Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Галактическа болница (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Star Surgeon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

Информация

Допълнителна корекция
moosehead (2022)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

КОСМИЧЕСКИ ЛЕЧИТЕЛИ. 2001. Изд. Квазар, София. Кристална библиотека. Фантастика, No.27. Роман. Превод: от англ. Елена ПАВЛОВА [Star Surgeon / James WHITE]. Печат: София, Експреспринт ООД. Формат: 20 см. Страници: 224. Цена: 5.99 лв. ISBN: 954-8826-09-7.

История

  1. — Добавяне на анотация
  2. — Добавяне
  3. — Корекция на правописни грешки

ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Конуей имаше чувството, че доста дълго — макар вероятно да бяха минали само няколко секунди — не успява да се насили да излезе от нишата на интеркома и главният психолог сигурно би се притеснил от мислите, които минаваха през мозъка му в този миг. Но все пак успя да потисне паниката, която го караше да хукне без посока и да се скрие някъде в миша дупка. Безмилостно си напомни, че няма накъде да бяга и се принуди да погледне към точещите се през шлюза ЕЖЛИ. Наоколо буквално гъмжеше от тях.

Конуей знаеше само рудиментарна тралтанска физиология, но това му беше последно притеснение, понеже лесно можеше да вземе касета ЕЖЛИ. Това, което му трябваше, бе да задвижи нещата сега. Беше трудно обаче да се мисли за каквото и да е, понеже мониторите крещяха да узнаят какъв е проблемът, а пострадалите, мнозина от тях — в съзнание, издаваха жалостиви, гръмки звуци, съвсем слабо приглушавани от въздушните им костюми.

— Сержант! — изрева Конуей по посока на старшия ординатор, който насочваше пострадалите. — Зала четири Б, на двеста и седемнадесето ниво. Знаете ли я?

Офицерът поклати глава и Конуей се обърна към сестрите. Не стигна до никъде с нидианката и КСКЛ при все усилията си с езика на знаците, но когато уви крака около един от предните крайници на ЕЖЛИ и направо с ръце обърна израстъците със зрителните му органи, докато групичката очи се насочи в посоката, накъдето са тръгнали пострадалите, все пак постигна нещо. Най-сетне накара тралтанката да разбере — надяваше се — че те трябва да съпроводят ранените и какво да направят, когато пристигнат.

Четири Б беше отделена почти изцяло за пострадали ЕЖЛИ и повечето от персонала също бяха тралтани, което означаваше, че някои пациенти могат да бъдат успокоени от сестри, които говорят техния език. Конуей не искаше и да си мисли за пострадалите, които нямат такъв късмет. Бяха го пратили във владенията на Торнастър. Всяко нещо по реда си.

Когато стигна кабинета на О’Мара, майорът не беше там. Карингтън, един от асистентите му, обясни, че О’Мара е зает и се опитвал да разделя пациенти и персонал по видове, доколкото изобщо било възможно, и че искал да види Конуей веднага щом той приключи с тралтанското отделение. Карингтън добави, че комуникациите или не работели, или били заети с нечленоразделно пищящи извънземни и дали не би приел или да докладва пак тук, или да си остане където ще ходи, за да може майорът да го намери. Десет минути по-късно Конуей получи необходимата му касетата и беше обратно на път към Четири Б.

Беше приемал ЕЖЛИ касети и по-рано, но никога не бяха толкова ужасни. Винаги се чувстваше странно, че трябва да върви само на два крака вместо на шест и му се искаше да мести глава и врат, за да проследи движещите се обекти, вместо просто да върти очи. Но едва когато стигна отделението, осъзна колко пълно се е настанило съзнанието на тралтанския му партньор.

Редиците тралтански пациенти станаха главната му и най-важна грижа, а само малка част от съзнанието му се занимаваше с проблема, че тралтанските сестри са очевидно близо до паника и чиито думи, по някакви странни причини, не можеше да разбира. Към земните човешки сестри — смешни, безформени и неприятни торби с тесто — изпитваше само нетърпение.

Конуей се приближи до групата безформени и неприятни торби, макар че за човешката част от мозъка му две от тях изглеждаха даже много добре оформени, и каза:

— Обърнете ми внимание, моля. Вкарал съм си тралтанска касета, която ми позволява да лекувам тези ЕЖЛИ, но повредата в транслатора означава, че не мога да говоря с тях или с тралтаните. Вие, момичета, ще трябва да ми помогнете с началния преглед в операционната.

Те всички го зяпнаха и видимо се успокоиха, понеже някой от началството отново им е казал какво да правят, макар че им нареждаха определено невъзможни работи. В отделението имаше четиридесет и седем пациенти ЕЖЛИ, включително осем новопристигнали, които изискваха незабавно внимание. Земните човешки сестри бяха само три.

