Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Д-р Дейвид Хънтър (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Whispers of the Dead, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 28 гласа)

Информация

Разпознаване, корекция и форматиране
maskara (2018)

Издание:

Автор: Саймън Бекет

Заглавие: Шепотът на мъртвите

Преводач: Милена Радева

Година на превод: 2012

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Софтпрес ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: ФолиАрт ООД

Главен редактор: Димитър Риков

Редактор: Росица Златанова

Коректор: Ива Колева

ISBN: 978-954-685-704-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7709

История

  1. — Добавяне

23

Пол изтича през фоайето.

— САМ? САМ!

Виковете му отекнаха в голите стени. Отвътре санаториумът беше тъмен и празен, без абсолютно никаква мебелировка. Капаците на прозорците бяха затворени и през тях проникваха само отделни снопове светлина. Смътно усещах празнотата, разрухата, праха. Спуснах се след Пол, като продължавах да притискам телефона до ухото си.

Отговори ми, Хънтър! Какво става! — настояваше Гарднър.

Не чувах всичко, защото от време на време сигналът се губеше.

— Открихме Йорк — отговорих задъхано. — Намира се в един стар санаториум в подножието на планината, на около трийсет километра от мястото, където е оставил линейката. Има…

Не знаех как да опиша кошмарната градина. Започнах да обяснявам къде точно сме оставили колата, после млъкнах. От другата страна не се чуваше нищо.

— Гарднър? Гарднър!

Връзката беше прекъсната. Нямах представа колко от това, което му казах, беше чул и дали изобщо бе чул нещо, но нямах време да му звъня отново. Пол бе спрял в средата на фоайето.

— САМ! КЪДЕ СИ? САМ!

Пол… — извиках аз и го хванах за ръката.

Той ме отблъсна.

— Вече знае, че сме тук! Чуваш ли ме, копеле мръсно? — изкрещя той е цяло гърло. — Чуваш ли ме? Идвам, Йорк!

Никой не отговори на предизвикателството му. В огромното като пещера фоайе се чуваше само запъхтяното ни дишане. В едната част подът беше силно наклонен — или термитите бяха прояли основите, или почвата се бе слегнала. Всичко наоколо беше потънало в прах. По стените висяха части от избелял тапет, перилата на някогашното великолепно стълбище в центъра липсваха и подпорите им стърчаха като разклатени зъби. Точно до него имаше старомоден асансьор, който за последно се бе движил преди десетки години. Металната му решетка беше ръждясала, а вътре бе пълен с боклуци. Миришеше на застояло и влага, на мухъл и изгнило дърво. И на нещо друго.

Макар и слабо, и тук се усещаше гадната сладникава миризма на разлагаща се плът.

Пол се затича към стълбите, стъпките му отекваха по дървения под. Стъпалата, които водеха към долния етаж, се бяха срутили и сега там зееше огромна дупка, пълна с отломки. Той понечи да тръгне нагоре, но аз го спрях. На една врата имаше надпис Служебен вход. По прашния паркет се виждаха отпечатъци от стъпки, които водеха към нея, както и следи от тънки гуми, като на велосипед.

Или на инвалиден стол.

Пол се затича към вратата и я отвори, като продължаваше да стиска гредата в ръцете си. Пред очите ни се разкри дълъг тъмен коридор. Единствената светлина идваше от малко прозорче в дъното.

— САМ! — изкрещя той.

Тишина.

В коридора имаше няколко врати. Пол се затича и взе да ги отваря с трясък една след друга. В някои от тях имаше само празни шкафове, други бяха пусти складови помещения, потънали в паяжини. Стигнахме до последната врата. Пол я отвори и аз премигнах на ярката светлина.

Беше голяма празна кухня.

Следобедното слънце се спускаше полегато през мръсните прозорци и осветяваше приглушено помещението, придавайки му вид на аквариум. В единия ъгъл имаше походно легло със смачкан спален чувал върху него. Откъм главата бяха заковани рафтове, направени от циментови блокчета и груби дъски, огънати под тежестта на старите книги, наредени върху тях. Върху голямата печка за дърва бяха струпани мръсни тенджери, а двата умивалника бяха пълни с неизмити чинии. В средата на стаята имаше изподраскана чамова маса. Чиниите бяха избутани в единия й край, за да има място за аптечката, от която висеше парче бинт. Изпитах дивашко задоволство, като си спомних за изкривения волан на линейката.

Едва когато отместих поглед от масата, видях, че едната стена бе цялата покрита със снимки.

Йорк си бе направил колаж, черно-бели образи на лица в предсмъртна агония, точно като онези, които бях видял в дома му. Бяха толкова много, че човек не можеше да ги обхване с поглед — мъже и жени на всякаква възраст, от всякакви етнически групи. Все едно гледахме някаква извратена изложба. Краищата на някои от тях бяха подвити, а други бяха пожълтели от времето. На един рафт имаше натрупани портфейли, бижута и портмонета от жертвите, захвърлени така небрежно, както и животът на собствениците им.

