Ерик Л'Ом
Лицето на Сянката (40)

38.
Поемата на мъдростта

Великият маг отвори Книгата на звездите, която до този момент държеше под мишница, и Гиймо най-после успя да я види отблизо. Беше голяма книга, колкото училищен дневник, но по-дебела. Меката й корица от черна кожа бе напукана от времето, изтъркана и захабена от много поколения ръце. Беше обсипана е милиарди звезди, които сякаш придаваха живот на старинната книга. Вътре по пожълтелите от годините страници с нощно синьо мастило старателно бяха изписани редове със знаци и символи.

Шарфалак спря да прелиства, когато стигна до втората третина от Книгата. Непосилно му беше да разбере последните страници! Книгата правеше така, че смисълът се губеше.

— Щом си съгласен да ми помогнеш за ритуала на отварянето, ще трябва да следваш указанията ми дума по дума.

— Значи съм ваш помощник само за ритуала? — попита Гиймо, като се престори на сърдит и разочарован. — Ако си спомням добре, вие ми предложихте истински съюз и дори след това да споделя с вас и могъществото ви. Това бяха собствените ви думи!

— Да, да, добре — раздразнено отвърна Шарфалак. — Ето, ти ще бъдеш министър-председател в бъдещата ми империя! — продължи той с тон на човек, който сам не вярва в това, което говори. — Но преди всичко трябва да принудим тази стара книга да ни разкрие всичките си тайни. Бъди готов.

Гиймо си даде вид, че е доволен от комичното обещание на Великия маг, и внимателно изслуша указанията му. Всъщност нещата бяха съвсем прости: достатъчно беше да държи Книгата и силно да се концентрира, като повтаря заклинанията, които Шарфалак щеше да произнася.

Чиракът постави ръце върху Книгата на звездите. Тутакси го обхвана приятно изтръпване и той усети как заспалите в него графеми се събуждат и започват да мъркат.

— Добре! Разбирам по свежия цвят на лицето ти, че Книгата оценява твоето присъствие. Толкова по-добре!

Великият маг започна ритуала си. Той беше твърде дълъг. За щастие често спираше, за да може Гиймо да повтаря всичко казано.

Гиймо се стараеше. Стараеше се, понеже графемите сякаш изпитваха голямо удоволствие от странния ритуал, който се извършваше. Скоро всички се появиха: Феху, Уруз, Турсаз, Ансуз, Редху, Кеназ, Гебу, Вунджо, Хагал, Наутхиз, Изас, Йера, Ейхваз, Пертро, Елхаз, Совело, Тейваз, Беркана, Ехво, Манназ, Луказ, Ингваз, Дагаз и Одала. Двайсет и четирите графеми от звездната азбука бяха всички в корема му, в гърдите, в главата му, блестящи и вибриращи както никога досега. Графемите, които учителят Кадехар бе посял в душата му, които бяха покълнали и пораснали върху най-мощния и най-богат Йонд, който някога бе притежавало човешко същество! Графеми, които, подхранвани от такава сила, бяха станали почти самостоятелни същества, способни, когато се налагаше, да подменят волята на този, който ги носи, със собствената си воля! Днес всички те бяха строени покорно пред Книгата, която ги бе измислила, която ги бе създала.

Докато Шарфалак лееше едри капки пот от усилията да води ритуала и докато графемите кротуваха под обаянието на Книгата, Гиймо повтаряше механично думите на мага, но в същото време си рецитираше наум древната Поема на мъдростта на чираците магьосници, към която неговият учител бе така силно привързан: Знаеш ли как да гравираш? Знаеш ли как да интерпретираш? Знаеш ли как да багриш графемите? Знаеш ли как да експериментираш? Знаеш ли как да молиш? Знаеш ли как да жертваш? Знаеш ли как да даряваш? Знаеш ли как да планираш? По-добре да не молиш, отколкото твърде много да жертваш; дарът винаги се възвръща. По-добре да не даряваш, отколкото твърде много да планираш…