— Персоналът ЕЖЛИ и вие също няма как да си говорите — продължи той след кратко колебание, — но използвате една и съща система медицински бележки. Все някакъв начин за връзка може да бъде изработен. Ще е бавен и обиколен, разбира се, но трябва да ги накарате да разберат какво правите и да ви помогнат. Махайте с ръце, — заключи, — рисувайте им картинки. И най-вече, използвайте хубавите си главички.

Празни приказки, когато трябва да се направи нещо — помисли си засрамено. Но само за това се сещаше в момента, нямаше подготовка за психолог като О’Мара…

Беше приключил с четирите най-тежки случая, когато Манън пристигна с още един ЕЖЛИ в количка, придържана към пода с магнити. Пациентът беше Торнастър и веднага ставаше ясно, че диагностикът ще бъде обездвижен за доста продължително време.

Манън поясни подробности от нараняванията на Торнастър и какво е направил за тях, после продължи:

— … като видях, че имате монопол върху тралтаните, най-добре да се занимаете с постоперационния му престой. Това е най-нормалното и тихо отделение в болницата, мътните го взели. Каква ви е тайната? Момчешки чар, гениална идея или имате достъп до скрит транслатор?

Конуей обясни какво се опитва да направи със сестрите от различните видове.

— По принцип нямам навик сестрите и докторите да си предават писъмца по време на операция — каза Манън. Лицето му беше посивяло от умора, опитът му да се пошегува не беше нищо повече от дълбоко вкоренен рефлекс. — Но май при вас работи. Ще предам идеята нататък.

Те наместиха огромното тяло на Торнастър в една от заплетените мрежи, използвани от ЕЖЛИ вместо легла при безтегловност, и Манън добави:

— И аз си вкарах касета ЕЖЛИ. Трябваше ми за Торни. Сега ми предстоят две КСКЛ. До днес не бях чувал за такива чудовища, но О’Мара има касета. Голям кошмар. Онази супа, дето я дишат, би убила всичко на два и повече крака, пълзящо и летящо, с изключение на тях. И двамата са в съзнание, слава богу, а аз не мога да говоря с тях. Да-а, виждам, че ще ми е много забавно.

Внезапно раменете му се отпуснаха и мускулите, които придържаха ъгълчетата на устата му, увиснаха. Каза мрачно:

— Ще ми се да измислиш нещо, Конуей. В отделения като това, където пациентите и някои сестри са от една и съща класификация, не е толкова зле. Поне относително. Но на други места, където пострадали и екип са напълно смесени, и където отделни екземпляри от извънземния персонал са станали пациенти след бомбардировка, нещата са много зле.

Конуей беше чул бомбардировката, продължителна и на нередовни серии удари, които се предаваха през метала на болницата сякаш някой бие на ненастроен орган. Беше чул и се опитваше да не мисли за това, защото знаеше, че персоналът става пациент и пациентите, за които се грижи такъв персонал, минават в категорията на още по-тежко пострадалите.

— Мога да си представя — отвърна мрачно. — Но и с отделението на Торнастър си имам предостатъчно…

— Всеки си има предостатъчно работа! — остро отвърна Манън. — Но някой трябва да измисли нещо и то бързо.

Конуей изпита болезнено желание гневно да кресне „Какво точно искаш от мен!“ към отдалечаващия се гръб на колегата си, но вместо това се обърна към следващия пациент.

През последните няколко часа в съзнанието на Конуей ставаше нещо извънредно странно. Беше започнал да изпитва усилващо се усещане, че почти разбира какво си говорят тралтанските сестри в отделението. Това той отнесе към факта, че касетата ЕЖЛИ, която беше възприел — пълен набор спомени на изтъкнат физиолог от тази раса — му е дала много данни за тралтанските изражения, жестове и тон на гласа. Никога не беше забелязвал подобен ефект — вероятно, предположи, понеже не беше работил с толкова много тралтани за толкова кратко време преди, пък и винаги беше ползвал транслатор. Но като работеше главно с тралтански пациенти, беше накарал личността на ЕЖЛИ да вземе доста по-голям от обичайното дял в главата му за сметка на човешката личност.

Нямаше битка за овладяване на съзнанието, никакъв конфликт не възникна. Ставаше естествено, понеже и без друго му се налагаше да извършва доста мисловна дейност по ЕЖЛИ начин. Когато пристъпеше към разговор със земна сестра или пациент, трябваше здраво да се съсредоточава върху първите няколко думи, които му казваха — звучеше като пълна неразбория.

