вените ми, а членът ми туптеше и се втвърдяваше с всеки изминал удар на сърцето ми. Кръвта кипеше в мен и се чувствах така, сякаш съм получил заряд от адреналин, който ме караше да треперя от желание. Направих всичко по силите си да задържа чувството, което ме караше едновременно да бъда спокоен и див. Повдигнах роклята й нагоре, само малко, и бавно плъзнах ръката си под нея.

Целувката ни се задълбочи и усетих как тя прокарва ръце по гърдите ми, преди да ги обвие около тила ми. Притискаше ме по-силно към себе си, а нуждата помежду ни нарастваше все повече и повече.

Когато пръстите ми стигнаха до ръба на бикините й, усетих как Мери-Джейн застина в ръцете ми. Разтворих длан върху бедрото й, забавяйки движенията си. Зацелувах я бавно, прокарвайки устни по брадичката й и надолу по шията й.

— Бавно, скъпа. Ще действаме наистина бавно.

Потърквайки нежната кожа на бедрото й, усетих как тя се отпусна в ръцете ми и целунах нежно ключицата й, преди да се насоча към ухото й.

— Има нещо в теб, което ме кара да изгубя контрол. Не мога да прогоня тази нужда, и ако трябва да съм честен… — спрях и се отдръпнах, за да погледна очите й — … не искам. Харесва ми усещането на ръката ти в моята, харесва ми да те усещам в скута си. Това е факт и не знам как се чувстваш ти, но за мен това се случва за първи път.

Тя прехапа долната си устна и ме погледна, преди да кимне.

— Аз също. Тай, никога преди не съм се чувствала така. — Тревога блесна в погледа й и за миг си помислих, че ще ми каже нещо. Вместо това въздъхна дълбоко и сведе лице, опирайки брадичка в гърдите си, така че да не мога да видя лицето й. — Може би е прекалено бързо.

Измъкнах ръката си изпод роклята й и пъхнах пръст под брадичката й, за да видя лицето й.

— Ще действаме бавно или бързо, както пожелаеш, скъпа. Но имам намерение да те задържа.

— Има толкова неща, които не знаеш.

Начинът, по който звучеше гласа й, накара гърдите ми да се свият. Сякаш искаше да ми каже нещо, но се боеше да го направи. Но в него се долавяше и надежда. Тя искаше да ми каже нещо и искаше да го разбера и приема.

— Има ли нещо, което искаш да ми кажеш?

Тя отвори уста, но след миг я затвори, без да изрече и дума. За един дълъг миг тя просто ме гледаше, преди да се усмихне и да облегне глава на гърдите ми.

— Много скоро ще разбереш. Но не сега.

— Стига да останеш тук, може да имаш всичкото време, което ти е нужно.

Прекарахме останалата част от вечерята в тази поза. Тя седеше в скута ми, аз я хранех, а след това хранех и себе си, и през цялото време се смеехме, докато говорехме. Господи, не знам от колко време не съм се смял, затова усещането бе някак странно. Дори не подозирах, че не съм се усмихвал, докато тя не влезе в живота ми и не ме накара да го направя. Сякаш в деня, в който се появи тя, започнах да живея истински.

След вечерята измих чиниите и й отказах да ми помогне. Затова тя стоя на плота до мен, докато чистех кухнята.

— Може да свикна с това — каза тя и се облегна назад, пиейки лимонада, докато ме гледаше.

— Радвам се да го чуя, защото ще го получиш — погледнах я сериозно, но тя само се засмя.

— Продължаваш да казваш, че ще ме задържиш. Да се боя ли, че ми казваш истината?

Прибрах последните чинии в шкафа и отидох до нея. Движех се бавно, за да види какво правя, и разтворих с ръце бедрата й. Правейки крачка напред, застанах между тях и издърпах дупето й на ръба на плота, карайки я да изписка тихо.

Тя се засмя и се вкопчи в раменете ми.

— Обичам да чувам този звук.

Прегърнах я през кръста, а на тази височина погледите ни бяха на едно ниво. Останах така за миг, възхищавайки се на красотата й и мислейки си как ли ще изглежда с тъмните си къдрици, разпръснати по леглото ми.

— Какво направих, щом дойдох тук? — попита тя и звучеше сякаш размишлява на глас.

— Дойде тук и ме накара да отворя очи за пръв път в живота си. Не ме карай да ги затварям отново.

С това устните ми се насочиха към нейните и останахме така, целувайки се в кухнята, докато щурците навън не ни подсказаха, че е време за лягане. Отнесох я в стаята й и трябваше да призова цялата си сила да я оставя там сама и да й пожелая лека нощ.

След като затворих вратата, притиснах чело към дървената повърхност, принуждавайки тялото си да се отдалечи, докато сърцето ми остана вътре в тази стая. Това бе най-трудното нещо, което някога съм правил, но знаех, че щом се събудя, тя ще е тук, и това ми даваше надежда да продължа.