Стив Олтън
Мегалодон (16)

Сиянието

Прожекторът на Ди Джей угасна и двата глайдера потънаха в мрак. Джонас не виждаше ръцете си, но усещаше, че треперят. Беше готов да включи прожектора.

Обектът се появи пред погледа му — неясно бяло сияние, което кръжеше сред околния мрак. Сякаш преценяваше жертвата си. Беше на около петстотин метра и бавно приближаваше.

Гърлото на Джонас се сви. Зърна конусовидната муцуна, триъгълната глава, напомнящата полумесец опашка. Прецени, че мегалодонът е дълъг поне петнайсет метра и тежи около петнайсет тона. Беше съвсем бял. Флуоресцираше като гигантските миди, като големите червеи. Звярът се обърна и застана успоредно на скалната стена. Джонас видя долните му перки. Беше мъжки.

Шепотът на Ди Джей долетя по радиото:

— Добре, професор Тейлър, кълна се, че ти вярвам. Какъв е планът ти?

— Стой спокойно, Ди Джей. В момента ни преценява. Не е сигурен дали ставаме за ядене. Не се движи, за да не го предизвикаш.

— Тейлър, какво става? — проехтя гласът на Хелър в капсулата.

— Франк, мълчи — прошепна Джонас. — Наблюдава ни.

— Ди Джей? — прошепна Тери.

Ди Джей не отговори. Беше хипнотизиран от размерите на съществото, парализиран от страх.

Джонас знаеше, че имат само един шанс. По някакъв начин трябваше да се измъкнат от топлия пласт и да се издигнат до ледената вода. Мегалодонът нямаше да ги последва. Почувства, че в глайдера става горещо. Плувнал в пот, видя как белият отблясък нараства, как става по-ярък. Джонас зърна синкавосивото око.

Чудовището приближаваше право към тях.

В мастилената тъмнина приличаше на призрак. Отворената паст, редиците остри зъби…

Джонас запали прожектора и освети очите на мегалодона. Чудовището извъртя рязко глава встрани и с мощен тласък на опашката изчезна в тъмнината като светкавица.

— По дяволите, професоре! — извика Ди Джей по радиото.

Вълната, предизвикана от петнайсеттонното туловище, блъсна двата глайдера с невероятна сила. Глайдерът на Ди Джей се завъртя и изпъна стоманеното въже. Апаратът на Джонас се блъсна в стената на каньона с опашката. Двете витла се счупиха.

Мегалодонът се появи отгоре и изведнъж се спусна към повредения глайдер, който лежеше обърнат наопаки в основата на стената. Джонас отвори очи и видя как белият отблясък изпълва капсулата. Огромната бяла уста на чудовището се отвори и се показаха двайсетсантиметровите зъби. Джонас затвори очи и за миг се почувства благодарен, че ще умре от огромното налягане, преди да попадне между тези зъби.

В последния момент мегалодонът се отказа от нападението и направи рязък завой, като се отдалечи от дъното. Водната струя, изтласкана от опашката му, претърколи безпомощната машина няколко пъти, която най-накрая спря, обърната на дясната си страна в самата основа на стената.

Джонас почувства как по челото му се стича топла течност и загуби съзнание.