Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Галактическа болница (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Star Surgeon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

Информация

Допълнителна корекция
moosehead (2022)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

КОСМИЧЕСКИ ЛЕЧИТЕЛИ. 2001. Изд. Квазар, София. Кристална библиотека. Фантастика, No.27. Роман. Превод: от англ. Елена ПАВЛОВА [Star Surgeon / James WHITE]. Печат: София, Експреспринт ООД. Формат: 20 см. Страници: 224. Цена: 5.99 лв. ISBN: 954-8826-09-7.

История

  1. — Добавяне на анотация
  2. — Добавяне
  3. — Корекция на правописни грешки

ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Дърмод обобщи накратко:

— Откакто „Веспасиан“ напусна Етла, ние се опитваме да инфилтрираме в Империята наши агенти и досега сме вкарали успешно осем групи, включително една на самия централен свят. Разузнаването ни по отношение на мнението на гражданите и чрез него на пропагандната машина, използвана да го ръководи, е доста зависимо от обстановката на световете. Знаем, че заради случилото се на Етла отношението към нас е лошо… по-скоро заради онова, което се предполага, че сме сторили на етланците, но до това ще стигна по-късно. Последният развой на събитията прави положението още по-плачевно за нас…

Според имперското правителство, обясни Дърмод, Етла е била нападната от Мониторния корпус. Под прикритието на предложена медицинска помощ местните са били преднамерено използвани като морски свинчета за тестване на различни видове бактериологично оръжие. Доказателство за това? Нима етланците не са пострадали от серия унищожителни чуми, започнали дни, след като мониторите си тръгнали? Такова хладнокръвно и нечовешко поведение не можело да мине безнаказано и императорът бил сигурен, че всички граждани са съгласни с решението, което е взел.

Чрез заловен агент на нашествениците обаче — отново според имперските източници — била получена информация, от която станало ясно, че постъпката им на Етла не била изолиран пример на злонамерена бруталност. На тази нещастна планета нашествениците били предшествани от извънземно — глупаво, безопасно същество, пратено да изпробва планетарните защити, преди те самите да се приземят, просто оръдие, на което му били отказани даже връзка или сведения, когато по-късно господарите му се свързали с етланските власти. Сега ставало ясно, че те използват широко извънземните форми на живот като слуги, експериментални животни и вероятно като храна…

Съществувала огромна структура, поддържана от нашествениците, комбинация от военна база и лаборатория, където се провеждали най-разнообразни опити от типа, приложен и на Етла. Вражеският агент, който бил измамен да даде звездните координати на тази база, признал за онова, което става на нея. Очевидно нашествениците господствали над голям брой различни извънземни раси и чрез прилаганите от тях методи и оръжия ги държали в подчинение.

Императорът подчертал, че има голямо желание, даже смята за свое задължение, да използва силите си да свали тази глупава тирания. Чувствал също, че трябва да използва само Имперските сили, понеже трябва със срам да признае, че връзките на Империята и извънземните в сферата й на влияние невинаги са били така топли, както би трябвало да бъдат. Но ако някоя от тези раси, които може и да са били обиждани в миналото, склони да предложи помощ, не биха я отказали…

— … и това обяснява много от озадачаващите аспекти на вражеските атаки — допълни Дърмод. — Те се ограничават до вибрационни и химически оръжия и що се отнася до нашата защитна ивица, ние трябва да прибегнем до същото, понеже това място трябва да бъде окупирано, а не разрушено. Императорът трябва да разузнае позицията на федеративните планети, за да поддържа войната, фактът, че те се бият яростно и до смърт, може да бъде обяснен със страха им от залавяне, понеже за тях болницата е само междузвездна зала за изтезания. Що се отнася до напълно неефективната последна атака, — продължи, — сигурно е започната от някои от най-наточените извънземни приятелчета на империята, на които вероятно са им позволили да дойдат насам, без да ги снабдят с подходящо обучение или информация за защитите ни. Те са били пометени и това ще накара доста други извънземни, които още се колебаят, да минат на тяхна страна. Да подкрепят Империята — завърши горчиво.

Когато командващият флота спря да говори, Конуей запази мълчание; беше имал достъп до имперските доклади, препращани на Уилямсън и знаеше, че Дърмод не преувеличава положението. О’Мара имаше същата информация и потъна в същото мрачно мълчание. Но доктор Манън не беше свикнал да си затваря устата.

— Но това е смешно! — избухна. — Те изкривяват всичко! Това е болница, не инквизиция! И ни обвиняват в неща, които самите те са сторили!

