Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Галактическа болница (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Star Surgeon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

Информация

Допълнителна корекция
moosehead (2022)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

КОСМИЧЕСКИ ЛЕЧИТЕЛИ. 2001. Изд. Квазар, София. Кристална библиотека. Фантастика, No.27. Роман. Превод: от англ. Елена ПАВЛОВА [Star Surgeon / James WHITE]. Печат: София, Експреспринт ООД. Формат: 20 см. Страници: 224. Цена: 5.99 лв. ISBN: 954-8826-09-7.

История

  1. — Добавяне на анотация
  2. — Добавяне
  3. — Корекция на правописни грешки

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

В деня, след като бяха разпространени инструкциите за евакуация на болницата, всичко вървеше гладко. Пациентите изобщо не създаваха проблеми, понеже естественият ред на нещата според болните е да напускат болницата и в този случай изписването им щеше да бъде само малко по-драматично от обикновено. Освобождаването на медицинския персонал обаче беше нещо съвсем необичайно. За пациентите болницата беше само болезнен или поне не особено приятен епизод в живота им. За персонала на Галактическата болница тя беше целият им живот.

Всичко вървеше гладко през първия ден. Всички правеха каквото им е казано, може би по навик или пък в състояние на шок това им се струваше най-лесно — да следват заповедите. Но на втория ден шокът беше отминал и те започнаха да изтъкват аргументи, а онзи, с когото най им се щеше да поспорят, беше доктор Конуей.

На третия ден той си наложи да се обади на О’Мара.

— Ама какво става! — избухна, когато психологът вдигна отсреща. — Проблемът е да накараш тази… тази тълпа гении да гледа на нещата разумно! И колкото по-блестящ е умът, толкова по-тъпо настоява да действа. Като Приликла, състои се само от крехка черупка и крачета-клечици, по-силен вятър би го издухал — и той иска да остане. И доктор Манън, толкова е близо до Диагностик, че вече все едно е, пък разправя, че лечението предимно на човешки травми щяло да му се види направо като почивка. И причините, които някои други изтъкват, са направо смешни… Накарайте ги да видят истината, сър. Вие сте главен психолог…

— Три четвърти от медицинския персонал и от поддръжката, — каза О’Мара остро, — притежават информация, която вероятно би помогнала на врага, ако ги заловят. Те напускат заради сигурността, все едно дали са диагностици, компютърни специалисти или ординатори нисък клас. В случая нямат избор. Освен изброените, има и немалък брой специалисти-медици, които са задължени да отпътуват, понеже състоянието на пациентите им налага да се грижат за тях по време на прехода. Що се отнася до останалите, почти нищо не мога да направя, те са разумни, интелигентни възрастни същества, способни сами да вземат решения.

Конуей изсумтя.

— Преди да се усъмните в здравия разум на другите хора, — сухо попита О’Мара, — дали не бихте ми отговорили на един въпрос. Вие оставате ли?

— Ами… — започна Конуей.

Психологът прекъсна връзката.

Конуей доста време стоя и се взира в слушалката, без да я пуска. Все още не беше решил какво се кани да каже и какво не. Знаеше, че не е герой по рождение и ужасно му се искаше да замине. Но не възнамеряваше да напуска без приятелите си, понеже ако Мърчисън или Приликла и другите останеха, не би могъл да понесе това, което биха си помислили за него, ако избяга.

Вероятно те на свой ред смятаха, че се кани да остане, но го прикрива, а истината беше, че се страхуваше прекалено много и същевременно беше прекалено горд да им признае, че се страхува…

Острият глас на полковник Скемптън прекъсна самоунищожителните му размисли:

— Докторе, келгианският болничен кораб пристигна. Също и иленсиански товарен. На докове пет и седемнадесет след десет минути.

— Добре — кимна Конуей. Напусна кабинета и почти се затича към Рецепцията.

Когато пристигна, и трите контролни бюра бяха заети, две от нидиани и третото от лейтенант от Корпуса в готовност. Конуей се настани между и зад нидианите, където можеше да вижда и двата комплекта дублиращи екрани и стисна палци в надежда, че може да се справи, когато нещата неизбежно тръгнат на зле.

Келгианският кораб, вече скачен на док пет, беше голям, един от най-последните модели междузвездни лайнери, по пътя насам частично преустроен в болничен транспорт. Приспособленията не бяха съвсем завършени, но екип от поддръжката и роботи вече се товареха заедно със старшия медицински персонал, който щеше да подготви настаняването на пациентите. В същото време болните в отделенията им бяха подготвяни за прехвърляне и нужното за целта оборудване пристигаше бързо и без особено да се държи сметка за нанесените повреди по стените на залите. Някои от по-дребните апарати, натоварени на самоходни болнични колички, вече бяха на път към кораба.

Като цяло това изглеждаше доста проста операция. Атмосферата, налягането и гравитационните изисквания на пациентите бяха точно като тези на кораба, тъй че нямаше нужда от сложно защитно оборудване, а корабът беше достатъчно голям да поеме всички келгиански пациенти и оставаше свободно място. Щеше да разчисти напълно нивата ГБЛЕ и същевременно да се отърве от няколко тралтани ЕЖЛИ. Но макар че първата операция не беше особено сложна, Конуей прецени, че на кораба ще му трябват шест часа да натовари и да замине. Обърна се към другото контролно бюро.

Тук картинката в много аспекти беше сходна. Обзавеждането на иленсианския кораб идеално съответстваше на това в нивата ПХТЙ, но корабът беше по-малък и, като се има предвид предназначението му, нямаше голям екипаж. По тази причина подготовката за пристигащите пациенти не беше толкова напреднала. Конуей насочи допълнителни екипи от поддръжката към иленсианския товарен, като си мислеше, че ще има късмет, ако успее да разкарат шейсет ПХТЙ с този тук, а в същото време другият кораб стигаше да опразни цели три нива.

