Олен Стейнхауър
Туристът (8)

2.

Шерифът бе натъпкал трима пияни и двама грубияни, биещи съпругите си, в обща килия, оставяйки Самюъл Рот в единична килия със стоманена врата и без прозорец. Майло надникна през решетките на вратата. Флуоресцентната лампа на тавана осветяваше мизерно легло и алуминиев клозет.

Според Грейнджър, упоритото издирване на Тигъра от страна на Майло бе направо маниакално. През 2001 г., веднага след като се бе съвзел от раните си във Виена и се бе оттеглил от „туризма“, Майло реши, че докато колегите му си губеха времето в търсенето на Най-прочутия мюсюлманин в света някъде из Афганистан, той щеше да посвети своето на хирургическите ръце на тероризма. Като цяло, терористичните актове бяха груба и мръсна работа. Но когато човек като Бин Ладен или Ал Заркауи искаше да очисти определена личност, и той подобно на всички останали, се обръщаше към професионалистите. А в бизнеса с поръчковите убийства, малцина бяха по-добри от Тигъра.

И през последните шест години, от кабинката си на двадесет и втория етаж в офиса на Управлението на Авеню на Америките, Майло бе проследявал този човек из различни градове по света. Но никога не се бе доближавал достатъчно, за да го арестува.

А сега той беше тук. Човекът от срамно оскъдното досие, което Майло познаваше толкова добре, седеше удобно на затворническото легло, облегнал гръб на стената. Обутите му в оранжев гащеризон крака бяха кръстосани в глезените. Самюъл Рот или Хамад ал Абари или Фабио Ланцети или петте други имена, за които знаеха. Убиецът не провери кой го наблюдаваше, а само скръсти ръце, когато Майло влезе в килията.

— Самюъл — каза Майло, когато заместник-шерифът заключи вратата зад него.

Не се приближи, а изчака убиецът да го погледне.

Дори на тази светлина, от която кожата му изглеждаше жълта, Рот определено приличаше на трите снимки в офиса. Една от Абу Даби в ролята на Ал Абари, със закрито от бял тюрбан лице. Втора от Милано, като Ланцети, в кафене на „Корсо Семпионе“, в Управлението на мъж с червена брада, когото не бяха успели да идентифицират. Третата беше от репортаж, направен пред джамия във Франкфурт, където бе поставил бомба под черен мерцедес. Всеки от образите, с които разполагаха, отговаряше на гъстите вежди и мършавите бузи, на острите очи и високото тясно чело. Понякога мустаци или брада криеха чертите му, но сега единствената маска бе тридневната четина по лицето му. Кожата му изглеждаше на петна и се белеше като от слънчево изгаряне.

Майло остана до вратата.

— Самюъл Рот. Това е името, което ще използваме засега. Лесно е за произнасяне.

Рот само примигна.

— Знаеш защо съм тук. Посещението ми няма нищо общо с проблемите ти с жените. Искам да знам защо си в Съединените щати.

— Как вас зовут, мудаки? — попита Рот.

Майло се намръщи. Налагаше се да мине през всички досадни ходове. Е, поне промяната на езика щеше да скрие разговора им от момчетата в Тенеси. На чист руски, той отговори:

— Аз съм Майло Уийвър. От Централното разузнавателно управление.

Самюъл Рот го погледна развеселено, сякаш това бе най-смешното име, което някога бе чувал.

— Какво?

— Съжалявам — извини се Рот на безукорен английски и вдигна ръка. — Дори след всичко това, все пак не очаквах да се получи.

— Какво не очакваше да се получи?

— Имам късмет, че въобще те помня. Напоследък забравям много.

— Ако не отговориш на въпросите ми, ще те нараня. Имам право.

Затворникът се ококори. Очите му бяха зачервени и изморени.

— Има само една причина, поради би рискувал да влезеш в страната. Кого трябва да убиеш?