Дърмод пренебрегна това избухване, но така, че да не го обиди. Каза печално:

— Империята е нестабилна политически. Ако имаме достатъчно време, бихме могли да подменим настоящото им правителство с по-поносимо. Имперските граждани сами ще го сторят, всъщност. Но ни трябва време. Трябва също и да попречим на войната да се разрасне, за да не се объркат нещата съвсем! Ако прекомерно много извънземни раси се присъединят към Империята и застанат срещу нас, положението ще стане прекалено трудно за контролиране, а първопричините за конфликта, както и истината или опровергаването на тези обвинения, ще изгубят значение. Можем да печелим време, като ги държим тук колкото се може повече — завърши сухо, — но не можем да сторим кой знае какво за ограничаване на войната. Освен да се надяваме.

Той намести шлема си и започна да го закопчава, макар че забралото му още беше вдигнато за разговор. Точно тогава Манън зададе въпрос, който отдавна се въртеше на езика на Конуей, но не беше изказан на глас, понеже се боеше да не го обявят за страхливец.

— Имаме ли всъщност някакъв шанс да удържим?

Дърмод се поколеба за момент, очевидно се чудеше дали да ги обнадежди или да каже истината. После се реши:

— Добре подкрепена и снабдявана защитна сфера е идеалната тактическа позиция. Но тя може също така, ако врагът ни надминава значително по брой, да се превърне в идеален капан…

Когато Дърмод си тръгна, докараният от него труп беше предаден на Торнастър, тралтанският отговорен диагностик в Патологията, който без съмнение с дни щеше да му се радва. О’Мара се върна към задачата си да пази здравия разум на своите подчинените, а Манън и Конуей се упътиха към работните си места. Реакцията на персонала относно възможността извънземни да ги атакуват, беше общо взето поравно разделена между загриженост от разширяването на войната и интерес относно възможните методи за лечение на пострадали, принадлежащи към съвършено нови видове.

Но отминаха две седмици без очакваното развитие на атаките. Продължаваха да пристигат военни кораби на мониторите, катапултираха обратно навигаторите си в спасителни капсули и заемаха позиции. От екраните за пряко наблюдение в болницата те като че ли покриваха небето, сякаш Галактическата болница се намираше в средата на огромен, плътен звезден куп и всяка звезда представляваше военен кораб. Беше внушителна и много успокоителна гледка, затова Конуей се стараеше да посещава някоя от рампите за пряко наблюдение поне веднъж дневно.

Веднъж, когато се връщаше от подобна разходка, се натъкна на келгианско парти.

За момент не можа да повярва на очите си. Всички келгианци ГБЛЕ бяха евакуирани, лично беше наблюдавал товаренето на последните, но пред себе си имаше двадесетина от грамадните гъсеници, притиснати в плътна купчина. По-близък оглед му показа че не носят обичайните инженерни или медицински емблеми — вместо това сребърната им козина беше боядисана в кръгли и ромбоидни мотиви в червено, синьо и черно. Това бяха келгиански военни обозначения. Конуей хукна да атакува О’Мара.

— И аз се канех да задам същия въпрос, докторе — отвърна рязко главният психолог и посочи наблюдателния си екран, — макар и на по-любезен език. Опитвам се да се добера до командващия флота; така че спри да крещиш и сядай.

Лицето на Дърмод се появи минути по-късно. Тонът му беше любезен, но бързаше, когато каза:

— Тук не сме империята, господа. Ние сме задължени да информираме федеративните правителства и чрез тях хората за развитието на действията както ги виждаме, макар въпросът за нападението от извънземни да не е публично оповестен още. Но трябва да признаете на партньорите ни във федерацията правото да чувстват същото като вас — допълни. — Извънземните останаха в Галактическата болница, а на техните разнообразни родни светове приятелите им искат да дойдат тук и да помогнат да ги защитим. Това е всичко.

— Нали казахте, че не искате войната да се разпростира? — възрази Конуей.

— Не съм ги молил да идват, докторе — остро каза Дърмод, — но след като вече са тук, определено мога да ги използвам. Последните доклади на разузнаването посочват, че следващата атака може да е решителната…

По-късно на обяд Манън прие доста тъжно новината за извънземните защитници. Беше започнал да се наслаждава на възможността да бъде самият себе си и да похапва пържолка на вечеря, каза унило на Конуей, а сега, след като имаше вероятност и за пострадали от други раси, май пак щяха да го натоварят с касети. Приликла, докато ядеше неизменните спагети, отбеляза колко добре било, че извънземният персонал все пак не е напуснал изцяло болницата, като се постара да не гледа към докторите, докато го казва. Самият Конуей премълча.

Следващата атака, беше казал Дърмод, може да е решителната…

Започна три седмици по-късно, период, през който не се случи нищо, с изключение на пристигането на доброволци от Тралта и един самотен кораб с екипаж от планета, за която Конуей не беше чувал никога, класификацията им беше СЛКЛ. Научи, че Галактическата болница никога преди не се е срещала с тези същества „по работа“, понеже те бяха скорошни и много ентусиазирани членове на федерацията. Той приготви едно малко отделение за възможните пострадали от тази раса, като го напълни с ужасно корозивната мъгла, която те използваха за дишане и усили светлината до мощното, актиниево синьо, което СЛКЛ смятаха за най-удобно.

