Алекса Райли
Да бележиш девица (5)

Глава 5
Мери-Джейн

Завъртях се настрани и погледнах към огледалото, за да се уверя, че издутинката, под която се криеше бебето ми, не се вижда. Лятната ми рокля в прасковен цвят бе с висока талия, давайки ми прикритието, от което имах нужда. Не знам колко дълго бих могла да продължа да го крия. Само се надявах мъжете наоколо да имат маниери и никой да не ме издаде, че съм бременна. Боях се, че в паниката си може да отрека, че съм, и това щеше да усложни нещата още повече.

Поемайки дълбоко дъх, опитах да обуздая емоциите си, надявайки се, че може би Тай вчера наистина е имал лош ден, и че днес щеше да бъде по-добре. Обух ниски обувки и излязох от спалнята, насочвайки се към кухнята. Част от мен искаше да опознае Тай, тъй като това бе причината, поради която бях дошла, но част от мен се надяваше, че съм го изпуснала и вече е излязъл навън да работи.

Заковах се на място, когато влязох в кухнята, а сутрешната светлина осветяваше стаята. Всичко изглеждаше много по-различно от миналия ден, включително и жената, стояща до кухненския остров. Тя се обърна към мен и дивата маса от руси къдрици се залюля за миг около лицето й. Усмивка се разля на заобленото й лице, изглеждаше няколко години по-млада от мен. Бледата й кожа бе в рязък контраст с огромните й сини очи и ярката червена коса.

Тя изглеждаше така, сякаш мястото й бе тук. Сякаш принадлежеше на ранчото с каубойските си ботуши и синята карирана риза, втъкната в дънките й. Но не само тя бе нещо ново тук. Цялата къща изглеждаше по-жива. Трябваше да прехапя устни, за да не се разсмея, тъй като не знаех дали жената пред мен бе декорирала мястото. Всичко бе бъркотия, сякаш някой бе нахвърлял наоколо куп неща без хармония и без причина, но все пак бе по-добре от студеното празно пространство от вчера. Сега бе декорирана бъркотия.

— Здравей, аз съм Доли Дженингс. — Тя пристъпи към мен, протягайки ръка. Разбира се, че името й бе Доли. То се отрони от устните й с лек кънтри акцент. Усмихнах се и тогава осъзнах какво е името й. О, господи, нима той имаше жена? Стомахът ми се преобърна и бавно вдигнах ръка, за да се здрависам с нея.

— Аз, ъм… — Поех си дълбоко дъх, опитвайки да запазя контрол. Знаех, че има такава вероятност, но реалността бе по-трудна, отколкото подозирах. Дали това щеше да е другата жена в живота на детето ми? — Аз съм Ем Джей — успях най-после да кажа. Опитах отново да възвърна контрола си, водейки вътрешно битката, с която се борих от деня, в който научих за Тай. Знаех, че може да разбия живота му на парчета, ако се окажеше, че има жена, но щях да се опитам да направя всичко по правилния начин. Това можеше просто да значи още един човек, който да обича детето ни. И все пак се чувствах така, сякаш съм изгубила нещо, без да съм сигурна какво е то.

Тя наклони глава настрани, изучавайки ме, преди неочаквано да ме дръпне към себе си, прегръщайки ме толкова силно, колкото би могъл човек с нейните размери. Наложи се да дръпна долната част на тялото си леко назад, за да не почувства бебешкото ми коремче.

— Ах, той не е толкова страшен. Кълна се, Тай не хапе — каза тя, когато се отдръпна от мен. Усмивката все още бе на лицето й. Толкова отблизо забелязах луничките по носа й и осъзнах, че вероятно е по-млада, отколкото предполагах. — Големите и страшните винаги са тези с най-мека сърцевина. Просто трябва да го… — тя размаха ръце, издавайки странен пукащ звук — … да го отвориш.

С тези думи тя се върна обратно до кухненския остров, взе чашата си с кафе и отпи голяма глътка.

— Не си ли на училище? — избоботи дълбок глас зад мен. Не се обърнах. Знаех, че е Тай. Гласът му звучеше намусено като вчера или може би просто си говореше така.

— Какво се е случило с това място? — Доли огледа кухнята, преди да се насочи към всекидневната. — Имам предвид, сега е по-хубаво от когато и да е било, и все пак е някак… — колебаейки се, тя огледа стаята. И разбрах, че не тя бе направила промените — … странно.

— Училище, Доли — изръмжа отново Тай и можех да го усетя, че се приближава. Че се приближава до мен. Дадох всичко от себе си да не се обърна да го погледна.