Рот задъвка вътрешността на бузата си, после отвърна лаконично:

— Може би теб, човече на Управлението.

— Следим те още от Барселона. Наясно ли си с това? До Мексико, после Далас, после колата под наем до Ню Орлианс, откъдето взе приятелката си. Може да си искал да узнаеш само дали е преживяла ураган Катрина. После започна да използваш италианския си паспорт — Фабио Ланцети — преди да потеглиш към Мисисипи. Смяната на имената върши работа, но не дава стопроцентова гаранция.

Рот наклони глава.

— Е, ти го знаеш, нали?

— Трябва ли да го знам?

Самюъл Рот опипа сухите си устни и потисна кашлицата си. Когато заговори, гърдите му захъхриха.

— Чувал съм много за теб. Майло Уийвър. Имаш още няколко имена. Александър. Това е името, което знам най-добре. Чарлз Александър.

— Нямам представа за какво говориш — отвърна Майло равнодушно.

— Имаш дълга история — продължи Рот. — Интересна. Беше турист.

— Всички обичат да ходят на почивка.

— Помниш ли 2001 г.? Преди онези мюсюлмани да съсипят бизнеса? Амстердам. Тогава се притеснявах само за хора като теб, хора, работещи за правителствата, които затрудняваха бизнеса ми. А в наши дни… — той поклати глава.

Майло си спомняше 2001 г. по-добре от останалите.

— Никога не съм бил в Амстердам — излъга той.

— Интересен си, Майло Уийвър. Виждал съм досиетата на много хора, но ти… историята ти няма център.

— Център? — попита Майло, като пристъпи по-близо до затворника.

Клепачите на Рот се спуснаха над зачервените му очи.

— Събитията от миналото ти не са свързани с мотивация.

— Разбира се, че са. Бързи коли и момичета. Това не е ли и твоята мотивация?

Самюъл Рот очевидно хареса отговора. Отново избърса уста, за да прикрие широката си усмивка. Над изгорените от слънцето му бузи, очите му изглеждаха влажни и болни.

— Добре, определено не си мотивиран от мисълта за собственото си благополучие. В противен случай щеше да си някъде другаде. Може би в Москва, където се грижат за агентите си. Или поне, където агентите знаят как да се погрижат за себе си.

— От тях ли си? Руснак ли си?

Рот пренебрегна забележката му.

— Може би просто искаш да си на печелившата страна. Някои хора се стремят да влязат в историята. Но историята е измамно нещо. Днешният монолит е утрешната купчина камъни. Не — поклати глава той. — Не е това. Мисля, че сега си лоялен към семейството си. В това има логика. Жена ти и дъщеря ти. Тина и… Стефани, нали?

Без изобщо да мисли какво прави, Майло протегна ръка, сграбчи ризата на Рот и го повдигна от леглото. Вторачи се в лицето му и видя, че сухата му кожа е покрита с розови рани. Това не беше слънчево изгаряне. С другата си ръка той стигна челюстта на Рот, за да задържи лицето му неподвижно. Дъхът на наемния убиец вонеше на гнило.

— Няма нужда да ги намесваш в това — каза Майло, после го пусна.

Рот падна обратно на леглото и главата му се удари в стената.

Как този тип бе успял да завърти разпита на сто и осемдесет градуса?

— Просто се опитвам да водя разговор — каза Рот, като разтърка тила си. — Тук съм точно по тази причина. Да те видя.

Вместо да го разпита за това, Майло отиде до вратата. Можеше поне да смачка желанието на Рот като излезе от стаята.

— Къде отиваш?

Чудесно. Рот звучеше разтревожен. Майло потропа на вратата и един от заместник-шерифите вкара ключа си в ключалката.

— Чакай! — извика Рот. — Разполагам с информация!

Майло отвори вратата.

— Чакай! — отново извика Рот.

Майло излезе от килията и тръгна по коридора. Заместник-шерифът затвори вратата.