Алекса Райли
Да бележиш девица (2)

Глава 2
Тай

Хвърлих въжето в багажника на пикапа и се отправих към дома. Бях взел нова кобила, която просто не искаше да се пречупи и опциите ми вече се изчерпваха. С жребци и бикове можех да се справя, но ми дайте упорита кобила и ще ми е по-лесно да се обеся на седлото си. Всичко беше сбъркано, но се опитах да изкопча най-доброто от ситуацията. Исках нов кон за ранчото си и през пролетта сключих сделка с един собственик на ранчо на няколко часа път от моето да купя конче от него. Беше ми обещал жребец, но когато се роди кобилка, той ми каза или да я взимам, или да изчакам още две години. Нямах особено голям избор и се съгласих.

Домът ми, „Брандинг ранч“, се намира южно от Тексас. Оттеглих се на това място точно след като спечелих последния си родео шампионат. Бях направил достатъчно пари, че да купя малко добитък и да изляза от бизнеса. Животът на родео състезателят бе труден и доста опасен. Имах голям късмет да си тръгна, докато все още имам топки, но и това бе на косъм.

Последната ми езда бе с Херкулес, най-грамадният и най-злият бик, раждал се някога. Той ме хвърли от гърба си, след като подобрих осемсекундния си рекорд, и премина точно през „момчетата ми“. Отнесоха ме в най-близката болница и останах там цяла седмица. Наложи се да ми вземат проби от спермата, тъй като не можех да стана достатъчно твърд, че да еякулирам. След инцидента не можех да се възбудя. Мисля, че в онзи ден изгубих члена си, и макар все още да бе прикрепен към тялото ми, просто не работеше. Казаха ми, че спермата ми е жизнеспособна, но какво от това, след като не можех да го вдигна.

Имах няколко момчета, които работеха за мен, и те спяха в общата спалня. Но вече изглеждаше безсмислено, тъй като очевидно нямах нужда от усамотение. Нямаше да водя жена у дома, тъй като едва ли някоя щеше да ме поиска. Един приятен разговор стигаше само до там. И преди не водех често жени, но си мислех, че един ден ще си намеря една и ще си направим няколко бебета. Но тази мечта бе стъпкана, буквално, в деня на инцидента.

Новият ми работник, Ем Джей, щеше да пристигне днес. Публикувах обява за работа във вестника, търсейки някой, който да се занимава с ежедневните неща. Имам достатъчно работна ръка, но ми трябва човек, който да се грижи за къщата и да се сеща за малките неща, които обикновено пропускам. Винаги съм бил добър в бизнеса, но ежедневните задачи никога не са ми се отдавали. Трябваше ми асистент, който да се движи заедно с мен през деня и да види какво правя и какво не правя.

Върнах се в къщата, паркирах пикапа и изскочих навън. Ловното ми куче Блу вдигна глава от предната веранда за около половин секунда, преди да се прозее и да легне отново.

— Не се претоварвай — казах, поклащайки глава. Проклетото куче почти не мърдаше, камо ли да лае. Мислех, че ловджийските кучета поне вият.

Живеех в главната къща, в по-малкото крило, където беше спалнята ми, банята и няколко празни спални. Когато я строих, мислех, че един ден ще я напълня с деца, но не и сега. Имаше обикновена кухня и маса, но повечето храна се готвеше в къщата на готвача. Имаше огромна сграда от другата страна на пътя, където имаше индустриална кухня и дълги маси за пикник, където се хранеха момчетата. Но през повечето нощи си седях тук сам. Не че съм самотник, но сякаш просто не можех да спра да се мръщя. И не можех да се сдържа да казвам на хората да запазят мнението си за себе си.

— Хей, Тай.

Погледнах през полето, виждайки по-малкия ми брат Блейк да слиза от пикапа си. Имам двама по-малки братя и по-малка сестра. Аз съм пръв, после е Блейк, след това брат ни Трейс и малката ни сестричка Доли. Майка ни почина, когато бяхме малки, а баща ни я последва няколко години след това. Те ни оставиха голямо парче земя и оттогава живеем в нещо като голяма комуна. Всички имаме собствени домове и собствени ферми и все пак постоянно някой от тях се домъкваше при мен. Мисля, осъзнават, че след инцидента малко се отдръпнах от тях и затова гледаха постоянно да ме проверяват.

— Какво? — изръмжах, когато той тръгна към мен.

— Винаги супер весел — каза Блейк, сваляйки шапката си и избърсвайки челото си с ръка. — Новият работник пристига днес, нали?

— Предполагам, че ще е тук всеки момент. — Докато изговарях думите, тъмносин СУВ зави по алеята, спирайки пред къщата. — За вълка говорим…

— Как му беше името? — попита Блейк и се облегна на пикапа ми, слагайки отново шапката си.

— Ем Джей. Само това пишеше в молбата за кандидатстване.

Гледах как вратата на СУВ-а се отваря и от него изскача нисичка брюнетка с дълга къдрава коса.

— Предполагам, че това не е той. Сигурно се е изгубила — провлачих аз, докато я гледах как заобикаля колата, преди да я видя цялата. Беше облечена в бяла рокля на сини цветенца и за миг се вкопах на място. Тя беше толкова невероятна, че дъхът ми спря, а челюстта ми, ако можеше, щеше да се удари в земята при вида й.

— Ще ми се такова дребно сладурче да се изгуби и в моята ферма — каза Блейк, повдигайки леко шапката си.

Не му отговорих, защото бях зает да я гледам как се приближава към нас, спирайки със срамежлива усмивка на устните си. Никой от нас не каза нито дума, затова тя протегна ръка напред и се представи.

— Един от вас вероятно е Тай Дженингс. Аз съм Ем Джей, съкратено от Мери-Джейн.