Атаката започна по възможно най-нормалния начин. Конуей си го мислеше, докато гледаше през наблюдателния панел. Главният защитен глобус изглеждаше почти необезпокоен от трите слаби атаки, упражнени върху отдалечени точки от повърхността му. Виждаха се само малки, смесени въртопи дейност — местещите се точки светлина бяха кораби, ракети, контраракети и експлозии — които изглеждаха твърде бавни, за да са опасни. Но така беше само на вид; понеже корабите маневрираха при минимум 5G, автоматичните антигравитационни устройства предпазваха екипажите им от сплескване при чудовищните ускорения, които използваха, а ракетите се движеха с почти петдесетина G. Широко разтворените отблъскващи екрани които понякога отклоняваха ракетите, не се виждаха — а също и пресите и тласкачите, които почти винаги спираха онези, които екраните пропускаха. Дори и така това беше само първоначалното изпробване на болничните защити, серия от разузнавателни рейдове, повдигане на завесата…

Конуей обърна гръб на наблюдателния екран и тръгна към поста си. Дори маловажните сблъсъци водеха до пострадали и наистина не му беше работата да зяпа събитията. Освен това долу в залите щеше да получи много по-вярна картина как върви битката.

През следващите дванадесет часа пострадалите пристигаха на стабилен поток, сетне пробните атаки се смениха с тежки отвличащи удари и ранените заприиждаха на нередовни партиди. А после започна истинската атака и последва наводнение.

Беше загубил усещането си за време, за това кои му асистират и за броя на случаите, които му минаваха през ръцете. Много пъти копнееше за стимулираща инжекция, която да разчисти изтощението от съзнанието и ръцете му, но сега стимулантите бяха забранени независимо от обстоятелствата — медицинският персонал имаше прекалено много работа, за да позволи да се превръщат и някои от членовете му в пациенти. Така че вместо инжекция работеше уморен, като знаеше, че не влага всичките си сили в лечението на пациентите си и ядеше и спеше когато от изтощение не бе способен да държи здраво инструментите. Понякога до него заставаше огромно туловище на тралтан, друг път корпусен медицински ординатор, понякога Мърчисън. Най-често беше Мърчисън, помисли си той. Тя или не се нуждаеше от сън, или успяваше да дремне по същото време като него, или пък просто беше предразположен да й обръща повече внимание. Обикновено Мърчисън поднасяше храна към вцепенените му устни и му казваше кога вече наистина се налага той да полегне.

На четвъртия ден атаката все още не показваше признаци на отслабване. Лъчевите оръдия на външната обшивка работеха почти постоянно и захранването им караше лампите да премигват.

Същият закон, който захранваше изкуствената гравитация на пода и компенсираше убийствените ускорения, използвани от корабите, беше залегнал и в основата на оръжията и от двете страни — отблъскващи екрани, първоначално устройство за метеоритна защита, тракционни и пресиращи лъчи и тласкачите, които бяха комбинация от двете. Тласкачът буташе и дърпаше — вибрираше — с амплитуда до осемдесет G в зависимост от това колко тясно бе фокусиран. Тласък с осемдесет пъти земното притегляне и после отблъскване със същото ускорение, няколко пъти в минута. Естествено, невинаги беше точно фокусиран върху целта, понеже корабите се движеха и взимаха защитни мерки, но едно попадение беше достатъчно да откъсне парче от обшивката или, в случаите когато корабът беше малък, да го разтърсва, докато хората вътре не загинат.

Тласкачите развиваха активна дейност в момента. Имперските сили атакуваха неуморно, притискаха мониторния защитен глобус към болничната обшивка. Боевете се водеха главно с помощта на тласкачи, пространството беше прекалено малко, за да се изстрелват точно прицелени ракети. Това обаче важеше само за сплетените в двубой кораби — все още имаше ракети, насочени към болницата, вероятно стотици; някои успяваха да пробият. Поне пет пъти Конуей усети ударната вълна да разтърсва подметките на обувките му, залепени за пода на операционната.

За лечението на „тласнатите“ не бяха нужни особени диагностични умения. И без друго беше очевидно, че страдат от множествени усложнени фрактури, в някои случаи бяха счупени почти всички кости в телата им. Често, когато се налагаше да изрязва някое от размазаните тела от защитния му костюм, Конуей искаше да се разкрещи на хората, които са го донесли:

— Какво очаквате да направя с това?!

Но „това“ беше живо и като доктор се предполагаше, че трябва да направи всичко възможно, за да го съхрани в това състояние.

