Метаданни
Данни
- Серия
- Мегалодон (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Meg, 1997 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Владимир Германов, 1997 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Морски приключения
- Приключенска фантастика
- Съвременна литература на ужаса
- Фантастика
- Хорър (литература на ужаса)
- Характеристика
- Оценка
- 4,8 (× 17 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Еми (2019)
- Разпознаване, корекция и форматиране
- cattiva2511 (2019)
Издание:
Автор: Стив Олтън
Заглавие: Мегалодон
Преводач: Владимир Германов
Година на превод: 1997
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Издателство „Обсидиан“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1997
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Абагар“ ООД, В. Търново
Редактор: Кристин Василева
Технически редактор: Людмил Томов
Художник: Кръстьо Кръстев
Коректор: Петя Калевска
ISBN: 954-8240-48-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1464
История
- — Добавяне
Женската
Появи се изневиделица, точно над Джонас. Мъртвешкото бяло сияние осветяваше тъмата като огромна луна. Минаха няколко секунди, докато туловището премине цялото над главата му. Докато не видя огромната опашка, Джонас имаше чувството, че над него е някаква подводница.
Женският мегалодон беше поне с пет метра по-дълъг от мъжкия и тежеше повече от двайсет тона. И най-лекото разклащане на огромната опашка предизвикваше силна ударна вълна, която блъскаше повредения глайдер и го тласкаше навътре в каньона. Джонас напрегна сили и опита да се опре в стените, за да не пострада. Притисна лице до прозрачния конус и видя как женската приближава мъжкия, който все още се бореше със стоманеното въже.
Женската се приближи, после рязко се спусна напред и заби острите си зъби в корема на мъжкия. От сблъсъка по-малкият мегалодон излетя на двайсет метра нагоре. Острите зъби на женската разкъсаха корема му. Показаха се сърцето и стомахът. Въжето от кораба се вряза още по-дълбоко и мъжкият продължи да се издига, докато женската преглъщаше голямото парче месо. После тя се устреми нагоре заедно с кървящия труп и продължи да къса месо и вътрешности от него. Беше бременна, вероятно скоро щеше да роди и гладът й, заради малките, беше неутолим. Не желаеше да изостави храната, макар и вече да бе попаднала в студената вода, в която никога не се бе осмелявала да навлезе. Топлата кръв на мъжкия обаче я обливаше и тя не усещаше студа така силно. Продължаваше да се храни, да ръфа огромни късове плът от раната.
Джонас си даде сметка, че се е изкачила твърде високо, че вече се движи в студените води. Видя как бялото петно изчезва някъде там, горе. Отново го обгърна мракът.
Тери, ДеМарко и Хелър излязоха на палубата и застанаха край парапета на борда, където още десетина души от екипажа очакваха да се появи приятелят им. Капитан Бар се вгледа в лебедката и забеляза, че е натоварена прекомерно.
— Не знам какво има в другия край на въжето — отбеляза той, — но със сигурност е много по-тежко от глайдера на Ди Джей.