Йохан Вис
Швейцарското семейство Робинзон (39)

Интересни открития

Един ден Фриц тръгна с каяка си по реката във вътрешната част на острова и ми донесе клони от някакви непознати храсти. Разгледах ги и установих, че едното растение е какао, от което се прави шоколад; другото беше банан. Опитахме плодовете, но не ни се сториха вкусни. Зърната на какаото имаха неприятен вкус и миришеха на презряла круша.

Елизабет напразно търсеше семената на бананите, за да засее от тях в градината. Обясних й, че бананите нямат семена, а се разсаждат. Фриц каза, че на следващия ден ще отиде с каяка си да донесе пресни какаови зърна и клонче от бананова палма. Елизабет непрекъснато се грижеше за градината си и не пропускаше да добави по някое ново растение.

На следващия ден Фриц отплава, като взе и един сал, защото се опасяваше, че лодката му няма да издържи товара — каза, че го е срам да се върне с две клончета и че ще се постарае да донесе и още нещо. Прибра се късно вечерта с препълнена лодка и претоварен сал.

Щом пристана, всички разтовариха клоните, като че ли беше някакво съкровище. Най-важният улов за деня беше един красив петел, който сложихме във фермата при другите домашни птици.

Фриц ни разказа за малкото си пътешествие. Изминал доста разстояние срещу течението на реката. Изведнъж видял стадо слонове на брега, около двадесет-тридесет. Играели във водата и се пръскали едни други с хоботите си. Имало и тигри, и пантери, излегнати на слънцето, но като че ли животните не забелязвали, че покрай тях минава човек.

— Почувствах се съвсем безпомощен, лице в лице с тези зверове — каза Фриц. — Пушката нямаше да ми помогне срещу неравния противник, затова реших да се връщам. Понечих да обърна каяка и изведнъж видях срещу себе си зейнала уста с огромни, остри зъби. Не зная как намерих сили да избягам, бях толкова ужасен.

— Какво беше? — попита Франсис.

— Най-вероятно алигатор — каза Ърнест, — или по-просто казано — крокодил.

— Добре, че си се измъкнал жив и здрав — казах аз.

Засадихме банан и какао, от което се научихме да си правим шоколад. Така от трапезата ни не липсваше нищо.