Изведнъж нещо мъхнато и лепкаво се отърка в лицето ми. Отскочих и за малко да съборя един стол, когато разбрах, че не беше просто мухоловка. За нея се бе залепило едно водно конче, което бе все още живо и продължаваше да пърха. В опитите си да се освободи обаче само се омотаваше още повече в лепкавата лента. Забелязах, че из цялата кухня висяха мухоловки, покрити с безброй мъртви мухи и други насекоми. Йорк не си бе правил труда да ги свали от тавана, просто бе закачал нови, докато почти не бе останало празно място.

Пол отиде до печката, където лежеше нож с голямо острие. Взе го и без да каже дума, ми подаде гредата. Стори ми си тънка и изгнила, но въпреки това не я хвърлих.

В кухнята имаше две врати. Пол се опита да отвори първата, но тя се бе изкривила от времето и заяде. Той я блъсна с рамо и я разби. Залитна навътре и се сблъска с един белезникав труп, който висеше от тавана.

— Господи!

Той отстъпи назад с препъване. Но това беше труп на прасе, разрязано на две по дължина и закачено на кука за един от задните крака. Помещението беше с големината на шкаф и представляваше нещо като едновремешен зимник, но миризмата на развалено месо и безбройните мухи показваха, че вътре не е достатъчно студено. По полиците имаше парчета месо, увити в найлонови торби, а главата на прасето бе поставено в голяма, омазана с кръв чиния, подобно на жертвен дар.

Зъби и кръв от прасе. Йорк не обичаше да прахосва нищо.

Дишайки тежко, Пол замръзна за момент при вида на гледката, после се насочи към другата врата. Тази се отвори лесно и аз въздъхнах шумно, като видях, че води към тясно стълбище, което се губеше надолу в мрака.

След това видях инвалидния стол.

Беше очукан и издраскан и в полумрака забелязах, че по седалката има мокри петна. Спомних си какво ми бе казала Джейкъбсън за следите от кръв в линейката и погледнах към Пол с надеждата той да не ги е видял. Само че беше.

Той се спусна надолу по стълбите, като прескачаше по три стъпала наведнъж.

Последвах го, въпреки че стъпалата скърцаха и се клатеха. В дъното имаше тесен тъмен коридор. Единствената светлина се процеждаше през закованите френски прозорци — същите, които се бяхме опитали да отворим отвън. Санаториумът беше построен върху хълм и на практика това бе приземният етаж. Тук миризмата на разлагаща се плът беше много силна, по-силна дори от тази в градината. Коридорът бе съвсем празен, само в дъното му се виждаше една врата с месингова табелка, на която пишеше Балнеолечебница.

Пол вече се беше отправил натам, когато в тишината отекна звук, като изпускането на въздух от клапа. Звукът беше остър, нечовешки, и все пак като на човек в предсмъртна агония. Секна така неочаквано, както и започна, но нямаше никакво съмнение откъде идва.

Откъм балнеолечебницата.

— САМ! — изкрещя Пол и се втурна към вратата.

Не можех да го задържа, дори и да исках. Тръгнах след него, като стисках дървото така здраво, че ме болеше ръката. Той нахълта, а аз го последвах. Имах време да забележа само, че стаята е голяма и с бели плочки, защото почти в същия момент от вратата срещу мен се втурна някаква фигура.

За миг сърцето ми спря. После осъзнах, че стоя срещу собственото си отражение.

На отсрещната стена бе закачено голямо огледало със зацапана повърхност. Пред него имаше редица чучури за вода, всичките сухи и прашни. Мъгливата светлина влизаше през няколко високи, покрити с паяжини прозорци и разкриваше напуканите бели плочки, с които бяха облицовани стените. На вратите имаше табелки с надписи Манипулационни, Сауна и Турска баня. Почти не им обърнахме внимание.

Беше пълно с трупове.

В единия ъгъл, близо до сводеста врата, се намираше малък басейн, приблизително два на два метра. Йорк го беше превърнал в масов гроб, пълен почти догоре с трупове. Доколкото можех да видя, всички бяха в различен стадий на разложение, но бяха зарязани тук значително по-скоро от тези в градината.

Миризмата не подлежеше на описание.

Тази гледка стресна Пол, но за кратко. Той изтича към най-близката врата с надпис „Манипулационна“ и я отвори. Стаята беше малка и вероятно някога бе служила за правене на масажи. Сега тук Йорк промиваше филмите си. Посрещна ни силна миризма на химикали. Върху едно старо писалище бяха оставени ванички и съдове с фотографски проявители. Над бюрото беше опънато въже, на което бяха защипани още снимки.

Пол ме избута и изтича до съседната стая. Въпреки острата миризма на химикали въобще не се съмнявах какво ще открием в нея. Изведнъж ме обзе огромно нежелание да погледна вътре; страхувах се какво ще намерим. Изглежда, Пол изпитваше същото. Поколеба се, лицето му бе смъртно бяло.

След това отвори вратата.

Върху покрития с плочки под бяха нахвърляни още от жертвите на Йорк, една върху друга, сякаш бяха дърва за огрев. Всички бяха напълно облечени. Очевидно, след като бе загубил интерес към тях, просто ги беше довлякъл тук и ги бе захвърлил, където му падне.

Тялото, което лежеше най-отгоре, приличаше на заспал човек. На мъждивата светлина, която достигаше от коридора, отметнатата ръка и кичурите руса коса изглеждаха потресаващо уязвими.

От гърдите на Пол се изтръгна нещо между вопъл и вик.

Бяхме намерили Сам.