Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Shadow Woman, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,1 (× 30 гласа)

Информация

Сканиране и начална корекция
sqnka (2017)
Допълнителна корекция и форматиране
asayva (2018)

Издание:

Автор: Линда Хауърд

Заглавие: Забранено минало

Преводач: Юлия Чернева

Език, от който е преведено: английски

Издател: Ера

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: Експертпринт ЕООД

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-389-249-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6770

История

  1. — Добавяне

Десета глава

— Ал.

Ал Фордж се обърна, когато чу името си, произнесено с отсечен, спокоен тон, който разкри самоличността на говорещата още преди да я види. Проклет житейски факт беше, че всеки трябва да отговаря пред някого, дори накрая този някой да беше Смъртта или Бог, или онзи, пред когото мислиш, че се изправя. Въпреки че се намираше високо в хранителната верига, Ал пак имаше по-висшестоящ от него, и името й беше Фелис Макгауън.

— Да? — учтиво попита той, сякаш го прекъсваше някой посетител — каквато тя всъщност беше, защото това беше неговата територия — и предимно защото знаеше, че макар Фелис да не покаже и най-малката реакция, това ще я подразни. В някои дни прекъсването беше добре дошло, но днес Ал имаше чувството, че знае защо е дошла, а той не очакваше с нетърпение предстоящия разговор.

— Аквариумът — спокойно каза Фелис, завъртя се и тръгна.

Ал не си позволи да покаже безпокойство, но определено го почувства, докато вървеше след нея към Аквариума, вътрешна, звукоизолирана стая, свръхобезопасена срещу подслушване с всички възможни средства. В помещението бяха забранени мобилни телефони, камери, фотоапарати, записващи устройства и оръжия и всеки, който влизаше там, беше сканиран. Онова, което се казваше в Аквариума, оставаше и умираше там.

Ал беше виждал варианти от прозрачен плексиглас на Аквариума по телевизията, където ясно се виждаха всички вътре, но този Аквариум беше обикновена стая, защитена със заглушаващи устройства, които не позволяваха приемане и предаване. Не беше последната дума в технологиите като телевизионните варианти, но вършеше работа.

Преди да влезе, Ал свали мобилния телефон от колана си и го сложи в трезора. След това бутна тежката бронирана врата и прекрачи прага.

Вътре Аквариумът представляваше обикновена стая с маса за конференции, оградена с канцеларски столове с високи облегалки. Имаше кафемашина и всякакви други принадлежности за кафе, поставени на шкафче в единия ъгъл. Яркото осветление наскоро беше заменено с крушки с розов оттенък, защото служителите бяха забелязали, че получават главоболие и изпитват желание да се избият един друг, докато са в Аквариума. Работата им беше достатъчно напрегната и изпълнена със стрес и без светлината да ги заслепява.

— Какво става? — небрежно подхвърли Ал, след като затвори вратата, сякаш нямаше представа, но това беше част от играта.

— Субект В. — Фелис се подпря на масата — властна поза, която Ал беше сигурен, че тя заема нарочно. Тъй като беше изключително усърдна, тя сигурно бе изучавала езика на тялото, микроизражения и всяка друга област, която би й дала предимство в сфера, където преобладават мъжете.

Ал отдели няколко секунди, за да се възхити на сцената. Фелис беше привлекателна, жена от класа — четиридесет и осем годишна, разведена, майка на голяма дъщеря. Имаше ясни сиви очи и изрусената й на кичури коса беше подстригана късо, почти по мъжки, и й стоеше стилно и женствено. Ушитият й по поръчка костюм беше тъмносив, а блузата под тясното сако — в наситеносиньо, което подчертаваше цвета на очите й. Фелис стъпваше по тънката линия на професионализма и женствеността, без да прави нито една погрешна стъпка.