А сега започваше да чува и разбира тралтанския говор.

Беше далеч от идеалното, разбира се. Например, еленското тръбене и смъркане се филтрираха през човешки, а не през тралтански уши и влизаха в ЕЖЛИ през неговия мозък, поради което страдаха от съответстващи непълноти и промени. Думите бяха приглушени и нискочестотни, но той долавяше някои от тях, което означаваше, че притежава един вид транслатор. Беше обаче еднопосочен, определено. Или, може би…?

Когато се приготвяше за следващия случай в операционната, той реши да се опита да им отговори.

Неговото ЕЖЛИ алтер его знаеше как трябва да звучат думите, той пък знаеше как да действа със собствените си гласни струни, а за човешкия глас на земяните се твърди, че е един от най-разностранните инструменти в Галактиката. Конуей дълбоко си пое дъх и се впусна в атака.

Първият му опит беше кошмарен. Завърши с неовладяем пристъп кашлица от негова страна и навсякъде из отделението възцари тревога и притеснение. Но на третия опит се получи — една от тралтанските сестри му отговори! След това беше само въпрос на време да успее да даде няколко важни инструкции и последващата операция премина по-бързо, по-гладко и шансовете на пациента нараснаха многократно.

Земните човешки сестри бяха много впечатлени от странните звуци, които издаваше изтощеното гърло на Конуей. В същото време виждаха и смешната страна на ситуацията…

— Добре, добре — каза познат, подигравателен глас зад гърба му, — отделение пълно с весели усмихнати пациенти, а Добрият Доктор поддържа морала висок като се преструва на животно. Какво, по дяволите, си мислите, че правите?

О’Мара, помисли си Конуей стреснат, наистина е бесен — не че просто се преструва, както обикновено, надянал раздразнителната си маска. При тези обстоятелства щеше да е най-добре да отговори на въпроса и да прескочи обидата.

— Занимавам се с пациентите на Торнастър, плюс някои новопостъпили — отвърна кротко Конуей. — Мониторите и пациентите ЕЖЛИ вече са добре, а се канех да ви помоля за ГБЛЕ касета заради келгианците, които тъкмо пристигат.

О’Мара изсумтя:

— Ще пратя един келгиански доктор да се оправя с тях — каза гневно, — а вашите сестри могат да се погрижат за останалите. Вие май не осъзнавате, че това е само едно ниво от триста осемдесет и четири, доктор Конуей! Има пациенти в отделенията, които спешно се нуждаят от най-просто лечение и лекарства, а няма да ги получат, понеже съответния персонал свирука вместо да скърца. Ранени пристигат по доковете, някои от тях са в коридори, които са отворени към космоса. Въздушните палатки няма да ги снабдяват с въздух вечно, нали знаете, а хората в тях не може да са много весели…

— Какво искате да направя? — попита Конуей. По някаква причина това ядоса О’Мара още повече. Той отвърна хапливо:

— Не знам, докторе. Аз съм психолог. Вече не мога да действам ефективно, понеже пациентите ми не говорят един и същи език. Онези, които го правят, съм хванал да мислят как да ни изкарат от тази бъркотия. Но те и без друго са прекалено заети, понеже лекуват болните от собствените си отделения, за да мислят за болницата като цяло. Искат с другото да се занимава Големият мозък…

— При тези обстоятелства — вметна Конуей, — като че ли ще е най-логично Диагностик да е онзи, който би излязъл с блестяща идея.

Гневът на О’Мара е обясним, помисли си. Сигурно за един психолог е крайно разочароващо да не може нито да изслушва, нито да говори с пациентите си. Но гневът изглеждаше съвсем личностен, сякаш самият Конуей е провалил задачата си по някаква причина.

— Торнастър е вън от играта — каза О’Мара като понижи леко глас. — Сигурно сте бил прекалено зает, за да знаете, че и другите двама диагностици, останали тук, бяха убити вчера. Що се отнася до старшите лекари — Харкнес, Иркултис, Манън…

— Манън! Той…

— Мислех, че сте чули за него — каза О’Мара почти меко. — Понеже стана само на две нива встрани. Работел с двама КСКЛ, когато залата избухнала. Парче метал му разрязало костюма. Декомпресиран е, а преди да се разсее отровата, която използват за въздух, вдишал малко от нея. Но ще оживее.

Конуей откри, че е затаил дъх. Каза:

— Радвам се.

— Аз също — отвърна сковано О’Мара. — Но това, което исках да кажа, е, че не са останали диагностици и старши доктори, освен вас самия, а наоколо е пълна бъркотия. Като най-старши оцелял лекар в болницата, какво смятате да правите?

Стоеше втренчен в Конуей и чакаше.