Уна-Мери Паркър
Родово проклятие (2)

Първа глава

Ласуейд хол, 1904

Само ако! Думите отекваха отново и отново в съзнанието на Лора. Само ако беше послушала сестрите си. Само ако не бе действала така импулсивно — тя, която обикновено беше толкова предпазлива и многократно претегляше всичко, преди да вземе решение. Защо се бе втурнала презглава, въпреки че останалите я молеха да изчака още малко? Защо безпогрешната й интуиция я бе подвела този път? И преди всичко — защо никой не я беше предупредил?

Силен трясък на горния етаж я накара да подскочи. Последва още един и още един. Лора се сви в креслото и закри лицето си с ръце. Случваше се отново и тя нямаше представа какво я чака. Колко дълго щеше да продължи този път? Няколко дни? Седмица? Вероятно повече. Ами Карълайн? Страхът плъзна като ледена струйка по гърба й и за миг я обзе безпределно отчаяние. Миг след това се стегна. Така нямаше да стане. Трябваше да бъде силна. Докато минаваше покрай бюрото си, вниманието й привлече поставена в рамка снимка. Беше правена през 1891-ва, когато беше на седемнайсет, на семейното празненство по случай годежа й с Рори Дрюмонд.

Всички бяха скупчени на моравата пред внушителния им дом в Арджилшър, тя стоеше с родителите си сред осемте си сестри, двамата си братя и няколко кучета. Всички момичета бяха облечени в дълги бели рокли от дантела и муселин, с огромни шапки, украсени с пера и цветя. Баща й се открояваше над всички с шотландската пола и кадифения си жакет, докато майка й, в копринена рокля с шлейф, носеше най-голямата шапка.

Лора се загледа в собствения си образ, трогната от момичешката усмивка и големите невинни очи, изпълнени с радост. Дали бе предусещала онова, което в действителност й бе подготвило бъдещето? Баща й винаги бе твърдял, че семейството им е прокълнато от някого, който използвал офиката. Суеверието караше повечето шотландци да изпитват благоговение към това дърво, тъй като според тях то притежаваше силата на доброто и злото. Но Лора вече не вярваше в това. През годините бе започнала да се опасява, че се е превърнала в господарка на собственото си унищожение.

Ала докато се взираше в снимката, спомените я върнаха към онова време, когато и тя, и семейството й бяха щастливи, а бъдещето изглеждаше обещаващо. Само ако…