Метаданни
Данни
- Серия
- Делириум (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Pandemonium, 2012 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Маргарита Терзиева, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,4 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Лорън Оливър
Заглавие: Пандемониум
Преводач: Маргарита Терзиева
Година на превод: 2013
Език, от който е преведено: Английски
Издание: Първо
Издател: Ентусиаст; Enthusiast
Град на издателя: София
Година на издаване: 2013
Тип: Роман
Националност: Американска
Печатница: „Хеликс Прес“
Редактор: Мария Чунчева
Художник: Виктор Паунов
Коректор: Людмила Стефанова
ISBN: 978-619-164-097-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2270
История
- — Добавяне
Сега
С Алекс лежим един до друг на одеялото в задния двор на къщата на улица „Брукс 37“. Дърветата изглеждат по-големи и по-тъмни от обикновено. Листата са почти черни, вплетени едно в друго толкова здраво, че крият небето от нас.
— Днес май не е най-добрият ден за пикник — мърмори Алекс и аз едва сега осъзнавам, че дори не сме посягали към донесената храна. В долния край на одеялото има кошница с полуизгнили плодове, по които лазят малки черни мравки.
— Защо? — питам го и се заглеждам в плътната като завеса мрежа от листа над нас.
— Защото вали сняг — усмихва се Алекс.
Оглеждам се и разбирам, че отново е прав. Наистина вали сняг, към нас се носят огромни снежинки с цвят на пепел. Парата от дъха ми образува малко бяло облаче, то литва нагоре и се разнася във въздуха. Изведнъж ми става студено, притискам се в него, за да се стопля.
— Дай ми ръката си — моля го аз, но той не отговаря. Правя опит да се сгуша в меката топла ямка между ръката и гърдите му, но тялото му, неподвижно като камък, не ме приема.
— Стига, Алекс! — цупя се аз. — Студено ми е, не виждаш ли?
— Студено ми е — повтаря той като ехо и думите му излизат мъчително бавно между неподвижните сини и напукани от студа устни. Очите му са вторачени в листата над нас и не примигват.
— Погледни ме — настоявам аз, но той не се обръща към мен, не мига, дори не помръдва. Истерията се надига като вълна към гърлото ми и донася със себе си безмълвен вик: „Нещо не е наред, нещо не е както трябва“. Сядам и слагам ръка на студените му гърди.
— Алекс — прошепвам, после повтарям по-високо и леко пискливо. — Алекс!
— Лена Морган Джоунс!
Изплувам от съня и идвам на себе си. Стаята се тресе от беззвучния смях на другите деца.
Госпожа Фирщейн, преподавателка в дванайсети клас на женската гимназия „Куинси Едуардс“, в Седемнайсети район на Бруклин, забива в мен възмутения си поглед. Тази седмица за трети път заспивам в часа й.
— Очевадно законите на природата са скучна материя за теб. Може би едно отиване до кабинета на директорката ще те събуди? — казва тя.
— Не!
Реакцията ми е доста по-бурна, отколкото се очаква от една ученичка, и това предизвиква нов пристъп на смях у другите момичета.
Лена Морган Джоунс дойде в „Едуардс“ преди малко повече от два месеца, веднага след зимната ваканция, и за това време вече й лепнаха етикета „Откачалка“ номер едно. Всички ме избягват, като че ли съм болна от Онази болест.
Само ако знаеха!
— Това е последно предупреждение, госпожице Джоунс — отсича госпожа Фирщейн. — Ясно ли ви е?
— Повече няма да се повтори, обещавам — отвръщам и се старая да изглеждам кротка и послушна. Избутвам настрани спомена за кошмарния сън, за Алекс, за Хана и за старото ми училище, избутвам, избутвам, избутвам докрай, както ме научи Рейвън, и повтарям няколко пъти наум: „Старият ти живот е мъртъв. Той не съществува“.
Госпожа Фирщейн ми хвърля последен поглед, предназначен, предполагам, да ме стресне, обръща се към дъската и се връща към урока за божествената енергия на електроните.
На предишната Лена косата й щеше да се накъдри от учителка като госпожа Фирщейн. Тя е стара, гадна и лицето й напомня за кръстоска между жаба и питбул. Такива като нея превръщат лечението в безсмислена процедура, защото е невъзможно човек да допусне, че и хора като нея биха могли да изпитват някакви чувства.
Но предишната Лена също е мъртва.
Аз я погребах.
Оставих я зад оградата, зад стената от огън и дим.