Все още се опитваше да намери решения на проблема, когато екранът на лейтенанта светна.

— Тралтанска линейка, докторе — докладва. — Напълно подготвена и заредена да поеме шест ЕСОВ и чалдърит, както и двадесет от собствения им вид. Няма нужда от подготовка от тяхна страна, казват направо да ги качваме.

АФЖЛ от Чалдърскол, четиридесетфутови бронирани рибоподобни същества, бяха воднодишащи, които не можеха да оцелеят в друга среда повече от няколко секунди. От друга страна ЕСОВ бяха едри, ужасно масивни и дебелокожи същества, привикнали към силните гравитация и налягане на Хъдлър. Откровено казано, хъдлъритите въобще не дишаха, тяхната извънредно здрава обвивка им позволяваше да прекарват продължителни периоди в условията на нулеви гравитация и налягане, тъй че водната секция на АФЖЛ не би трябвало да им навреди…

Конуей бързо каза:

— Док 21 за чалдърита. Докато го товарят, прати ЕСОВ през секцията на ЕЛНТ в основния басейн АФЖЛ и ги качи през същия док. После им кажи да се преместят на док 5, другите пациенти ще ги чакат там…

Постепенно евакуацията набираше скорост. На борда на иленсианския товарен кораб бяха приготвени условия за първите болни ПХТЙ и бавният поток пациенти и персонал, който см проправяше път през шумната жълта мъгла на хлорната секция, оредя. Същевременно другият екран показваше дълга, гърчеща се вълна келгианци, напредващи към кораба си, а медиците и персонал от поддръжката се суетяха напред-назад покрай колоната, пренасяйки оборудването.

На някого може и да му се струваше странно да евакуира първо оздравяващите пациенти, но имаше много добра причина да постъпи така. С тези ходещи болни, напускането на нивата и приближаването към доковете щеше да става по-лесно, което пък позволяваше на сложните рамки и мрежи с по-сериозно болните пациенти да бъдат премествани по-спокойно, а и да им се даде още малко време в оптималните условия по отделенията.

— Още два иленсиански кораба, докторе — обади се внезапно лейтенантът, — малки са, могат да поемат по около двадесет пациенти всеки.

— 17-ти док е още зает — каза Конуей. — Кажи им да изчакат.

Следващ пристигна малък пътнически кораб от земно-човешката колония Грегъри и заедно с него дойдоха подносите с обяда. В галактическата болница имаше само няколко пациенти-хора, но в случай на нужда грегърианският кораб можеше да поеме произволни топлокръвни кислорододишащи пациенти с размер по-малък от тралтанския. Конуей се оправи и с двете пратки едновременно, без да го е грижа дали му се налага да говори или дори да крещи с пълна уста…

После внезапно потното, изкривено лице на полковник Скемптън цъфна на вътрешния екран. Каза остро:

— Докторе, вън на орбита има два иленсиански кораба. Нямате ли работа за тях?

— Да! — каза Конуей, раздразнен от тона му. — Но в момента кораб товари хлордишащи на седемнадесети, а няма друг подходящ док на това ниво. Ще трябва да почакат реда си…

— Няма да стане — отряза го Скемптън грубо. — Докато висят там навън, те са в опасност, ако врагът внезапно атакува. Или почвате да ги товарите незабавно, или ги пращаме обратно да се върнат по-късно. Сигурно много по-късно. Съжалявам.

Конуей зина и после затвори уста. Преглътна напиращия на езика му пиперлив отговор. Опита се да си сдържи нервите и да помисли.

Знаеше, че изграждането на защитния флот напредва от дни и че навигационните офицери, които отговаряха за разполагането на тези кораби, ще напуснат веднага щом стане възможно — със собствените си разузнавателни кораби или с пациентите, които напускат болницата. Планът, прилаган от мониторния корпус, не допускаше в съзнанията на защитните сили и онези, които оставаха в болницата, да има и грам информация относно местоположението на федерацията. Защитният флот щеше да отбранява болницата и корабите бяха свързани с нея, а представата за два други съда, които се мотаеха там навън с напълно квалифицирани навигатори на борда, сигурно караше командира на мониторния флот да си гризе ноктите.

— Много добре, полковник — кимна Конуей, — ще приемем корабите на петнадесети и двадесет и първи. Това ще означава хлордишащите да преминат през родилното на ГБЛЕ и част от АФЖЛ секцията. При все тези усложнения, ще можем да натоварим пациентите до три часа…

Усложнения и то какви! — помисли си мрачно докато даваше нужните нареждания. За щастие и ГБЛЕ, и съответната секция от АФЖЛ щяха да са празни по времето, когато иленсианците с техните надуваеми палатки преминат от там. Но корабът от Грегъри беше в съседен док и товареше ЕЛНТ, които бяха подкарвани нататък от сестри ГБЛЕ в защитни костюми. Имаше и няколко нискогравитационни, птицеподобни МТХК, които се качваха на същия кораб през хлорната секция, която се надяваше да е изпразнил…

Нямаше достатъчно екрани на Рецепцията да го държат както трябва във връзка със ставащото, реши внезапно Конуей. Имаше ужасното чувство, че ще се получи възможно най-кошмарният провал, ако не внимава. Но не можеше да внимава без да знае какво става. Единственият възможен избор беше да иде на място и лично да насочва движението.

Повика О’Мара, обясни му набързо положението и помоли за смяна.