Тъкмо беше приключил един особено ужасен случай — асистираха му Мърчисън и тралтанската сестра. Конуей усети, че в стаята влиза едно ГБЛЕ. Вече беше опознал цветните ивици, които келгианските военни използваха да отбелязват ранга си и позна, че този носи допълнителен символ, който го идентифицираше като лекар.

— Дойдох да ви сменя, докторе — каза ГБЛЕ с равен, транслиран, но забързан глас. — Имам опит в лечението на същества от вашия вид. Майор О’Мара иска да идете незабавно на дванадесети док.

Конуей бързо му представи Мърчисън и тралтанката — имаше друг пострадал, когото внасяха и върху когото щяха да работят след минути, и каза:

— Защо?

— Доктор Торнастър е бил поразен, когато последната ракета ни удари — отвърна келгианецът и напръска манипулаторите си с пластмасата, която расата му използваше вместо ръкавици. — Нужен е някой с опит върху извънземните, за да поеме пациентите на Торнастър и ЕЖЛИ, които пристигат в дванадесети док. Майор О’Мара предложи да ги прегледате веднага щом можете, за да решите какви касети са ви необходими.

Когато Конуей се обърна да излезе, ГБЛЕ добави:

— И си вземете костюм, докторе. Горното ниво губи налягане…

От евакуацията насам Патологията няма много работа, помисли си Конуей, докато се насочваше по коридорите към 12-ти. Но отговорният за този департамент Диагностик беше демонстрирал многостранните си таланти, поемайки най-голямата секция за пострадали. В допълнение към всички ЕЖЛИ от собствения си вид, Торнастър се грижеше за земяни и ГБЛЕ, а пациентите, които си имаха за личен лекар грамадния, сприхав, но брилянтен тралтан, наистина бяха късметлии. Конуей се чудеше колко ли зле е ранен, келгианският доктор не му беше обяснил.

Подминавайки един наблюдателен панел, той бързешком надникна навън. Гледката приличаше на облак раздразнени светулки. Ръкохватката потръпна в ръката му и подсказа, че недалеч е ударила нова ракета.

Когато Конуей пристигна, в преддверието на входния люк имаше двама тралтани, нидианин и облечен в защитен костюм КСКЛ. Присъстваха и неизменните монитори. Нидианинът обясни, че тралтанският кораб е бил едва ли не разкъсан на части от вражеските тласкачи, но мнозина от екипажа са оцелели. Тракционните лъчи, прикрепени към самата Галактическа болница, бяха изтеглили поразения кораб до дока и…

Нидианинът започна да лае по него.

— Спри веднага! — каза Конуей раздразнено. Нидианинът изглеждаше изумен, после започна да лае отново. Няколко секунди по-късно тралтанската сестра се приближи и се зае да го оглушава с модулираните си тръбни писъци, а КСКЛ свистеше към него през радиото на костюма си. Мониторите, заети да прекарват пострадалите през входния коридор, просто изглеждаха озадачени. Внезапно Конуей се изпоти. Пак ги бяха ударили, но не беше усетил, понеже не се държеше за нищо. Знаеше обаче къде точно е било попадението. Конуей се помъчи с транслатора си, удари го яко с юмрук — напълно безполезен жест — и се хвърли към интеркома.

На всички честоти, които опита, се чуваха вой, тръбене, стенания и гръдни лаещи звуци — ужасна какафония, от която го заболяха зъбите. Пред погледа му изникна картина от операционната, която тъкмо беше напуснал, с Мърчисън, тралтанката и келгианският лекар, които работят върху пострадалия и нито един от тях не разбира какво казват останалите. Инструкции, жизненоважни решения, молба за инструмент или информация за състоянието на пациента — всичко би било получавано във вид на извънземно дърдорене, неразбираемо за персонала в залата. Видя същата картина навсякъде в болницата. Само съществата от един и същ вид биха могли да се разбират, и дори това не беше вярно винаги и навсякъде. Имаше земяни, които не говорят универсален език, употребяват родните за планетите си езици и трябва да разчитат на транслаторите дори за да говорят с други земяни и…

Ушите на Конуей започнаха да пищят от извънземните бърборения, но той успя да изолира думи, които можеше да разбере. Беше глас, борещ се със силния фонов шум, но изведнъж ушите сякаш се настроиха на тази вълна и той чуваше само него. Глас който казваше:

— … три торпеда едно след друго, сър. Пробиха си път право навътре. Не можем да разглобим транслатора, просто не е останало нищо от него. Последното торпедо се взриви в компютърната зала…

Пред нишата на интеркома извънземните сестри свистяха, ръмжаха и стенеха към него и една към друга. Той би трябвало да дава инструкции за предварителен преглед на пострадалите, да урежда настаняването им, да проверява готовността на операционната ЕЖЛИ. Но не можеше да се заеме с това, понеже сестрите му нямаше да разберат какво им казва.