Учителят непрекъснато му повтаряше, че един ден ще разбере смисъла на тези думи. Е, този ден настъпи! Не можеше да си обясни защо, но колкото повече разсъждаваше върху тези фрази, в които бе открил много решения на проблемите си, толкова повече беше убеден, че те имаха много по-важно значение, отколкото се смяташе. Тази поема беше написана в първата глава на Книгата на звездите и следваше непосредствено един текст със заглавие Думите на Викача — фундаментален текст, който разказваше за създаването на Книгата. Сигурно имаше причина за това: Книгата още в началото даваше ключ на онзи, който пожелаеше да го вземе! А ключът можеше да отвори, но може и да затвори врата.

В един момент по време на ритуала Книгата издаде сигнал за тревога — по начина, по който бе известила Братството на мечката, че я грози опасност — и графемите се замъглиха. Гиймо почувства как изпадат в паника. Бързо ги успокои и ги помоли да му се доверят. Графемите се укротиха.

Внезапно Шарфалак започна да говори по-бързо и по-високо. Гиймо се досети, че той всеки момент ще стигне кулминацията на ритуала. Това означаваше, че скоро ще успее… Гиймо затвори очи и се присъедини към екзалтирания маг. Призовани от неудържима сила, графемите вътре в него отново се надигнаха и се вкамениха. Гиймо използва всичките си резерви, за да попречи на шестнайсетата от тях, Совело, да направи същото. Имаше нужда от нея, за да доведе плана си докрай!

Знаеш ли как да планираш? По-добре да не даряваш, отколкото твърде много да планираш… Дарът винаги се възвръща — повтори си той пак, за да си даде смелост.

Когато разбра, че ритуалът е стигнал връхната си точка, когато усети, че пръстите му върху Книгата потрепват, когато видя, че графемите пламват иззад клепачите му, тогава мълчаливо призова Совело — графемата на силата и слънцето, на страховития огън и опустошителните победи: В името на Колелото и Корена, велик хранител, могъща енергия, която троши преградите, покланям се пред светостта и призовавам твоята воля! Освободи ни и изпрати всеки на съдбата му! СОВЕЛО!

Графемата забръмча, завибрира и след това избухна. Гиймо извика. Великият маг прекъсна заклинанието. С ококорени невярващи очи той видя как Гиймо се осветява отвътре и избухва в студени пламъци. Поток светлина бликна навън от момчето, което не спираше да пищи, и се издигна към небето. После огънят се спусна върху Книгата на звездите и Шарфалак изхълца от изумление. Втори енергиен стълб възпламени страниците й.

— НЕЕЕЕЕ!

Великият маг не успя дори да помръдне: от Книгата пламъците се прехвърлиха върху него. Той изръмжа, но ръмженето му се превърна във вик на болка, после на отчаяние и накрая на агония, когото трети стълб от светлина се присъедини към другите два в посока към звездите.

Когато най-накрая невероятното количество магическа енергия секна и спря да се излива в космическото пространство, Гиймо се свлече на земята. На пръв поглед изглеждаше, като че отново бе изгубил съзнание, но дишането му беше равномерно, а лицето — спокойно. Той спеше.

Книгата на звездите също падна на земята, а надигналият се вечерен вятър я прелисти. След първите две трети от Книгата страниците бяха бели, съвършено празни, сякаш никога върху тях не бе капвало мастило.

Отстрани, където миг по-рано се намираше магът Шарфалак, водач на Гилдията и Велик жрец на култа към Бохор, имаше купчина прах, която постепенно изчезна, пометена от същия вятър. Кадехар беше прав, когато един ден каза на ученика си, че по-скоро тялото се подхранва от магията, отколкото магията — от тялото! Когато графемите си отидоха, старецът се бе сринал, разпаднал, изпарил.

А още по-нататък, в нощта, която постепенно се изпълваше със звезди, заблестяха две нови съзвездия, родени от магията, която се бе разляла по небето.