Дж. М. Кутси
Дневник на една лоша година (41)

10. Идея за разказ

Известна жена писателка е поканена от някакъв университет за среща с публиката. Посещението й там съвпада с това на професор Х, който трябва да говори (да речем) за изсичането на монети в хетското царство и каква светлина хвърля то върху хетската цивилизация.

По силата на някакъв каприз писателката решава да посети лекцията на професор Х. В аудиторията присъстват само шест души. Онова, което Х има да разкаже по въпроса, е само по себе си интересно, но той го представя по доста скучен и монотонен начин, затова на моменти умът й се отнася нанякъде. Дори на няколко пъти главата й клюмва в мигновена дрямка.

По-късно се заговаря с домакина на Х, също човек от академичните кръгове. Тогава разбира, че Х е учен, изключително високо ценен от своите колеги; но в същото време, докато тя е настанена в луксозен и много скъп хотел, Х трябва да дреме на кушетката в хола на своя домакин. Силно притеснена, си дава сметка, че докато тя е част от един средно процъфтяващ клон на индустрията за забавление, Х принадлежи към силно подценяваната и пренебрегвана академична общност: остатъци от лошото старо време, учени-търтеи, които не носят нито пари, нито слава.

Ще ми изпратиш ли екземпляр?

Ще запазя един специално за теб. Може да дойдеш да си го вземеш. Но нали знаеш, че ще бъде на немски.

Мълчание. Трай си и той ще се отегчи, казах си аз, като онези патета, които курдисваш, те се клатушкат известно време, но скоро пружината им се развива и — стоп.

На следващия ден нейната среща привлича многобройна публика. В своето въведение тя си позволява да съпостави топлото посрещане, с което е удостоена, и студеното посрещане на въпросния Х (когото тя не споменава по име). Казва, че този контраст й се струва срамен; в какво са се превърнали университетите?

След срещата, на вечерята в нейна чест, тя с учудване установява, че деканът на съответния факултет не само че не е разстроен от нейните думи, но дори изглежда доволен. Всяка полемика е добра полемика, заявява той, както всяка реклама е добра реклама. А що се отнася до Х, старомодните учени като него не били чак толкова зле, колкото си мисли тя. Радват се на запазено работно място и внушителна заплата, и всичко това за какво? За да си гледат своите проучвания, които в голямата схема на живота се свеждат до какво? До антикварно хоби. Къде другаде, освен в държавните университети, могат да сключат толкова изгодна сделка?

Като се връща вкъщи, тя сяда да пише на професор Х, като му споменава за разговора си с декана. И получава отговор от него: Не бива да се притеснявате, казва й той. Аз не съм избрал хетските си проучвания, за да стана богат или известен. А що се отнася до вас, продължил той, вие заслужавате това, което сте получили — носите в себе си божествената искра.

Това няма значение. Искам го да ми остане за спомен. Време е да тръгвам. Трябва да си стегна багажа.

На Алан не му ли е криво, че си тръгваш? Няма ли да се чувства самотен?

Синьорина Федерико се появи с кафето. Сигурно беше успяла да чуе всяка дума от кухнята. Включително и това, което каза Алан за мен и моите интимни части, които ще останат завинаги затворени и заключени за него от тази нощ нататък. Алан не й обърна никакво внимание. Не беше достатъчно хубава за него.

Божествената искра ли, замислила се тя; кога за последен път ме е осенявала божествената искра? Зачудила се какво всъщност я е накарало да пише на Х. Може би по този начин е искала да оправдае това, че беше заспала по време на лекцията му (което той със сигурност е забелязал).

От това би излязло съвсем жизнеспособна история от средно добър калибър. Но се съмнявам дали някога ще седна да я напиша. Напоследък за мен това нахвърляне на истории като че се е превърнало в заместител на тяхното написване. Пак се сещам за Гюла и неговия харем от образи. Дали пък не е резултат от остаряването — това, че човек не се нуждае повече от самото нещо, а само идеята за него се оказва предостатъчна; както например в сърдечните въпроси подхранването на възможността — наречена от Гюла идеална любов, но по-известна на обикновените хора като флиртуване — може наистина да се превърне в заместител, в един не нежелан заместител, на самата любов?

Алан никога не се чувства самотен. А ако случайно се почувства, винаги може да дойде да ме види. Най-малкото за уикенда.

Значи не сте се скарали, двамата с него. Не сте направили нещо непоправимо.

Знаеш ли кой е безименният престъпник, който за малко да те лиши от собствения ти капитал, продължи да настоява той. Искаш ли да отгатнеш?

Нали ми каза, отговори му К — ти.