— Спокойно. Лято е. — Тя отпи още веднъж от кафето си.

— Къде се отседнала? — попита Тай. Погледнах настрани, виждайки го да стои в средата на стаята без риза. Погледът му бе насочен към мен, затова побързах да погледна към Доли, чудейки се как ще отговори на въпроса му.

— В малката колиба до езерото. — Тя вдигна ръка. — Дори не започвай. Притежавам част от онази земя и съм на осемнадесет. Ще стоя там колкото си поискам, не можеш да ми попречиш. И не можеш да ме накараш да остана тук. Имам предвид…

Тай я сряза.

— Нямам проблем с колибата. — Не се стърпях и погледнах към него, откривайки с изненада, че той все още не откъсваше очи от мен. Отне ми цялата воля да погледна настрани и да не плъзна поглед по голите му гърди.

Доли го погледна с отворена уста, сякаш не можеше да повярва, че Тай бе казал това, а аз също бях объркана. Може би не живееха заедно. Това щеше да обясни защо къщата е така голяма. Може би като си е тръгнала, е взела всичко със себе си. Мразех това, че идеята ми харесваше толкова много, за разлика от тази да мисля, че живеят под един покрив.

— Не харесваш ли джунджуриите, които взех? — попита Тай и аз продължих да гледам Доли, несигурна на кого говори той. Нямаше да отговоря, само за всеки случай. Фразата „ако нямаш какво хубаво да кажеш, не казвай нищо“ проехтя в главата ми.

Почувствах леко подръпване на косата си и погледнах към Тай, който обвиваше една от къдриците ми около пръста си.

— Не харесваш ли джунджуриите ми? — попита отново той, гледайки надолу към мен.

— Различно е — признах аз. И някак успях да задържа погледа си върху лицето му. Господи, той бе дори по-грамаден, отколкото го помнех. Бе невероятно твърд навсякъде, а с периферното си зрение успях да забележа, че косъмчетата по торса му са в същия цвят като наболата му брада. Изглеждаше така, сякаш не се бе бръснал няколко дни.

— Може да вземем други джунджурии, ако искаш? — Той продължи да си играе с косата ми и чух Доли да прошепва: „Какво по дяволите?“. Явно всички наоколо обичаха да ругаят. Първата дума на детето ми сигурно щеше да е някоя обида.

— Домът не е мой. Нямам проблем с това как изглежда. — Все пак щях да съм тук само за кратко време. Това трябваше да бъде само кратка работа и кой знае как ще се развият нещата, след като Тай научи всичките ми тайни. По-скоро рано, отколкото късно щях да науча отговора на това.

Той пусна косата ми, посегна към задния си джоб и извади портфейла си. Измъквайки кредитната си карта, той я метна на плота до себе си. След това се обърна и тръгна да излиза.

— Напазари тези простотии от Амазон. Няма да си тръгваш от ранчото ми — подхвърли той през рамо. Все едно можех да си тръгна. Ключовете ми бяха в него!

— Уау! — възкликна Доли, докато отиваше към плота да вдигне кредитната карта. — Досега нито веднъж не успях да навия брат ми да ми даде да ползвам кредитната му карта. Ти си тук само от пет секунди и той вече ти я даде.

— Брат ли? — попитах, изпитвайки облекчение. Една пречка по-малко.

— Дам. И не е единственият. Разбрах, че вече си се запознала с Блейк… той говори за теб цяла сутрин… но не си се запознала с Трейс. Обаче не се тревожи. Тай е единственият задник в семейството. — Тя се засмя на собствената си шега и тогава видях трапчинката. Тази, която имаха всички Дженингс.

Тя ми подаде картата. Взех я от нея, но нямах намерение да я използвам. Освен ако той не поиска да го направя. Беше ме наел да се грижа за къщата и да помагам в офиса му. Затова предположих, че мога да купя някои неща. Замислих се за всичките ми вещи, които прибрах в склада, и се замислих за годините, които ми трябваха, за да ги събера и да превърна малката си къща в дом. Почувствах остро пробождане на тъга. „Все още ги имам“, напомних си аз. Стъпка по стъпка.

— Знаех си. Тези големи момчета хлътват здраво. — Тя ми намигна и изми чашата си. — Просто исках да дойда и да видя дали това, което Блейк казва, е истина. Ще се отбия по-късно да пийнем по една бира. — Тя се обърна и излезе от къщата, оставяйки ме сама и без никаква представа какво се очаква от мен да направя.

Вероятно ще е най-добре да намеря офиса.