Тя беше и човекът, за когото Ал се тревожеше най-много в тази ситуация. Не защото Фелис беше загубенячка, а защото не беше. Тя беше хладнокръвна, разсъждаваше логично и щеше да вземе всички мерки, които смята за необходими, за да ограничи щетите. В тази ситуация обаче логиката можеше да се обърне срещу тях. Всички работеха усилено, за да бъдат на гребена на вълната, затова Ал можеше да отмени всяко деструктивно решение, което тя вземеше, но съзнаваше, че положението може да се промени и няма да може да й попречи.

Хавиер също знаеше това.

— Субект В — повтори Фелис.

— Нищо не изглежда променено със Субект В.

— Освен пробива в сигурността, засягащ празния период във времето.

Ал не се беше опитвал да скрие от нея неволната грешка на Уинчъл, защото откровеността беше единственото, на което можеше да заложи в случая.

— Не беше пробив в сигурността. Ние знаем за празния период във времето, но Субект В не знае. Тя не е разбрала по никакъв начин. Беше болна и доколкото разбираме от последвалите й действия, не е придала значение на репликата.

— Няма как да знаете. Не забравяй, че тя беше много, много добра.

— Това беше по-рано. Паметта й беше изтрита. Сега тя е обикновен човек, който живее в много малък свят.

— Процесът не е бил изпробван в тази степен. Не възлагам големи надежди като теб.

— Не съм решил да вярвам без доказателства за противното — с язвителен тон отвърна Ал. Фелис може и да имаше по-висок чин от него, но той никога не действаше от позицията на страха. Това не му беше присъщо.

В свят с население повече от седем милиарда души имаше шест живи човека, които знаеха какво се случи преди четири години. Първоначално бяха осем, но един почина от естествена смърт, а за другия се погрижи Хавиер. Фелис не знаеше тази подробност, но Ал беше наясно. Шест правеше толкова малък процент, че той не можеше да изчисли наум колко десетични знака има. Фелис обаче беше една от шестте, както и Субект В. Според правилата на науката Субект В не знаеше, но вероятността един ден паметта й да се възстанови, ги караше да я наблюдават. Тя беше слабата брънка, защото беше доведена отвън и не беше част от екипа. Фелис не й се доверяваше, но нямаха избор.

— Разпореждам физическо наблюдение — заяви Фелис. Не искаше мнението му, а само го уведомяваше какво е решила.

По дяволите. Този ход можеше да предизвика абсолютна катастрофа. Той я погледна раздразнено.

— Реагираш прекалено емоционално и може да принудиш Хавиер да направи същото, и това е единственото, което със сигурност ще гръмне в лицето ни.

Вярна на себе си, Фелис отговори на обвиненията с контраобвинение. Беше свикнала да има работа с конгресмени, комитети, бюрократи и генерали. Ал се съмняваше дали окото й би мигнало, ако я нападне разярен носорог, затова тя със сигурност нямаше да отстъпи пред него.

— А ти винаги си бил прекалено предпазлив по отношение на Хавиер. И той е смъртен като останалите.

Ал наклони глава на една страна.

— Може да заповядаме да го убият, когато поискаме — отговори. — По дяволите, той може да ни убие, когато поиска. Хавиер го знае, аз го знам и ти го знаеш. Мислиш ли, че не се е подготвил? Той има козове срещу всички нас и е заложил повече капани, отколкото можем да открием.

— Хавиер твърди така. Защо би се уличил сам?

— Защото смята, че ще умре, затова за него няма да има значение. Работата е твърде голяма, Фелис. Не можеш да ограничиш щетите, ако се разчуе. И това ще стане, ако не запазиш спокойствие.

Думите му очевидно я вбесиха, защото обикновено беше изключително спокойна. Ал не беше виждал емоциите да влияят на решенията й. Тя забарабани с пръсти по масата и се успокои.

— Няма да изпратя екип за мокри поръчки след нея. Само искам да се уверя, че тя няма да направи нещо необичайно, което няма да чуем от подслушването.

— Тогава ще трябва да предупредя Хавиер.

— Не. Категорично не. Хавиер ще помисли, че това е начин да стигнем до нея, преди той да може да реагира.

Това беше напълно възможно, като се имаше предвид как разсъждава Хавиер и че взима мерки за всяка евентуална вероятност. От друга страна…

— Мислиш ли, че той няма да разбере, че си изпратила екип след нея? Да не му кажеш, е най-рискованото нещо, което можеш да направиш.

