Йохан Вис
Швейцарското семейство Робинзон (37)

На лов за щрауси

На следващия ден станах призори и събудих момчетата. Взехме кучетата и животните и тръгнахме към Зелената равнина. Стигнахме до скалата, под която си бяхме почивали миналия ден. Нарекохме я Арабската кула, защото Фриц бе помислил щраусите за араби. Запътихме се към щраусовото гнездо, за да видим дали яйцата са още там. Щом наближихме, четири достолепни щрауса станаха от пясъка и тръгнаха към нас. Фриц свали кърпата от орела, защото се очертаваше схватка. Сложихме намордници на кучетата, за да не разкъсат красивите птици. Не помръдвахме, за да не ги изплашим. Щраусите приближаваха към нас невероятно бързо, като тичаха с големи крачки и полуразперени крила. Трите бяха женски, а четвъртият, който вървеше малко пред тях — мъжки. Той се отличаваше по красивите пера на опашката си. Извадих патагонското приспособление и вложих цялата си сръчност, като се прицелих в мъжкия щраус. За съжаление, вместо да впримча краката му, пристегнах крилете му до тялото. Успях само да го забавя. Птицата се обърна и тъй като краката й бяха свободни, се опита да избяга. Спуснахме се след нея, настигнахме я и й пресякохме пътя. Фриц пусна орела си и той се стрелна към плячката. Щраусът изпадна в паника, а Джак използва момента и хвърли патагонското си оръжие толкова ловко, че птицата на мига падна на пясъка. Ловците нададоха радостни викове и побързаха да хванат щрауса, преди да успее да се освободи — така се бунтуваше, че се страхувах да се приближа. Хвърлих жилетката си на главата му и тъй като не виждаше, птицата изведнъж стана кротка като агънце. Завързах го с две въжета за бивола и магарето, след което момчетата се качиха на седлата си, а аз открих очите на птицата. Тя се съвзе и се опита да избяга, но въжетата я спряха. Направи още един неуспешен опит, после се опита да излети, но напразно. Накрая разбра, че няма смисъл да се бунтува и затича в галоп с двете животни.

В това време двамата с Фриц се върнахме при щраусовото гнездо. Клонките, с които го бяхме покрили, си бяха там. Щом се приближихме, от гнездото излетя една женска, което означаваше, че яйцата са в добро състояние. Бях донесъл една чанта с памук, в която сложих внимателно шест яйца. Надявах се майката да не забележи липсата.

Минахме спокойно по Зелената равнина и се върнахме в лагера. Завързах щрауса здраво между две дървета и до вечерта се приготвихме за тръгване.

Напуснахме лагера рано на следващата сутрин. Щраусът, който отново завързахме между животните, отначало се мяташе наляво-надясно, но не можеше да избяга: двата му водача бяха непоклатими и всякакво упорство бе безпредметно.

На връщане към пещерата открихме, че в кокошарника са се излюпили двадесет пиленца. Елизабет много се зарадва и прибра няколко вкъщи.

Нямахме търпение да се приберем в удобното си жилище. Пристигнахме в късния следобед и бяхме толкова уморени, че успяхме само да хапнем и да сложим храна на животните.

На следващия ден пуснахме щраусовите яйца в топла вода, за да видим от кои могат да се излюпят пиленца. Няколко от тях потънаха, но три-четири помръднаха леко, като ги потопихме. Сложихме ги внимателно в памук.

Занесохме ангорските зайци на Острова на акулите. Изкопахме им просторна дупка в земята, каквито бях виждал в Европа, сресахме ги, за да свалим излишната козина, и ги сложихме вътре. Поставихме дървени гребени на входа на дупката. Така всеки път щяхме да намираме куп козина, от която мислех да си направим шапки.

Двете антилопи също станаха част от колонията на Острова на акулата. Много ни се искаше да оставим тези красиви животни близо до нас, но кучетата и зверовете щяха да ги изядат. С много усилия успяхме да опитомим щрауса. Първите дни бяха безнадеждни, защото птицата непрекъснато се бунтуваше, но постепенно се укроти, свикна с другите домашни птици и дори се научи да спира и да тръгва по команда. В гнездото от шест яйца се излюпиха три. Малките щраусчета бяха най-смешното нещо на света — приличаха на патета, качени на кокили. Едното умря на следващия ден, но другите две останаха живи и здрави.