Руби Диксън
Съблазнена от пирата (26)

Епилог

Аливос

Месеци по-късно

Айрис седеше в скута ми, гризейки нежно ухото ми, докато гледах надолу към картите в ръката си, опитвайки да не се разсейвам.

Невъзможна задача. Можех да усетя натиска на задничето й, върху бедрата си… това непослушно, шавливо задниче… и да усетя гърдите й да се търкат в моите, докато шепнеше в шията ми.

— Деветки.

Изсумтях, защото трябваше да направя или това, или да простена името й, карайки всички в стаята да се почувстват неудобно.

— Деветки.

Срещу нас Фран въздъхна и хвърли двойка деветки на масата.

— Кълна се, повече няма да играя с теб и Айрис. Нейната памет е по-добра и от тази на Кивиан.

Половинката ми само се ухили и отново захапа ухото ми.

— Дами? — попита Кат щом дойде нейния ред.

— Отивай за риба — казах триумфално. Знаех, че не е редно да злорадствам, но това караше моята Айрис да се кикоти толкова доволно, че си струваше да изглеждам малко глупав в очите на останалите.

— Фран и Тарекх имат дами — промърмори Айрис и нагласи визьора си. Беше ни отнело няколко месеца, за да намерим на черния пазар специалист, който да направи визьори удобни за човешка жена. Бяха ни предложени бионични импланти, но те бяха като за някой мессакаш, а не за човек, и докато не намерехме правилния майстор, тя щеше да използва задвижван от радар сензорен визьор. Това я караше да се чувства много по-уверена. Казваше ми, че не се интересува как изглежда с него, стига да не е потопена повече в тъмнина. Разбирах това и по тази причина, много пъти през последните месеци отказвах да върша някоя работа и оставах на кораба заедно с нея. Това значеше, че Кат отиваше да прави компания на Тарекх в кръчмите.

Кат обожаваше това. И макар понякога да копнеех да се сбия с някой, лесно научих как да помагам на Сенторр в работата му с навигацията и как да върша някои от задълженията на мостика. Айрис ми бе казала, че това прави Сенторр щастлив, което бе странно, имайки предвид, че той на практика живееше на мостика. Не ми се искаше да взимам това, което му даваше цел в живота. Но трябваше да призная, навигирането беше донякъде забавно. Като пъзел. Е, вярно, не бях добър с пъзелите, но се учех.

Пък и ми даваше шанс да правя компания на Айрис. Всички печелеха.

С всеки изминал миг, моята жена ставаше все по-уверена. Не изгаряше от желание да слиза от кораба и все пак последния път го направи на една станция, за да попълним запасите си. Освен това, вече не се криеше зад безизразното си поведение и темпераментът й започна да се проявява доста често, което ми доставяше невероятно удоволствие. Предпочитах при себе си да имам гневната, раздаваща шамари и бълваща огън и жупел Айрис, пред онази мила, спокойна и учтива, лишена от емоции жена, която бе преди.

Огнената Айрис бе бърза в това да предложи да се оттеглим в каютата си и аз бях винаги доволен да й се подчиня. Сякаш можейки да чуе мислите ми, моята жена се наведе и засмука меката част на ухото ми, напълно разсейвайки ме от играта на карти. Членът ми се втвърди и направих всичко по силите си да не показвам емоции, но знаех, че съм се провалил. Развеселеният поглед на Фран ми каза точно това.

Играта се развиваше в кръг. Първо Тарекх, после Кивиан, след това Сенторр, който бе изоставил мостика за малко, за да се присъедини към веселбата. Опитах да се концентрирам върху картите си, но всичко, за което можех да мисля, бе прелестната жена в скута ми, и започвах да се чудя колко бързо мога да ни измъкна от тук, за да останем насаме.

— Твой ред е — каза Кат леко намусена. Тя не обичаше да губи и гледаше намръщено към картите си, за голямо забавление на Тарекх.

— Трябва да искаш дами — каза ми Айрис и прокара език по ухото ми. — Искай от Фран.

— Дами — казах, задавяйки се с думата. Ръката на половинката ми се плъзна под масата и сграбчи члена ми, през панталоните. Имаше нещо в играта на карти, което я правеше много палава.

Фран плесна две дами на масата с развеселено изражение.

— Щом паметта й е толкова добра, тя трябва да дойде на следващата ви задача. Кив може да използва уменията й, докато са в кръчмата, вместо моите. Ако играят двамата, ще приберат всички печалби за нула време.

— Не — заявих машинално, готов винаги да защитя моята Айрис. Тя можеше да стои на кораба колкото пожелае. Ако никога не поиска да го напусне, аз нямах нищо против.

— Може би — каза Айрис на останалите. — Нека си поиграя малко с идеята.

Преди да успея да покажа изненадата си, Кивиан изсумтя.

— В момента там долу не си играеш с идеята, скъпа. Не те ли е поне малко грижа за нас останалите, тъкмо вечеряхме.

Айрис се изкиска в ухото ми.

— Аз ям риба — заявих, плясвайки останалите си карти на масата.

— Имаш предвид, че се отказваш — попита ме Кат.

— Все тая — заявих и се изправих на крака, държейки Айрис пред себе си. Тя определено беше настроена палаво. — Ще се върнем по-късно.

— Мхм — каза Фран и хвърли влюбен поглед към Кивиан, който казваше нещо съвсем друго.

Кат само намигна на половинката си.

Подозирах, че много скоро, Сенторр щеше да остане сам, държейки всички карти.

Пренесох половинката си през кораба и разходката не бе особено дълга. В мига, в който се оказахме в каютата ми, Айрис започна да дърпа туниката ми.

— Наистина го мислех — задъхано заяви тя, плъзвайки ръце под плата на туниката ми. — Следващия път като имате работа ще дойда с вас. Бих искала да опитам.

— Ще видим. — Нежно отместих косата от лицето й. — Не искам да правиш нищо, за което не си готова.

— Никога не го правя — заяви тя и с лека усмивка обхвана члена ми. — Познай какво искам да оправя сега?

— Мен? — И щом тя кимна, аз се ухилих. Кеф обичах тази жена.