— Тогава го изпрати на мисия.

Фелис наистина не беше имала работа с Хавиер, за да знае, че той не може да бъде „изпратен“ никъде. На него му предлагаха мисии. И Хавиер ги приемаше, ако пожелаеше. Ал беше работил с него, беше го обучавал и му вярваше повече, отколкото на което и да е друго човешко същество. Никога нямаше да го подцени.

— Няма да отиде. Не и сега. Хавиер също подслушва Субект В и е разбрал за пробива по същото време като нас.

— Какво? — изкрещя Фелис. Това означаваше, че всеки момент ще избухне от гняв. — Знаел си и не си го предотвратил?

— Хавиер няма да ни има доверие, ако и ние му нямаме доверие. Той знае, че знаем. — За да отслаби напрежението, Ал се приближи до кафемашината, избра цедка, завинти я на машината и сложи чаша. Машината изсъска и започна да бълбука и след няколко секунди в чашата закапа горещо кафе. — Нещо повече, той знае къде е оперативната ни база, кои са анализаторите ни, в какви смени работят и къде живеят. Знае ежедневната ти програма, къде е домът ти и домът на дъщеря ти. Ако не вярваш на другото, което ти казах, Фелис, повярвай на това. От всички оперативни работници в света, Хавиер е последният, когото бих искал да ядосам.

Тя мълчеше. Ноздрите й се разшириха, докато възприемаше мисълта, че тя също е мишена като всеки от тях. Ал отдавна беше научил, че хората, които се чувстват в безопасност, са много по-готови да рискуват живота на другите, от тези, които живеят в опасност. Гледните точки бяха съвсем различни.

И все пак Фелис реагира така, защото искаше да ограничи заплахата до себе си. Ал предполагаше, че тя би му светила маслото, без да трепне, ако помисли, че той е заплаха за сигурността, но той беше част от екипа и Фелис му имаше доверие. И той й вярваше, че няма да се обърне срещу него. Субект В обаче беше друг въпрос и сега Фелис възприемаше и Хавиер като част от екипа. Нагласата й на мислене — и една от най-силните й страни — и също така една от най-слабите — беше да не се съмнява в решенията си. Тя обмисляше възможностите за избор и взимаше решенията.

Ал отпи от кафето си, а Фелис обмисляше положението. Накрая се отдръпна от масата.

— Ще трябва ти да се оправиш с Хавиер. — Очите й бяха студени. — Искам гаранции, че нищо със Субект В не се е променило, затова веднага ще изпратя активно наблюдение. Аз ще поема тази задача. Може да му кажеш, ако смяташ, че Хавиер трябва да знае, но те съветвам да не го правиш. И много внимавай какво правиш.

Ядосан, Ал осъзна, че като поема тази задача, Фелис има предвид той да не използва своите хора, а тези, които не познава. Добре. Намаляването на тази мярка на контрол беше шамар за него, но и нещо, което можеше да има обратен ефект. С последната си забележка Фелис бе прехвърлила отговорността върху него, каквото и да се случеше. Ако Ал кажеше на Хавиер и нещата пак се объркаха, той щеше да бъде виновен, но да не предупреди Хавиер, беше риск, който никой разумен човек не би поел.

— Ще му кажа — хрисимо отвърна той, овладявайки гнева си. — Все пак ти не би искала да прережат гърлата на хората ти, докато седят в колите си.

Тя стисна устни.

— Ако това се случи, тогава всички залози падат и го погвам. Ще измисля начин да изгладя разногласията. Ти само се погрижи той да разбере това.

Фелис излезе от Аквариума, енергично потраквайки с токчета по пода. Ал изпи още една глътка кафе. Нямаше да каже на Хавиер последните й думи, защото това би гарантирало, че Фелис няма да се събуди утре. Как беше възможно тя да не го съзнава?

Защото се чувстваше в безопасност.

Но не беше така. Никой от тях не беше в безопасност.