Йохан Вис
Швейцарското семейство Робинзон (20)

Пчелите

Щом се върнахме в Соколовото гнездо, решихме да се захванем с нещо, което отдавна ни тревожеше. Качването и слизането по въжената стълба беше неудобно и дори опасно. Използвахме я само сутрин и вечер, когато си лягахме и ставахме, но всеки път се притеснявахме, че някое от децата може да стъпи накриво, да падне и да се осакати. Освен това щеше да ни се наложи да използваме стълбата по-често, ако времето се влоши и трябва да стоим на закрито.

Елизабет непрекъснато ми напомняше да измисля нещо, а и моите опасения често ме навеждаха на тази мисъл. Не можех да направя стълбище, тъй като дървото беше твърде високо. Нямаше на какво да го подпра. От известно време си мислех да направя извити стълби в самия ствол на дървото, ако е кухо. Момчетата казваха, че има някаква кухина, от която излизали пчели. Отидох да проверя дали кухината стига до корените и колко е голяма. Момчетата се ентусиазираха: изкатериха се по стъблото и започнаха да удрят по него с брадвата, за да разберат по звука докъде стига празнината. Но този експеримент им струваше скъпо: раздразнени от шума, пчелите изскочиха навън и нападнаха малките натрапници. Вкопчиха се в косите и дрехите им и започнаха да ги жилят. Клетите деца се спуснаха долу с жални викове. С Елизабет се втурнахме да налагаме ужиленото с пръст, за да облекчим раните. Джак, който винаги действаше прибързано, бе ударил гнездото в яда си и беше пострадал най-много от всички: наложи се да завием цялото му лице с лен. По-сдържаният Ърнест се качи последен на дървото и слезе пръв, щом видя пчелите. Отърва се най-леко от всички. Но другите момчета стенеха от болка и не можеха да си отворят очите няколко часа. Щом се почувстваха по-добре, решиха, че трябва да отмъстят на злите насекоми. Искаха да вземем всичкия мед. В това време пчелите още кръжаха раздразнени около дървото. Взех голямата кратуна, която отдавна бях приготвил за кошер и я заковах на един клон. Направих сламен похлупак, за да пази кошера от слънцето и дъжда. Това ми отне повече време, отколкото предполагах, затова отложихме атаката срещу крепостта на пчелите за другия ден. Приготвихме се за сън, който щеше да се отрази добре на пострадалите ми пациенти.